Как българските имами останаха без пари

Защо Турция спря парите

Според главния секретар на мюфтийството Джелал Фаик спирането на даренията от Турция се е случило в мандата на служебното правителство, като по настояване на българската страна е разтрогнат протоколът, уреждащ подпомагането с финанси, изпращането на учители в духовните училища и на гост-имами и лектори от турската дирекция по религиозните въпроси (т.нар. Дианет).

Този протокол според Фаик е подписан още през 1998 г. по време на правителството на Иван Костов. Мюфтийството не е било уведомено по официален път за прекратяването на споразумението. "Естествено, това беше коментирано по време на срещите ни с Дианета - че не може да се изпраща [финансиране] в момента, че са обтегнати отношенията между България и Турция и най-вероятно трябва нашата държава да направи крачка, за да се разреши този казус", каза още Джелал Фаик.

"Капитал" потърси бившия служебен премиер проф. Огнян Герджиков за коментар по въпроса. Той отговори, че няма спомен ръководеното от него служебно правителство да е вземало такова решение. И добави: "Наредих одит в Дирекция "Вероизповедания". Той приключи със заключение, че няма открити съществени нарушения."

На въпрос на "Капитал" към Министерския съвет (МС) дали българската страна е прекратила едностранно споразумението с турския Дианет за издръжка на мюсюлманските духовни училища, от пресслужбата на ведомството отговориха: "Дирекция "Вероизповедания" е част от специализираната администрация на МС и като такава не може да сключва междудържавни или междуинституционални споразумения, както и да прекратява такива. Ако има договор между Главното мюфтийство и Дианета на Република Турция, то това е частно правен документ и не е известен на дирекцията".

Опитите ни да се свържем с турската дирекция по религиозните въпроси също удариха на камък.

И макар причините за прекратяването на финансирането от Турция все още да са обвити в мъгла, резултатът е ясен. Главното мюфтийство не може да посреща нуждите на изповеданието. В момента то е насочило всички собствени финансови ресурси (те идват основно от отдаването под наем на вакъфски имоти) към поддържането на трите духовни училища. Това означава предимно грижа за учениците, които се обучават там на пълен пансион. Поради тази причина от два месеца институцията не може да изплаща възнагражденията на имамите в страната. Заплати не са получавали и преподавателите във Висшия ислямски институт. "Получаваме сигнали от районните мюфтийства, че се готви протестна вълна от страна на имамите", каза главният секретар на мюфтийството.

Сумата, която досега е осигурявал Дианетът за издръжката на религиозните училища, възлиза на около 2 млн. лева на година. За 2017 г. българската държава е отпуснала 360 хил. лева на мюсюлманското изповедание, но те отиват изключително и само за ремонт и строителство на молитвени домове.

От изборите насам главният мюфтия е изпратил две писма на новия стар премиер Бойко Борисов с искане за среща, на която да го запознае с тези спешни проблеми на изповеданието. Отговор досега няма.

В същото време темата за финансирането на вероизповеданията отново изплува след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента миналата седмица. Самият Бойко Борисов я коментира пред журналисти на излизане от президентството, като съобщи, че парламентът ще приеме поправки в Закона за вероизповеданията. "Защото е правилно във всяка една религия държавата да обучава религиозните дейци. Както имаме семинария за поповете, така да има съответно и за имамите", обясни той. Сходно твърдение Борисов направи преди година и половина и пред депутатите в предишния парламент, но от това не последва никакво развитие.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) каза пред "Капитал", че на този етап неговата партия не подготвя промени в Закона за вероизповеданията. Поправки в този закон обаче готви групата на "Обединени патриоти". Част от тях засягат правомощията на Дирекцията по вероизповеданията и начина на финансиране на вероизповеданията. Промените предвиждат забрана за финансиране от чужбина, както и обучението на религиозните лица да става в България. Националистите ще настояват в храмовете да се проповядва само на български език. В промените се предвижда възможност за дерегистрация на вероизповеданията, както и контрол на държавата върху дейността им. Тези поправки обаче единствено налагат ограничения върху финансирането на изповеданията, но не предлагат никаква алтернатива или държавна подкрепа за духовното образование.

Защо е проблем, че България няма план

Самото Главно мюфтийство също не е обнадеждено, че ще получи финансиране от българската държава заради дългия си горчив опит, обясни главният секретар на изповеданието Джелал Фаик.

