Създават се две нови държавни фирми за проблемните язовири

С нова категоризация над 2000 малки съоръжения вече няма да се смятат за язовири

Основният проблем при язовирите е разпокъсаната собственост и липсата на средства за поддръжката им.

Ивайло Станчев

Основният проблем при язовирите е разпокъсаната собственост и липсата на средства за поддръжката им. © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Обещаната в края на март законодателна реформа, която най-накрая да сложи ред в хаоса при управлението и поддръжката на язовирите, вече е факт. Група депутати от ГЕРБ и "Обединените патриоти" са внесли в Народното събрание предложения за промени в Закона за водите, които предвиждат създаването на две нови държавни фирми, въвеждат нова категоризация на язовирите, дават възможност за бързо прехвърляне на собствеността и определят правила за поддръжката на въпросните съоръжения.

Макар и някои от тези решения да са спорни, от взимането на мерки има крайна нужда, тъй като в страната има над 150 безстопанствени язовира, които създават реална опасност за населението. А дори и много от онези, за които някой формално се грижи, не са подсигурени срещу бедствия, защото в държавата липсва механизъм за налагане на мерки за поддържането на тези язовири. Просто сегашното законодателство позволява на институции - общини, областни управители, министерства, агенции, държавни предприятия, да прехвърлят отговорността помежду си и никой нищо да не прави.

Новите отговорници

Законопроектът предвижда създаването на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", което ще се грижи за всички нежелани от общините язовири. Това ще бъде трета структура след "Напоителни системи" и "Язовири и каскади", която има функции по управлението на язовири.

Идеята е около 90% от общинските съоръжения, за които местната власт не може да се грижи, да бъдат прехвърлени безвъзмездно към новото предприятие. Разбира се, ако някои кметове искат не искат да прехвърлят дадени язовири на държавата, ще трябва да се грижат за тях според изискванията на закона, така че да гарантират изправността и безопасността им.

При спор или неясното относно обстоятелствата около даден язовир, какъвто е например случаят с "Бели Искър", държавното предприятие ще осъществява организацията и техническата му експлоатация до влизането в сила на съответното съдебно решение или до окончателното установяване на собственика. В досегашните текстове на Закона за водите това задължение беше вменено на областните управители, които обаче не разполагат с експертен потенциал и финансов ресурс.

За да осъществява дейността си, ДП "Управление и стопанисване на язовири" ще получава средства от държавния бюджет, като всяка година до 1 март трябва да внася в Министерството на икономиката план за дейността си и отчет за свършената работа.

Кой ще управлява новата структура

Новата структура ще се ръководи от 8-членен управителен съвет, в който ще има представители на министерствата на околната среда и водите, на регионалното развитие, на земеделието и на енергетика, както и излъчено от Националното сдружение на общините лице. Председател на УС ще бъде самият министър на икономиката. Отделно ще има и изпълнителен директор на предприятието, който ще го ръководи оперативно.

С преходните и заключителни разпоредби се предвижда Министерският съвет да определи държавно търговско дружество, което да осъществява ремонти и поддръжка на язовирите независимо от собствеността им. Записано е, че правителството по предложение на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) трябва да приеме списък със обекти, които да се ремонтират. Разходите пък ще трябва да бъдат възстановявани от собствениците на язовирите - държава, общини, НЕК или други.

2000 язовира по-малко

Според официалните данни на ДАМТН в страната има близо 5700 язовира, над 4500 от които са собственост на общините. Около 340 такива съоръжения стопанисват държавни структури като министерствата на регионалното развитие и на земеделието, фирмите "Напоителни системи" и "Язовири и каскади" към НЕК и др. Други 250 язовира са на частни лица или земеделски кооперации и сдружения за напояване

Установено е обаче че, над 2000 обекта не отговарят на критериите за "язовир", възприети от Международната комисия по големите язовири, тъй като са твърде малки. Те, образно казано, ще бъдат отписани и за тях няма да важат общите правила за поддържане и експлоатация. Причината е, че евентуалното разрушаване на стените им не би довело до поражения. Тази промяна би облекчила значително контрола и същевременно би "освободила" средства, които да се насочат към поддръжката на по-големи обекти.

Всички останали язовири ще бъдат прекатегоризирани като "големи" и "малки", както и според потенциалната вреда, която биха нанесли при бедствена ситуация. От това ще зависи честотата на проверките им и изискванията към експертния персонал за поддръжката им.