Евросубсидиите за инвестиции в стопанства ще стигнат за 1/4 от кандидатите
Фермерите могат да подават жалби до 24 март по изготвеното класиране на проекти от програмата за селските райони
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Един от четири проекта по схемата за инвестиции в земеделски стопанства има шанс да получи финансиране от програмата за развитие на селските райони. Това става ясно от данни за приключила проверка за съответствие с критериите за оценка на проектите, обявени от фонд "Земеделие". По най-атрактивната мярка за бизнеса от програмата през есента на миналата година са подадени над 3100 проекта, които се борят за бюджет от над 460 млн. лв. От тях шансът за финансиране имат 783 предложения, които продължават към следващия етап на класирането.
На този етап не е ясно какъв тип инвестиции са успели да се преборят за финансиране, като до редакционното приключване на броя от фонд "Земеделие" не отговориха на поставените въпроси. За разлика от останалите оперативни програми, където публично се предоставя списък с одобрените проекти на компаниите, това не е практика във фонда втори програмен период. Според правилата на схемата предимство по нея трябва да получават проекти за животновъдство, производство на плодове, зеленчуци, биологично земеделие, етерични култури и др. Сред приоритетите са още планове за инвестиции на фирми на млади производители или такива, работещи в Северозападна България и райони с природни ограничения.
Кандидати за 1.4 млрд. лв.
Данните на фонд "Земеделие" показват, че през есенния прием на проекти от програмата за селските райони за инвестиции в земеделски стопанства е имало голям интерес. Подадени са над 2900 нови проекта, а други над 200 са прехвърлени от предходния прием. Така над 3100 фермери са поискали субсидия за подпомагане. Общо заявената от тях финансова помощ е 1.49 млрд. лв., сочат данните на фонда, което превишава в пъти отпуснатия бюджет. Така след първата предварителна проверка за съответствие с критериите за оценка към следващия етап от класирането продължават 783 проекта или всеки четвърти от кандидатстващите. Поисканата в тези проекти субсидия е от 603 млн. лв., което прави средно по 770 хил. лв. за един проект.
Всъщност класираният брой бизнес планове обхваща 130% от отпуснатия бюджет. По този начин в случай на последващ отказ за сключване на договор или неизпълнение на проекта от даден кандидат ще има възможност субсидия да получи някой от "резервните".
Какво предстои
Класирането на проектите се случва спрямо броя получени точки в низходящ ред до размера на определения бюджет по мярката. От фонд "Земеделие" съобщиха, че в случая шанс за финансиране имат проекти с минимум 53 точки, като всеки кандидат може да провери на сайта на фонда точките за своя проект и до 24 март може да подаде и жалба, ако не е съгласен с тях. Вероятно едва след разглеждането на постъпилите жалби ще се премине към предложение за сключване на договор с финално одобрените кандидати. Те пък ще имат срок, в който трябва да започнат изпълнението на проекта - 9 или 12 месеца, в зависимост от това дали се предвиждат строителни дейности.
Засега участието в тази процедура е единствената възможност да се получи европейско финансиране за инвестиции в стопанства до 2020 г. Причината е, че при есенния прием на проекти мярката беше отворена с целия остатъчен бюджет от над 460 млн. лв. Така има само две ограничени възможности за следващ прием. Едната е, ако сега остане неусвоен бюджет, което е почти невъзможно предвид огромния интерес. Другата опция за нов прием на проекти по тази схема до 2020 г. е само ако към нея бъдат пренасочени пари от други, по-слабо атрактивни мерки от програмата. Такива прехвърляния на средства са правени в предходната програма, но изискват разрешение от Европейската комисия.
6 коментара
Абе кви са тия субсидии средно от 770 000 на проект. Явно пак мафията ще вземе по много от същото, а простосмъртните ще се напъват на колене със садилото и с мотиката. И защо не спрат със субсидиите за зърнопроизводство? Кому е нужно да се субсидира дейност която не носи добавена стойност. Явно интересите на зърнения търговец - монополист ТИМ са водещи при избора на дейности за субсидиране, а не интересите на дъравата и нейните граждани.
Невидимата ръка на пазара...
Пазарът е.. кой да прибере едни пари.
До коментар [#1] от "proizvoditel":
Земеделието отдавна не е двама души, които сборно имат една мотика и 100 квадрата двор. Естествено е, че субсидиите ще са големи, защото и производителите работят на едро. Зърнопроизводителите са жизненоважни, да, но не само те вземат субсидии. Вземат тези, които отговарят на условията. Да не говорим колко "малки производители" се появяват от никъде, кандидатстват, вземат едни субсидии и накрая абсолютно нищо не са произвели, а само са източили едни пари. И тези номера са до време, точно затова не всеки проект се одобрява. Не очаквайте че всеки, който кандидатства ще вземе субсидия.
Да се чуди човек как да се справяли преди субсидиите?
Може би ако се премахнат, няма да има "ощетени", които да мрънкат.
Няма да има и тарикати, които да стават земеделци само заради субсидията.
Тогава да ви ви видим кой ще ви е виновен, че едни бачкат и изкарват, а други мрънкат.
До коментар [#4] от "Rob Roy":
България не разполага с много ресурси, от които населението й може да изкарва доходи. Ако за САЩ, Русия или Украйна проблемът е какво да правят с огромната си територия, под която има и много други ценни ресурси, то за България ефективното използване на земята е от съществено значение за благоденствието на хората. Един декар чесън ражда от 2000 до 4 000 кг и може да донесе оборот от 5 000-12 000 лв. На същата земя може да се насее зеле като втора култура. Един декар домати дава по 10 000 кг. Цената на доматите вече рядко е под 1 лв. Промишлената обработка на зеленчуци и плодове откавна не се извършва с мотики. За всичко си има машини. Един декар жито носи 100-200 лв. оборот. Дали зърнопроизводителите са жизненоважни и за кого? Трябва да се субсидира отглеждането на крайни продукти, а не на суровини изнасяни необработени . Да добавим, че земеделието прави 1 оборот за 1 година, което означава, че трябва да носи и достатъчно добри печалби.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.