Политика

България е на опашката по навлизане на цифровите технологии в ЕС

Слабото представяне в сфери като дигиталните умения и цифровизацията на бизнеса спъва развитието на дигиталната икономика в страната

Мария Иванова

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

През 2016 г. всички държави членки са подобрили представянето си по DESI.

България е на предпоследно място в Европейския съюз (ЕС) по навлизане на цифровите технологии, като зад нас за поредна година остава само Румъния. Това показват тазгодишните резултати от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), изготвян от Европейската комисия (ЕК) с цел оценка на напредъка на страните - членки на ЕС, към цифрова икономика и общество. Лидер в подреждането и през 2017 г. остава Дания, следвана от Финландия и Швеция.

При изчисляването на индекса DESI се отчитат различни показатели, разделени в пет основни категории – свързаност, човешки капитал, използване на интернет, внедряване на цифрови технологии и цифрови обществени услуги. България изостава при почти всички от тях (виж графиката).

В дъното

През 2016 г. всички държави членки са подобрили представянето си по DESI, като най-съществен напредък отбелязват Словакия и Словения – при тях стойността на индекса се подобрява с 0.04 пункта при средно за ЕС 0.028. Най-скромно е повишаването на индекса в Португалия, Латвия и Германия - с по под 0.02 пункта. В България ръстът е с 0.02 пункта до 0.37.

За последните 12 месеца България отчита напредък по отношение на широколентовия интернет достъп и развитието в областта на отворените данни, но продължава да се представя слабо в сфери като дигитални умения, цифровизация на бизнеса и на цифровите услуги. Това действа като спирачка пред по-нататъшното развитие на цифровата икономика и общество в България, посочват авторите на проучването.

По отделните компоненти

Областта, в която страната се класира най-високо, са цифровите обществени услуги. И там обаче позицията е в дъното – 25-о място при 23-а позиция година по-рано. "България постигна напредък в предоставянето на обществени онлайн услуги благодарение на развитието си в областта на свободно достъпните данни, с което се превърна в една от определящите новите тенденции страни в ЕС. При все това гражданите не използват услуги за електронно управление, колкото други европейци", отчитат от ЕК.

Влошава се и класирането по показателите за свързаност, използване на интернет и внедряване на цифрови технологии – и в трите категории страната отстъпва от 23-о до 26-о място. Макар и все повече българи да имат достъп до високоскоростен мобилен широколентов интернет, цената на фиксираните широколентови връзки остава сравнително висока, а разполагаемият спектър за електронни съобщителни услуги е един от най-малките в ЕС, посочват авторите на доклада. Те отбелязват още, че българите използват интензивно интернет за видеоразговори и за участие в социални мрежи, но, средно погледнато, имат много по-малко онлайн дейности в сравнение с други европейци.

По отношение на внедряването на цифрови технологии се посочва, че България продължава да изостава при цифровизацията на бизнеса. "Особено в областта на електронната търговия, малките и средните предприятия рядко използват канали за електронни продажби и техният оборот от такива продажби е най-ниският в ЕС", се посочва в доклада.

В категорията за човешки капитал България е на 27-а позиция, а основните заключения в областта са притеснителни – макар и над половината от българите (58%) да са свързани онлайн, две трети от населението на страната няма основни цифрови умения, а броят на дипломираните специалисти в областта на науката, техниката, инженерството и математиката не се е увеличил въпреки нарастващото търсене на трудовия пазар.