Голямото харчене

Ако първият мандат на ГЕРБ остана в историята с "постната пица" на Симеон Дянков, който се чудеше как да свие разходите на държавата заради кризата, а вторият – с последствията от фалита на КТБ, по време на третия кабинет "Борисов" пари в държавата има.

Благодарение на икономическия ръст и съживяването на пазара на труда през последните години приходите в бюджета растат. Така през 2018 г. правителството планира да преразпредели през бюджета в абсолютна сума рекордните 39.3 млрд. лв. Това е с почти 4.5 млрд. лв. повече в сравнение с очакваното изпълнение през тази година и с 40% над разходите от предкризисната 2008 г. Това няма да остане рекорд за дълго - макар и не толкова стръмно, разходите ще продължат да растат до 2020 г.

Една част от увеличените пари догодина са за по-високи заплати на учители, военни, полицаи и част от администрацията, друга – за социални плащания и сектор здраве. Най-голям дял от горницата обаче е за финансиране на инфраструктура и европроекти, които бяха планирани като разход тази година, но се отлагат за следващата. Така ако не сте от изброените публични служители или от любимите строителни фирми, голямото държавно харчене няма да ви се отрази. Дори напротив - компаниите и хората ще внасят повече, най-вече осигуровки.

Накратко – засега управляващите изпълняват заложеното в предизборната си програма, без революции. Догодина държавата не само ще харчи рекордно много пари, но и една част от тях ще са дефицит. На фона на очаквани 3.9% ръст на БВП догодина правителството отново залага минус от 1.1 млрд. лв. Това ще е деветата поредна година, в която държавните финанси се планират на касов дефицит. Друг е въпросът, че последните две минусът се оказва плюс през декември, защото не се усвояват достатъчно еврофондове и не се изпълняват заложените проекти.

С малки изключения преразпределението на над 37% от БВП, колкото е бюджетът за догодина, няма да е по-ефективно, нито пък ще подобри значително работата на публичния сектор. Просто защото липсва политическа воля за реформи. Вероятно предстоящото европредседателство също мотивира правителство да държи всичко "мирно и тихо". Ироничното е, че моментът "да си оправим къщичката" (по Борисов) рядко е бил по-удобен - икономиката расте над потенциала си.

Пет акцента от бюджет 2018

1. Реверанс към учители и военни

Тази година правителството се опита да насочи фокуса на бюджета върху по-високите заплати. Обещанието за по-високи доходи е още от предизборната програма на ГЕРБ. Общото увеличение на разходите за персонал в бюджета за следващата година е около 700 млн. лв. Големият реверанс е за учители и армия.

"Сега е моментът да се направят големи реформи, защото има фискален буфер.", Лъчезар Богданов, Industry Watch Фотограф : Капитал

За поетапното увеличение на учителските възнаграждения, които до 2021 г. трябва да се удвоят, са предвидени 350 млн. лв. през 2018 г. Промяната засяга 89 хил. педагогически специалисти. С част от парите ще се въведе и механизъм за допълнително финансиране при работа с деца от уязвими групи, приоритетни направления и защитени специалности.

Другото голямо перо е армията. За увеличението на заплатите на около 20 хил. души в нейните редици са предвидени 100 млн. лв. Тук реверансът е по-скоро към коалиционния партньор на ГЕРБ, тъй като силовите ведомства не бяха сред приоритетите на партията на Бойко Борисов. МВР също получава 55 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на редовите полицаи. Според някои анализатори вероятно разходите за вътрешен ред и сигурност догодина ще са по-големи и заради предстоящото европредседателство.

Извън тези по-едри пера втора поредна година ще се увеличат заплатите в някои агенции към социалното министерство, където базата е много ниска. В доклада към проектобюджета е записано, че се заделят и 19.5 млн. лв. за увеличаване на възнагражденията в бързата помощ, дават се и пари за общинската администрация, но по-скоро с цел да се компенсира ръстът на минималната работна заплата до 510 лв., както и на осигуровката за фонд "Пенсии" с 1 процентен пункт (виж карето).

Друг сектор с повече средства е здравеопазването. Здравната каса ще има с 402 млн. лв. по-висок бюджет в сравнение с 2017 г., или общо 3.8 млрд. лв. Според плана на институцията най-голяма част от бюджета ще се изразходват за болнична помощ – 1.8 млрд. лв., като се очаква цените на клиничните пътеки, които не са увеличавани от 2006 г., да бъдат вдигнати. Повече средства ще има за извънболнична помощ и лекарства, чийто бюджет ще надвишава 1 млрд. лв. Дали това ще подобри качеството на образованието обаче е спорно.

Социалните разходи също се увеличават – една част от тях са свързани с някои помощи от бюджета, но голямото перо е за пенсии. Те ще нараснат с 3.8% от 1 юли 2018 г. заради промяна на формулата, по която се изчисляват.

