Ефектът на бумеранга в енергетиката

Производството на ток ще бъде най-трудно, точно кагто има най-голяма нужда от него.

Ивайло Станчев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Какъв парадокс само: енергетиката е отговорна за две трети от генерираните вредни емисии в атмосферата, които причиняват измененията в климата, и именно този сектор е сред най-силно засегнатите от същите тези промени. Анализите на Европейската комисия сочат, че екстремностите на времето като интензивни валежи, суша и горещи или студени вълни, влияят пряко върху търсенето и върху предлагането на енергия. Негативно въздействие има както при конвенционалните, така и при възобновяемите енергийни източници. Накратко: когато има най-голяма нужда от електричество, неговото производство ще е най-затруднено и обратно. А това ще доведе до все по-чести нарушения на енергийните доставки, засягащи множество други области и сектори едновременно. В резултат икономическите, социалните и политическите последствия ще бъдат съществени. Проблемите, разбира се, имат и решения. Едно от тях би било да се изграждат по-децентрализирани енергийни системи. Също така хидроенергийните инсталации в райони, в които се очакват по-големи валежи, могат да се пригодят така, че да оползотворяват излишната вода, а не да бъдат наводнявани от нея. За съжаление в България все ощe няма дори подобни планове.

Повече или по-малко вода

В доклад на Европейската комисия за влиянието на климатичните промени върху енергетиката се посочва, че заради изменението на валежите и топенето на ледниците производството на водноелектрически централи може да се увеличи с 5% или повече в Северна Европа и да намалее с 25% или повече в Южна Европа, включително България. Но по-големият проблем е, че това не е линейна тенденция и 2018 съвсем нагледно го доказва. Заради обилните валежи от 1 януари до 8 юли произведеният ток от ВЕЦ у нас е с цели 52% повече, отколкото през същия период на 2017 г. В същото време обаче поради по-меката зима и по-хладното време през юни нуждата от електричество за отопление или охлаждане не е била толкова голяма (спадът в консумацията е над 5%). Това разминаване между търсенето и предлагането създава проблеми при балансирането на електроенергийната система. И прогнозите са, че в бъдеще проблемът ще се задълбочава.

Дъждовете най-вероятно ще намаляват като честота и ще се увеличават като интензитет, което никак не е благоприятно за ВЕЦ-овете. Това означава, че тези централи ще работят на максимум няколко седмици, докато в останалото време трябва да спират. Неефективното им използване ще навреди и на цялата електроенергийна система, тъй като ще са нужни други мощности, които да компенсират тяхната липса. А поради ангажиментите за намаляване на CO2 емисиите използването на ТЕЦ за такива цели ще става все по-невъзможно.

Според световни експерти като председателя на международната агенция за възобновяема енергия IRENA Аднан Амин тази роля могат да изиграят соларните и вятърни паркове. Но и тяхната зависимост от климата е голяма. Слънчевите централи може да изглеждат неуязвими, но лесно могат да бъдат поразени от наводнения или свлачища при силни валежи. При вятърните паркове пък съществува вероятността традиционните въздушни течения да променят посоката си или хълмовете, върху които са построени, да пострадат от ерозия. Ветрогенераторите също така не могат да работят както при липса на вятър, така и когато той е много силен, а при екстремни студове перките им се обледеняват и работата им също е възпрепятствана.

В някои страни като САЩ и Австралия залагат на съхранението на енергия с т.нар. гига-батерии. Други - като Германия и Швеция, комбинират всичко това с умни мрежи (smart grid), блокчейн технологии и изкуствен интелект, които да управляват в реално производството и предлагането на електричество. Има и други решения - в Чили например строят ВЕЦ в пустинята Атакама. Парадоксалното на пръв поглед начинание всъщност използва евтината и дори излишна през деня електрическа енергия от соларни централи, за да изпомпва вода от океана във две високопланински водохранилища (язовири, но без естествен приток от реки). След това при нужда, например през нощта, тази вода захранва ВЕЦ и така компенсира липсата на ток от фотоволтаиците. Подобна технология у нас е неприложима, но пък има друг проект, който би могъл да увеличи значително полезността на ПАВЕЦ "Чаира" - най-голямата помпено-акумулаторна водноелектрическа централа в Югоизточна Европа. Става въпрос за свързването на долния му изравнител с язовир "Яденица", което би увеличило капацитета на работа на централата при пълна мощност от 6-8 часа сега до над 20 часа. На етапа обаче начинанието е блокирано от съда заради оценката на въздействие върху околната среда.

Скрити рискове

Отвъд теориите и прогнозите климатичните промени крият и други опасности за енергийния сектор. Според проф. Иван Стоилов, който е автор на оценката на риска от климатичните промени в енергийния сектор, включена в обобщения доклад на екоминистерството за уязвимостта на секторите на икономиката, дори АЕЦ "Козлодуй" може да бъде изправен пред предизвикателства. Причината е, че реакторите се нуждаят от големи количества вода за охлаждане. В Европа охлаждането на генераторите за производство на електроенергия (както ядрените, така и конвенционалните електроцентрали, работещи с изкопаеми горива) представлява една трета от потребяваната вода. В някои райони обаче засушаването намалява речния приток, както и равнищата на езерата и водните резервоари, докато температурите на въздуха и водата се повишават. През последните две десетилетия във Франция на няколко пъти се наложи да се спират реактори поради невъзможността за оптимално охлаждане.Опасност има и при рязко повишаване на водните нива - тогава помпите, които охлаждат реакторите могат да се наводнят и да спрат работа, както се случи при аварията във "Фукушима".

Язовирът като панацея

Минимизирането на редите от климатичните промени изисква комплексни решения, но един от задължителните компоненти са язовирите. Хидроенергийните водохранилища могат да намаляват честотата и размера на щетите, причинени от катастрофални наводнения или суша. Те се използват за напояване, добив на електроенергия, регулиране на неравномерния естествен речен отток, питейни или промишлени нужди, охлаждане, транспорт, рибовъдство, рекреация и др. Точно затова строителството на язовири и добрата поддръжка на съществуващите такива е от изключителна важност за възможността на страните да се адаптират към променящия се климат.

Добрата новина е, че след години на пълен хаос и колективна безотговорност в този сектор България най-после взема мерки. Лошата е, че от тях може да няма съществен ефект. В изпълнение на последните промени в Закона за водите тази седмица правителството реши да отпусне 500 млн. лв. за ремонт и поддръжка на язовирите. Средствата обаче са насочени към Държавната консолидационна компания, която ще има ангажимент да възлага съответните дейности и след това да иска възстановяване на разходите от собствениците на съоръженията - държава, общини, НЕК или други. Проблемът е, че ДКК е може би най-неподходящата структура за управлението на този финансов ресурс - непрозрачна е, занимава се с изключително разнородни дейности и няма опит в поръчките. А това реално ще е наливане на половин милиард лева в строителни компании - нова скъпа дотация с пари на данъкоплатците след санирането.