Какво обещават партиите за доходите и данъците

Обещания с конкретни суми за по-високи пенсии, заплати, майчински, но без убедителни сметки зад тях. Това е първото, което прави впечатление в много от предизборните платформи на основните политически сили. Партиите - както отляво, така и от дясно, са се изкушили да замерят избирателите с прогнози за ръст на икономиката от по 6-7% от БВП след няколко години, както и двоен ръст на доходите.

Обещанията за по-високи пенсии, майчински, стимули за работещи родители не са обезпечени с конретика откъде ще дойдат парите, нито колко точно ще струват на бюджета.

Тази година отново се възражда и дебатът за т. нар. плосък данък, с който се облагат доходите на физическите лица. БСП повдига плахо темата като предлага двойна ставка (20%) за доходи над 10 хил. лв. месечно. От АБВ-Д21 отиват и малко по-далече, като предлагат и въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Друга идея, по която си приличат двете политически сили, е за създаване на държавен фонд за финансиране на частен бизнес. От БСП посочват, че началният капитал на техния фонд ще бъде осигурен от фискалния резерв (500 млн. лв.), докато АБВ-Д21 заявяват, че имат за цел да привлекат още до 500 млн. лв. от частния сектор.

Двете политически сили с ясен ангажимент за завършване на присъединяването на страната ни към еврозоната и европейския банков съюз са "Да, България" и "Нова република". Тази цел присъства и в програмата на ГЕРБ, но е формулирана доста уклончиво: "Единният банков съюз и Еврозоната са естественият път на България, но това може да стане само, когато изпълним всички критерии за членство и най-вече, когато запазим и увеличим доверието в държавата и в нейните институции".