Законът срещу корупцията е пълен с пороци
Фондация "Програма Достъп до информация" представи годишния си доклад за 2017 г.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Антикорупционният закон бе замислен като превенция, а изби на репресия. Това заключава годишният доклад на Програма Достъп до информация (ПДИ) за състоянието на достъпа през 2017 г. Критичният анализ на новия закон звучи много актуално на фона на първите прояви на навосъздадената Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), особено след зрелищния многочасов арест и претърсване на кметицата на столичната община "Младост" Десислава Иванчева в центъра на София на 17 април т.г.
Докладът бе представен във вторник в Националния пресклуб на БТА, както се прави всяка година от 2000 г. досега. По традиция той съдържа широка гама от препоръки за подобряване на достъпа до информация, някои от които се повтарят вече втора и трета година без реакция от властта.
Каква я мислехме, каква стана
Антикорупционният закон първоначално бе замислен като свързан с превенцията на корупцията, а не с разследването на корупционни престъпления, т.е. с репресията, се посочва в доклада. Отправят се критики и за начина, по който се проведе общественото обсъждане и работата по закона. Положително се оценява законодателното решение да се обединят досегашните декларации за имущество и доходи с декларациите за конфликт на интереси под общото название "декларации за имущество и интереси" - това е възприетият подход в много други държави.
Но пък новата антикорупционна комисия ще проверява само сигналите за корупция на висшите публични длъжности, проверките на сигнали за държавните служители се децентрализират по места. "Затварянето" на контрола в самите институции, в които евентуално е налице корупционно действие, е път към възможна неефективност на противодействието, е (доста логичната) оценка на ПДИ.
Законът не предвижда координационна и контролна функция на антикорупционната комисия спрямо тези около 120 000 държавни служители, което означава занижени стандарти на контрол и публичност по отношение на тяхната почтеност в сравнение с преди.
Накажи който говори
Проблеми има и по отношение на защитата на подателите на сигнали – данните за тяхната самоличност се пазят в тайна, но същевременно парламентът отхвърли предложението за изрична разпоредба, че те не могат да бъдат преследвани за подаване на сигнал. Това създава предпоставки, когато антикорупционната комисия прецени, че даден сигнал не е основателен, да бъдат предявени претенции към неговия подател от засегнатата публична фигура. А България вече е осъждана от Европейския съд в Страсбург за нарушение на чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека тъкмо поради осъдителни присъди за клевета спрямо сигналоподатели и жалбоподатели. Чл. 32 от Конвенцията на ООН срещу корупцията също предвижда задължение за държавата да осигури защита на подателите на сигнали.
Тези несъвършенства на закона "се задълбочават допълнително от репресивните правомощия на комисията, свързани с прилагане на специални разузнавателни средства и отнемане на незаконно придобито имущество", пише в доклада. Антикорупционната комисия има широки правомощия да предприема процедури по отнемане при наличие на наказателни производства за престъпления като убийство, кражба, грабеж и др., които нямат нищо общо с борбата с корупцията.
"Що се отнася до правомощието да прилага специални разузнавателни средства, т.е. способи за тайно наблюдение на хора, неговата цел остава напълно неясна при липсата на разследващи правомощия на комисията. В светлината на осъдителните решения на ЕСПЧ по чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека снабдяването на антикорупционната комисия с подобна власт води до очевидни проблеми с оглед защитата на основните права на гражданите", се коментира в доклада.
Препоръки за повече прозрачност
В доклада са формулирани няколко групи препоръки. Специални препоръки са формулирани към правителството – да предприеме стъпки за присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи.Също към председателя на Върховния административен съд - да възстанови публичния достъп до данните от съдебните дела, свързани с административните органи – страни по делата и останалата информация, която не представлява защитени лични данни.
В частта за препоръките специален акцент се поставя върху констатацията, че все още властите не са предприели никакви стъпки за създаване на независим отделен орган – комисия или комисар по достъпа до информация, каквото предложение ПДИ вече е правила. Този орган трябва да осъществява координация и контрол на изпълнението на задълженията по Закона за достъпа до обществена информация (ЗДОИ) в сферата на изпълнителната власт, да осигурява бързо и безплатно разглеждане на жалби от граждани, да е гарант за ефективен механизъм за налагане на санкции на служители, които са нарушили задължения по закона.
Все още не е задвижено нищо по друга отдавнашна препоръка на ПДИ - да се предвидят бързи съдебни производства по дела за откази на достъп до информация.
Следваща препоръка - в закона изрично да се запише, че всички дружества с държавен или общински капитал, както и дружествата, които осъществяват обществени услуги под контрола или по възлагане от държавата или общините, са длъжни на общо основание да предоставят обществена информация.
Изрично в Закона за защита на класифицираната информация да се въведе забрана да се засекретява информация, свързана с нарушение на основни човешки права или прикриващи корупция или престъпление.
Изрично в закона да се запишат разпоредби, гарантиращи прозрачност на заседанията и срещите на държавните органи във връзка с дейността им чрез създаване на задължения за документиране (открито управление), както и да се осигури ефективно задължение за публикуване на декларациите за интереси на държавните служители.
3 коментара
Добри намерения на автора, но с лош пример със задържаната кметица, за която два съдебни състава приеха, че има обосновано предположение за извършено престъпление.
Процедурата за претърсване е усложнена и пряко следва разпоредбите на НПК. Преди да сочите проблеми в закона, следва да направите предложения за промени в НПК. Но не забравяйте, че "привилегията" за по-малко публичност, която преодолява "...зрелищния многочасов арест и претърсване на кметицата...", ще засили съмненията по отношение на събраните доказателства
Предложете смислени промени, иначе критиките олекват и звучат непрофесионално.
"Пълен с пороци"? Явно, за нищо не става.
До коментар [#1] от "hammurabi":
Напълно съм съгласен!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.