Управляващите ще номинират Красимир Влахов за конституционен съдия

До момента няма официалнообявена номинация на сайта на Народното събрание

Броени дни остават до изтичане на срока за номинации на кандидати за конституционен съдия от парламентарната квота. Срокът е двуседмичен и започна да тече от 12 септември, когато парламентът прие процедурните правила за избор на конституционен съдия. В тях се дава 14-дневен срок на депутатите да направят писмено предложение чрез председателя на Народното събрание до Комисията по правни въпроси.

До момента все още няма официално постъпила номинация, заявена на сайта на Народното събрание, а през последните години стана традиция кандидатурите за подобни избори да се внасят в последния момент. При предишни случаи даже имаше изявления от представители на парламентарни партии, че това било начин да се спести на кандидатите период на компромати и "удари под кръста", макар че въвеждането на регламентирана процедура и мотивирани номинации бе направено именно с цел предварително обществено обсъждане на цялата релевантна информация за кандидатите, включително (и най-вече) на чувствителна информация.

Ротация на четирима съдии от 12-членния Конституционен съд (КС) се извършва на всеки три години през ноември, когато изтича мандатът на съответната четворка. Тази година изтичат мандатите на Румен Ненков и Стефка Стоева от съдебната квота, проф. Цанка Цанкова - от парламентарната, и Кети Маркова, която довършва мандата на починалата Ванюша Ангушева от президентската квота.

Народното събрани трябва да изпрати в КС един човек на мястото на проф. Цанкова, президентът - също един, а върховните съдилища трябва да изберат двама души от своята квота на общо събрание.

Цецка Цачева и Сотир Цацаров опровергаха слуховете, че са кандидати за КС

През последните месеци усилено, макар и неофициално вървяха слухове, че за парламентарната квота има две сигурни кандидатури - на главния прокурор Сотир Цацаров, с очакването, че той ще освободи мандата си предсрочно, и на правосъдната министърка Цецка Цачева, с което Борисов да я компенсира за неудобствата, на които я подложи в президентската кампания. В този смисъл интригата бе кой от двамата би бил избран, защото тази година парламентът ще смени само един конституционен съдия.

В последните две седмици обаче и двамата отрекоха да имат намерение да се кандидатират за КС – при това достатъчно ясно, че да не може да се прави отстъпление. В сряда лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов също каза – в отговор на журналистически въпрос, че нито Цачева, нито Цацаров към настоящия момент не са разглеждани като възможни кандидатури на ГЕРБ за конституционен съдия. В ГЕРБ щели да започнат обсъждането на темата в предстоящите дни, каза Цветанов, трябвало съответно и решение на праламентарната група.

Разбира се, това звучи несериозно, доколкото изборът на конституционни съдии е предварително зададено събитие, при това достатъчно сериозно, за да се решава в последния момент. Всъщност обяснението е друго, ако се проследи досегашната практика по подобни номинации - изборът се решава чрез предварително и напълно непрозрачно с уговорки между парламентарните сили и затова все по-често кандидатите са толкова на брой (или почти толкова) колкото са вакантните места.

Постът на конституционен съдия е бленувана цел за много юристи и от доста време насам се раздава не заради качества, а като награда - с деветгодишен мандат, висока заплата, няколко дела годишно на доклад, много екстри и гарантирана пенсия без таван след края на мандата, независимо от възрастта. Същевременно, за всяка власт е важно да има солидно лоби в КС, за да не бламират управленските й решения, а напоследък – и за да прехвърлят там главоболни проблеми, чието замитане под килима да остане за сметка на съда (пример Истанбулската конвенция). Така изборът на конституционни съдии се превръща във важен пазарлък веднъж на три години.

Все още не е ясен изборът на президента, както и моментът, в който той ще бъде обявен. Неофициално от президентството коментират единствено, че до рокадата на 12 ноември има още доста време .

Изборът на двама от съдебната квота е най-голямата интрига

Много е вероятно да се окаже, че изборът на съдебната свота ще стане известен най-късно, което е необичайно – обикновено върховните съдии първи избират кандидатите си, понякога още преди съдебната ваканция. За първи път тази година съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) се събират на предварително общо събрание, на което за изработят правилата за избор на членовете на КС. До момента изборът за конституционни съдии от съдебната квота винаги е ставал на едно-единствено общо събрание, на което се гласуват процедурни правила, правят се номинации и се гласува. Промяната от тази година е по предложение на новия председател на Върховния административен съд Георги Чолаков. Първо ще се проведе общо събрание, на което ще се гласуват правила, ще се даде срок за номинации, а след това ще се направи ново общо събрание за гласуването им.

Това е начин да се контролира номинирането и вота на съдиите, коментират върховни съдии. Официално Чолаков се аргументира за исканата от него процедура с това, че не било редно на едно заседание да се правят предложенията и да се гласуват, защото трябвало да има възможност "всеки да направи своя информиран избор". Но подобен проблем не може да има между по-малко от 200 върховни съдии, които се познават отлично помежду си, защото са градили кариера заедно.

Показателно е, че към момента във ВАС се спряга една сигурна кандидатура – на Галина Солакова, а във ВКС се говори, че твърде много кандидатури се задават и това може да разбие гласовете.