Скоро в София няма да има втора джамия

Любопитен факт. Стара София посреща Освобождението с около 30 джамии, голямата част от тях заличени още по времето на руското управление. Градската легенда  гласи, че княз Александър Дондуков-Корсаков изпратил инженери да минират минаретата на джамиите по време на голяма гръмотевична буря, като след това оправдава разрушенията с природната стихия. Така или иначе днес мюсюлманите в града разполагат с един религиозен храм с капацитет около 700 места.

Според преброяването през 2001 г. изповядващите ислям в столицата наброяват 10 хил. души. Новото преброяване най-вероятно ще покаже, че те са в пъти повече. В София живеят и работят не само представители на българската мюсюлманска общност, но и много чужденци мюсюлмани, сред които и студенти. По изчисления на Главното мюфтийство изповядващите ислям в столицата са около 30 хиляди души, 1500 от които редовно посещават петъчната молитва. "Мюсюлманите в столицата се увеличават, тъй като хората, които идват да живеят и работят в София, се увеличават. Нуждата от джамия не е от вчера. Изпитваме я най-вече около петъчната молитва и двата байрямски празника", коментира главният секретар на мюсюлманското изповедание Хюсеин Хафъзов.

Решенията за необходимостта от строеж на нови религиозни храмове, които да посрещат потребностите на религиозните общности би следвало да са в ръцете на самите вероизповедания. Според Закона за вероизповеданията пък държавата следва да им съдейства, може да ги подпомага със субсидии от държавния и общинския бюджет и да им отстъпва безвъзмездно държавни и общински имоти за ползване. Подчертаваме, че тези правила са еднакви за всички вероизповедания и не предполагат привилегии на една религия за сметка на друга.

На практика обаче виждаме съвсем друго. Всеки път щом мюсюлманската общност повдигне въпроса за строеж на нова джамия в столицата, мнозинството крясва мощно "не" и институциите задушават здравия разум с популистки слова или удобно протакане. Съвсем различно е, ако става дума за изграждане на православни храмове. "Дал съм още десет терена за църкви в София, това е начинът, за да не ни обвиняват, че някъде се правят джамии, ето, българите да правят църкви и това правя и аз", коментира Бойко Борисов в началото на 2009 г., тогава кмет на столицата, при откриването на църква в столичния квартал "Левски".

Две години по-късно чуваме почти същата теза от главния архитект на Столична община Петър Диков, който трябва да одобри проект на Главно мюфтийство за мюсюлмански културно-образователен център в кв."Малинова долина". В неговите рамки мюсюлманското вероизповедание планира да изгради и втора джамия. "Като православен човек си мисля, че ако желаем да подкрепяме духовността, би трябвало да настояваме за строителство на нови църкви", заяви Петър Диков. Все пак добавя, че "по конституция религията е извън държавата и държавата и общината нямат никакви ангажименти към религиите, които и да са те".

Главното мюфтийство предвижда в центъра да има сграда за Висшия ислямски институт (ВИИ), пансиони за девойките и младежите, които учат в него, жилища за преподавателите, библиотека, спортна зала и медицински център. А също и религиозен храм с капацитет между 300 и 400 места. Въпреки че и според общинската администрация, и според мюсюлманското вероизповедание документите на проекта са изрядни, той няма още дори разрешение за започване на проектиране. В мюфтийството чакат отговор вече две години и все повече у тях се загнездва съмнението, че решението се протака по политически причини.

Религиозно образование made in BG

А освен от втори религиозен храм мюсюлманската общност в България има остра нужда и от легитимно учебно заведение, в което да се подготвят духовни водачи. В момента Висшият ислямски институт е разположен в къща под наем на края на града, в кв. "Враждебна", където условията са, меко казано, незадоволителни. Училището не е акредитирано и на практика дипломите, които издава, са нелегитимни.

Мехмед Хаджи е преподавател по религия в село Брезница, община Гоце Делчев, който, след като завършва Висшия ислямски институт, има желание да продължи образованието си и записва магистратура "Социология на религиите" в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Платена поръчка. Изкарва и трите семестъра, но не може да се дипломира заради висящото положение, в което се намира в момента Висшият ислямски институт, въпреки че в ЮЗУ му казват първоначално, че няма проблем. Това се случва преди четири години, но Мехмед Хаджи не е получил нито диплома за завършена магистратура, нито са му възстановени таксите за трите семестъра, които е платил.

Ако се сдобие със собствена сграда, Висшият ислямски институт ще изпълни едно от условията за акредитация - ще може да привлече повече квалифицирани преподаватели, ще бъде по-атрактивен за студенти. Антонина Желязкова, председател на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, е един от специалистите, които от години обясняват колко е важно да се уреди статутът на ВИИ (интервю с нея можете да прочетете тук). Според нея е редно дори след като към Софийския университет има Богословски факултет, да има департамент, който се занимава с ислям. По този начин образованието, което получават духовните водачи, ще е изцяло по българските стандарти, ще има възможност за международни договорености за специализации на студентите и преподавателите. "Изведнъж цялото общество настръхна срещу това, че български имами се обучават в Саудитска Арабия, Йемен, Йордания и други мюсюлмански страни. Те искат да се образоват тук, но българската държава не им дава възможност да получат адекватно образование в България", аргументира се Антонина Желязкова.

Ако този въпрос най-сетне бъде разрешен,  вероятно ще си спестим и показните акции на ДАНС и МВР, които нахлуваха в домовете на български имами, изземваха книгите, телефоните и компютрите им по единствения признак, че са завършили образованието си в арабски страни. И след които обществото така и не научи резултатите от тези шумни проверки.

Други европейски държави отдавна са стигнали до извода, че създаването на условия за обучение на ислямски духовни водачи е голяма крачка напред. Три университета в Германия например предлагат такива специалности. В началото на 2009 г. в Берлин отвори врати и първото частно немско училище за имами. В Германия освен това има над 2600 мюсюлмански религиозни храма, при положение че процентът на изповядващите ислям в страната е около три, и то основно емигранти. В България храмовете са около 1500,  мюсюлманите - 12%, при това са част от коренното население.

"Не можем да говорим за толерантност, когато имаш желание да проявиш своята религиозност, да се развиваш, а не ти се дава възможност и ти се поставят граници", смята Хюсеин Хафъзов, главен секретар на Главното мюфтийство. И е прав, мнозинството винаги е предпочитало религиозната и етническа принадлежност на малцинствата да е за домашна употреба. Не може да изтърпи те да упражняват езика си на публични места (като например в десетминутни новини по БНТ) или да призовават вярващите към молитва. А когато го правят, това се схваща като провокация.

Затова и малцинствата са привикнали да си налагат самоцензура. Така например Главното мюфтийство решава да се откаже от минаре в проекта за втора джамия именно заради негативните обществени нагласи. Така и столичният мюфтия обеща да намали звука на високоговорителите по време на петъчната молитва (като че това е единственият шум, който смущава иначе тихата София).

"В България съжителстваме добре. Но винаги има запетайка, която казва: "Добре е да не правите това, защото ни дразните", казва Хюсеин Хафъзов и не проумява как обществото не се научи да приема мюсюлманите такива, каквито са. "Ако гражданите не са съзрели да ни приемат такива, каквито сме, следователно нацията не се развива в правилна посока", завършва разговора ни той. И тъкмо излизаме от сградата на Главното мюфтийство в София на ул. "Братя Миладинови", когато камбаните от най-близката православна църква започват да огласят забързания град.