"Бюджет 2018 не е атрактивен, но пък е реалистичен и отразява възможностите на държавата за догодина", Владислав Горанов, министър на финансите Фотограф : Капитал

2. Проектите от тази година се прехвърлят за 2018. Дефицитът също

Най-големият ръст на разходите догодина е при тези за инвестиции. Те се увеличават с почти 50% спрямо очакваното изпълнение през тази година и достигат 6.2 млрд. лв. Причината е, че се прехвърлят част от неслучилите се големи проекти. Такива са магистрала "Струма", жп инфраструктура, военни сделки и част от еврофондовете. Държавата отново залага и еднократен приход от 480 млн. лв. от евентуална концесия на летище София. Очакванията са процедурата да бъде открита до края на 2017 г., а "до края на 2018 г. да бъде подписан концесионният договор".

"При еврофондовете е заложено сериозно увеличение на усвояването – с над 4.2 мрлд. лв. Но постигането на тези цели зависи от съответните ведомства", казва Георги Ангелов от "Отворено общество".

В бюджета отново се залагат и пари за покупката на военни изтребители и патрулни кораби, както и държавна гаранция от 215 млн. лв. за газовата връзка с Гърция.

Изместването на толкова много проекти от тази към другата година донякъде обяснява и защо догодина отново се залага касов дефицит от 1% от БВП. Още повече че Министерството на финансите очаква тази година бюджетът да е балансиран.

Според Любомир Дацов, който е финансов анализатор и бивш зам.-министър на финансите, бюджетът се планира да е балансиран чак през 2020 г., когато вероятно ръстът на икономиката ще започне да се свива отново. Някъде там ще е и краят на този програмен период и ще са нужни повече бюджетни средства, с които да се финансират еврофондовете. От тази гледна точка ръст на разходите от 12.8% спрямо очакваното изпълнение през тази година е неразумно. Още повече че и икономиката расте номинално двойно по-бавно - с около 6% (основно заради инфлацията).

"Отражението на миналата криза върху бюджета беше загуба на данъчни приходи от близо 5% от БВП. В разходната част вследствие на това, че повече хора загубиха работата си и имаше нужда от по-голямо социално подпомагане, това коства около 0.5-1% от БВП. Дори следващата криза да не е толкова силна, няма буфери на този етап, които евентуално да поемат дефицитите", обяснява Дацов.

Според някои анализатори обаче бюджетът догодина е изготвен консервативно – със заложени резерви и в приходната, и в разходната част, и вероятно дефицитът отново ще е по-малък от заложения. "Ако Министерството на финансите изготви балансиран бюджет, исканията за повече разходи ще нараснат", казва Георги Ангелов.

3. Разходите на бизнеса се увеличават

Правителството спазва обещанието си да не пипа ставките на основните данъци, но въпреки това догодина данъчно-осигурителната тежест за бизнеса ще нарасне. Причината е, че през 2018 г. продължава договореното увеличение на осигуровката за фонд "Пенсии" с един процентен пункт, расте минималната работна заплата, ще има и служебно увеличение на минималните осигурителни прагове с 3.9%. Ефектът от всички тези мерки през следващата година е около 360 млн. лв., като по-голямата част от тях ще бъде платена от бизнеса и работещите.

4. Дългът леко се смалява

Прогнозите бюджетът да е на минус през следващите две години логично водят и очаквания за повече дълг. Догодина обаче той дори нетно леко ще се понижи. От финансовото ведомство обясняват, че очакват към края на 2018 г. държавният дълг да спадне до 23.5 млрд. лв., или 22.3% от прогнозирания БВП. Плащанията по него през 2018 г. са общо за 1.6 млрд. лв., като до 1 млрд. лв. от тях ще може да се наберат от вътрешния пазар под формата на ДЦК. Останалата част ще бъдат изплатени от фискалния резерв. Той отново е заложен на долна граница 4.5 млрд. лв. към края на годината при около 11 млрд. лв. налични към момента, ако се съди по депозита на правителството в БНБ.

През 2019 и 2020 г. обаче в номинал дългът отново леко ще нарасне. Но тъй като и размерът на икономиката ще се увеличава, съотношението дълг/БВП ще намалее до 20% през 2020 г.

В доклада към бюджета се допълва, че през следващите три години държавата ще се финансира от вътрешния пазар с между 1 млрд. и 1.2 млрд. лв. годишно.

5. Повече разходи: по-добри публични услуги?

Когато стане въпрос за разходите на държавата, логичният въпрос е дали, ако тя харчи повече, хората и бизнесът ще получат по-добри публични услуги насреща. Най-яркият пример са парите за образование. "Отдавна не е имало насочване на толкова голям ресурс към една дейност. Въпросът е какво се променя с тези пари, за да се подобрят качеството и достъпът до образование, а не само учителите да живеят по-комфортно", казва Лъчезар Богданов от Industry Watch. Допълва, че идеята за промяна в системата на делегираните бюджети с цел финансирането да не зависи само от броя на децата и учениците, а и от броя на паралелките и от спецификата на региона, е някакво начало на опит за промяна в системата.

"Сега е моментът да се направят големите промени, защото има фискален буфер – да се изгради тол-системата, да се реформира образованието, да се сменят личните карти", допълва Богданов. Според него въпросът е доколко това правителство има политическа воля да "разтръска ведомствата". Засега изглежда, че ГЕРБ върви основно по обещанията за доходите от предизборната си платформа, а дори и да е имало някаква идея за по-дълбоки промени, те са умрели с наближаване на българското европредседателство. Харченето обещава да бъде тихо.