Хронология на проекта "АЕЦ Белене"

1991 г.

Правителството на Димитър Попов взема решение за замразяване на проекта

26 януари 2000 г.

Висшият експертен технически съвет на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси и НЕК ЕАД определят площадката в АЕЦ "Белене" за предпочитана за изграждането на нова ядрена мощност. Решението няма правна сила.

18 януари 2001 г.

Вицепремиерът Петър Жотев внася доклад в Министерски съвет за състоянието на площадката на АЕЦ "Белене" и възможностите за възобновяване на проекта. Очаква се да се привлече частен инвеститор, който да финансира довършването на централата.

7 април 2002 г.

По време на учредителното събрание на НДСВ Симеон Сакскобургготски обявява, че проектът ще се възобнови. Това става само няколко месеца след като България започва преговори по глава "Енергетика" от преговорите си за присъединяване. Позицията на Брюксел е за затваряне на 1-4 блок на АЕЦ "Козлодуй".

Юли 2003 г.

НЕК избира консорциум между Parsons Europe и "Рискинженеринг" за консултант за ОВОС и Технико-икономическия анализ за централата.

29 април 2004 г.

МС взима решение, с което изрично постановява изграждането на "Белене" (Протокол на МС №17/29.04.2004 г., решение по т. 57). Това решение дълго е държано секретно и става известно след дълга съдебна битка на няколко неправителствени организации срещу кабинета.

8 април 2005 г.

Кабинетът "Сакскобургготски" взима решение за изграждането на ядрена централа на площадка "Белене" с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 мегавата. На 11 май 2005 г. е обявена на процедура за избор на изпълнител.

30 ноември 2005 г.

НЕК избира Парсънс Юръп Лимитед за архитект инженер на АЕЦ "Белене". На конкурса се явява само една друга компания поради изискването кандидатите да имат опит в региона.

Октомври 2006 г.

Руската "Атомстройекспорт" е избрана за изпълнител. НЕК и "Атомстройекспорт" подписват споразумение, с което се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на проекта. Такъв обаче не е подписан. S&P понижават кредитния рейтинг на НЕК.

5 ноември 2008 г.

Въпреки липсата на договор, бившите двама изпълнителни директори на НЕК подписват Допълнение 5 към споразумението, с което поръчват оборудването с дълъг цикъл на производство на стойност 673.9 млн. евро.

През 2008 г. стартът на строителството на "Белене" беше официално даден с първа копка, на която присъства и тогавашният премиер Сергей Станишев.

8 декември 2008 г.

Изпълнителният директор на НЕК Любомир Велков пише писмо на министъра на енергетиката Петър Димитров, с което го уведомява, че избраната за стратегически инвеститор RWE не приема методите на работа на компанията и отказва да инвестира средства в проекта докато по него не станат ясни всички детайли. Велков казва, че НЕК не може сама да поеме този финансов ангажимент.

12 декември 2008 г.

Подписване на споразумение за създаване на съвместно дружество за развитие на проекта АЕЦ "Белене" между немската RWE и НЕК.

28 октомври 2009 г.

RWE обявява, че се оттегля от проекта.

Март 2010 г.

Бойко Борисов посещава площадката на АЕЦ "Белене" и вижда "висша форма на корупция" и един "гьол за 800 млн. лв."

3 Ноември 2010 г.

Пред агенция ТАСС Борисов казва, че с "цялото си сърце подкрепя АЕЦ "Белене".

30 ноември 2010 г.

Подписан е меморандум за създаване на обща проектна компания за АЕЦ "Белене" между НЕК и "Росатом". Руската компания обещава да намери западен инвеститор.

През 2011 г. изпълнителният директор на НЕК Красимир Първа - нов подписва поредния меморандум с АCE, което министър Трайчо Трайков обявява за национално предателство

5 април 2011 г.

НЕК подписва поредния меморандум с АСЕ по проекта за АЕЦ "Белене". Министър Трайчо Трайков обвинява изпълнителния директор на компанията Красимир Първанов в национално предателство. Според Трайков той е подписал текст, който не е съгласуван с него.

28 Март 2012 г.

Правителството на Бойко Борисов прекратява проекта, след като не успява да намери стратегически инвеститор. Решението е подкрепено и с акт на парламента

Януари 2013 г.

се проведе първият демократичен референдум, свързан с изграждането на АЕЦ "Белене". Поради ниската избирателна активност въпросът отива за обсъждане в парламента, където е взето решение за окончателното спиране на проекта

2013 г.

Пред Международния арбитражен съд в Париж е образувано дело между "Атомстройекспорт" и НЕК във връзка с изграждането на "Белене"

2016 г.

Международният арбитраж осъжда НЕК да заплати оборудването, което е поръчала с Допълнение 5.

Сергей Шматко, президент на "Атомстройекспорт", Любомир Велков и Мардик Папазян - двамата изпълнителни директори на НЕК, и министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров при подписване на споразумението за изграждане на АЕЦ "Белене"

Изпълнителният директор на НЕК Мардик Папазян (горе вляво) и собственикът на консултанта "Уорли Парсънс" Джурица Танкосич (долу вдясно)

8 април 2005 г.: Кабинетът "Сакскобургготски" взима решение за изграждането на ядрена централа на площадка "Белене" с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 мегавата. На 11 май 2005 г. е обявена процедура за избор на изпълнител.

12 Декември 2008 г:. Подписване на споразумение за създаване на съвместно дружество за развитите на проекта АЕЦ "Белене" между немската RWE и НЕК.

Протести преди референдума за "Белене"

През септември 2012 г. Богомил Манчев представи в парламента потенциалните инвеститори Global Power Consortium, които да изградят "Белене" като частен проект. Те така и не внасят поисканата от Борисов гаранция от 200 млн. евро за рестартирането на проекта

Преглед на оригинала