Нови държавни предприятия ще управляват напоителната инфраструктура

Едва 8% от годните за това площи в страната се ползват за поливно земеделие, а 90% от бизнеса на държавния монополист "Напоителни системи" е с оризопроизводители, които обработват едва 150 хил. дка, или около 0.005% от общата земеделска земя. Числата едва ли са впечатляващи за държава, богата на водни ресурси, но това е картината в България към днешна дата. Нещо повече - тя е актуална в момент, когато един от приоритети на страната е развитието на овощарството и зеленчукопроизводството, които технологично изискват интензивно ползване на вода. И ако през последните години покрай темата за напояването се говореше основно заради хроничните финансови проблеми в сектора, амортизираната инфраструктура, кражбите на вода или занемарените съоръжения, предизвикващи бедствия, сега има възможност нещата да се променят.

Двигател отново е възможността за използване на европейско финансиране, както за ремонт на главна напоителна инфраструктура, така и за частни земеделски проекти, въвеждащи нови технологии.Промяната обаче минава през преструктуране на сектора, създаване на регионални държавни предприятия и обединение на фермерите в сдружения на ползвателите на местно ниво. И ще се случи само там, където има инициативност, защото при необходимите над 1 млрд. евро за цялостен ремонт на напоителната инфраструктура в страната до 2020 г. по европейските фондове могат да бъдат усвоени малко под 100 млн. евро.

От националното към регионалното

В момента управлението на напоителната инфраструктура в България е разпръснато между много стопани. Всички основни съоръжения и главни канали се експлоатират и поддържат от държавното дружество "Напоителни системи", което от години е в тежко финансово състояние (виж таблицата) и на практика не прави нови инвестиции освен аварийни ремонти. Отделно от това обаче различни обекти се стопанисват от общините, държавната компания "Земинвест" към земеделското министерство, или сдружения за напояване, обединяващи фермерите водоползватели по места. Според последната стратегия на земеделското министерство, която е изготвена съвместно със Световната банка, картината трябва да се промени. За целта до 2018 г. трябва да бъдат създадени регионални държавни предприятия по хидромелиорации, на които да бъдат прехвърлени активи от държавното "Напоителни системи". "Регионалните предприятия ще управляват магистралната инфраструктура, главните канали и ще доставят вода на едро до сдруженията за напояване и до други потребители", коментира директорът на дирекция "Хидромелиорации, инвестиционна политика и концесии" към земеделското министерство Панайот Господинов. По думите му броят им ще бъде между 2 и 9 на територията на цялата страна. Въпросните дружества ще трябва да сключват договори с фермерите за водоснабдяване, като предпочитаната форма е това да са сдружения на водоползватели, тъй като до тях ще се може да се правят доставки на едро, което съответно понижава и разходите. Отделно от това те ще могат да сключват договори с общини за стопанисване на техни съоръжения срещу заплащане или пък да извършват дейности по предотвратяване на вредното въздействие на водите, включително аварийни ремонти, корекции на реки или друго с възложител държавата или местните власти. "Регионалните предприятия няма да получават средства от държавния бюджет", казва Господинов, като според него приходите за необходимите инвестиции в модернизиране на съоръженията биха могли да дойдат от публично-частно партньорство, както и от напояване и предоставяне на вода за промишлени цели. Обособяването на държавните дружества изисква промени както в законите, така и в цялата подзаконова база. Предвид подадената оставка на кабинета "Борисов" те ще трябва да бъдат задвижени от следващо правителство и парламент, и то в сравнително кратки срокове, за да се ползва финансирането по европейската програма, която ще бъде до 2020 г.

Възможности за инвестиции

Освен чрез собствени средства новите регионални предприятия ще имат възможност да обновяват инфраструктурата си още при учредяването си през 2018 г. Причината е, че тогава се планира да започне прием на проекти за инвестиции в главна напоителна инфраструктура от програмата за развитие на селските райони. Отпуснатият бюджет по схемата е за 99.96 млн. евро, които могат да бъдат усвоявани до края на програмата през 2020 г. Според стратегията на земеделското министерство за обновяването на цялата напоителна инфраструктура в страната трябва да бъдат вложени над 1 млрд. евро, което означава, че европейското финансиране може да покрие само 1/10 от необходимите средства. Така предприятията ще трябва да се конкурират помежду си, за да получат финансиране, като успехът зависи не само от мениджмънта им, но и от потенциалния интерес на фермерите в района. "Там, където няма интерес да се инвестира, няма да се прави. Принципът е изцяло пазарен", казва Панайот Господинов. Според стратегията на агроведомството до 2020 г. трябва да бъдат създадени два пилотни проекта за модернизиране на инфраструктурата, които трябва да обслужват 250 хил. дка земеделски земи (виж графиката).