"Никой не е против в цялото мюсюлманско изповедание да има финансиране от собствената си родина. Ние бихме желали това, за да можем да функционираме, както и досега - да възпитаваме кадрите си в традиционния ислям, който се изповядва тук от векове", добави той.

Но след като българската държава не се ангажира с подкрепа, а собствените им ресурси са ограничени, защото за голяма част от вакъфските имоти, които са били национализирани, мюфтийството все още води битки със същата тази държава, Фаик чертае мрачен сценарий: "Ние преустановяваме всякакъв вид дейност и оставяме мегдана на хората с куфарчетата, който ще дойдат да финансират по сивия начин, ще намерят дерибеите в населените места, ще ги обучат и ще ги пренасочат където си искат както си искат. Защото Главно мюфтийство е голямата превенция на България за ненавлизането на радикални елементи в тази държава. Един човек няма в редиците на ДАЕШ от страна на България и това е благодарение на трите духовни училища в България и на Висшия ислямски институт", отсича главният секретар на изповеданието.

Всъщност това е и най-сериозният аргумент защо има необходимост, вместо да размахва пръст на Турция, България да поеме ангажиментите си към българските мюсюлмани. Това е инвестиция не само в сигурността ни, но и в спокойните междурелигиозни отношения, казва и експертът по етническите малцинства доц. Михаил Иванов (вижте пълното му мнение в карето).

И ако и това правителство не положи усилия да поправи вредите от дългите години нехайство към проблемите на мюсюлманите, в контекста на европейската война с терора това ще е не само глупаво, но и безотговорно.

По темата работи и Велина Господинова

Забележка: Статията е обновена в петък, 9 юни в 11:00 часа. Добавен е коментар от пресслужбата на Министерския съвет, касаещ споразумението с турския Дианет за финансиране на ислямските религиозни училища в България.

Експертът по етнически малцинства и съветник на президента Жельо Желев по тези въпроси

Доц. Михаил Иванов: Тези пари са инвестиция в добрите междурелигиозни отношения

Крайно време е да се преосмисли цялостната политика по финансиране на вероизповеданията и тя да се води по целесъобразност. Според мен е в интерес на държавата и на всички хора, живеещи тук, както мюсюлманското, така и другите изповедания, да имат създадени необходимите и материални възможности, за да извършват своята основна цел - да проповядват религията и да обгрижват духовно вярващите. Тези не много пари ще се върнат обратно под формата на спокойни междурелигиозни отношения.

Международен стандарт е, че вероизповеданията или не трябва да се финансират от чужбина, или ако се финансират, това да става под контрола на държавата. И ако държавата иска да поеме финансирането, не е нужно да го прави като акт на враждебност към Турция. Напротив, аз и преди съм казвал, ние трябва да благодарим на Турция за това, че досега е помагала.

Но ако финансирането от чужбина е ограничено, ако собствените източници са недостатъчни, тогава какво да направи мюфтийството, за да обгрижва своите вярващи, и ако не го прави, няма ли опасност те да се радикализират? Това ли искаме?

През последните 28 години държавата никога не се е отнасяла с нужното уважение към Главното мюфтийство и не е оценявала какви хора има там. Това, от което основно са се интересували политическите партии, е да поставят вероизповеданието в политическа подчиненост. А ролята на мюсюлманското изповедание е изключително важна, защото то е най-сигурната преграда срещу ислямизма. То провежда политика на умереност в цялата си дейност по духовно обгрижване на вярващите. Затова трябва да му се помага.

Мюфтийството най-сетне трябва да получи разрешение да построи сграда за Висшия ислямски институт. И според двете наши изследвания от 2011 и от 2016 г. ("Нагласите на българските мюсюлмани", съвместно изследване на "Алфа рисърч" и НБУ - бел. ред.) половината мюсюлмани казват, че религиозното образование на бъдещите духовни лица трябва да бъде в България. Но за да става това на съответното равнище, трябва да има нужните условия - сграда, библиотека, средства, за да бъдат канени гости и лектори за чужбина. Всички преподаватели във Висшия ислямски институт споделят възгледа за един ислям на търпимостта, на съвместното съжителство и на диалога. Освен това те много развиха кадрите си през последните няколко години. И смятам, че България дори би могла да стане един модерен център за ислямско богословие и образование на Балканите.