Президентът и БСП поотделно атакуваха промените в административния процес в КС

Часове след обнародване на закона, което направи възможно сезирането на Конституционния съд, опонентите се възползваха

Мирела Веселинова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

КС обяви, че докладчик по делото за промените в Административнопроцесуалния кодекс ще бъде Стефка Стоева, бивш административен съдия и зам. председател на Върховния административен съд.

Още сутринта във вторник - деня, в който промените в Административно-процесуалния кодекс (АПК) бяха обнародвани в Държавен вестник, президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане 14 параграфа от тях да бъдат обявени за противоконституционни – изцяло или частично. Час по-късно от БСП обявиха, че по обед депутати от партията ще внесат в Конституционния съд искане за промените в АПК. Текстовете, които БСП атакува, са същите, които президентът оспори.

Всъщност става въпрос за същите текстове, върху които Румен Радев наложи вето още в началото на лятото и което бе отхвърлено миналия четвъртък. Извън двете искания до КС са останали само два параграфа от преходните разпоредби в закона, които бяха атакувани във ветото, но те не са противоконституционни, а очевидно лобистки. Става въпрос за текстовете, предложени от Хамид Хамид в последния момент преди второто четене – с единия се предвижда еднократна извънредна процедура за пенсиониране на магистрати само въз основа на стаж, без значение на възрастта, но само за тези, които отговарят на това условие до края на 2018 г., а другият дава опция за командироване на двама административни съдии в съдилищата в Страсбург и Съда на ЕС в Люксембург, за да докладват на колегите си в България какво се решава там, макар че това е публична информация.

Президентът оспорва въвеждането на принципа на закрити съдебни заседания в касационната инстанция, драстичното увеличаване на съдебните такси в касационното производство, новите правила за родова и местна подсъдност, които са неясни и ще затруднят гражданите, а същевременно "не осигуряват по-лесен, по-бърз и по-евтин достъп до правосъдие", както и премахването на касационната инстанция за редица видове административни спорове. Жалбата на държавния глава, публикувана тук, е стегнато и прецизно мотивирана.

Публичността

С промените се зачертава базисен принцип на правораздаването в правовата държава, а именно публичността, която е закрепена като принцип и в българската конституция и гарантира контрола на гражданите и обществото. Правото на всеки човек на публично разглеждане на неговото дело е закрепено във Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека, защото то е гаранция за справедлив процес, както и за правото на информация.

С промените в АПК обаче публичността на процеса в касационната инстанция от правило се превръща в изключение – заседанията по принцип са закрити и могат да се открият по решение на съда и искане на страните.

Таксите

При драстичното увеличаване на таксите в касационното производство не е съобразен водещият конституционен принцип, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси съобразно техните доходи и имущество. При определянето им не са съобразени социално-икономическите условия, равнището на доходите и на инфлационните процеси в страната. На практика простите такси се увеличават 14 пъти за физически и юридически лица и 74 пъти за юридическите лица с нестопанска цел.

Същевременно въвеждането на пропорционални такси върху "определяем материален интерес" в касационното производство по административни дела не държи сметка, че в административното правосъдие на преден план е пряката защита на законността в държавното управление, а не материалният интерес. "Законността не е услуга, която една правова държава предоставя на гражданите, а необходимо условие за нейното съществуване", се казва отново в искането.

Премахването на касационната инстанция по редица дела

Правото на оспорване на административен акт, както и правото на касационно оспорване на първоинстанционно съдебно решение са средства за защита на гражданите и юридическите лица срещу порочен акт. Премахването на касационната инстанция в съдебните производства по административни дела отслабва тази защита, което е недопустимо, когато става въпрос за конституционно прогласени права. А с промените се премахва касационната инстанция по дела за достъп до обществена информация, социално подпомагане, помощи за деца, обезщетение за безработица и трудоустрояване, по Закона за опазване на земеделските земи и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и др.

Подсъдността

Правилата на подсъдността трябва да пределно ясни, за да знаят гражданите във всеки конкретен случай към кой съд да се обърнат, се казва в мотивите на президента. В случая този принцип е нарушен и по отношение на родовата, и по отношение на местната подсъдност. За да заобиколи конституционния принцип, че актовете на Министерския съвет и на министрите се обжалват пред Върховния административен съд като първа инстанция, в закона се добавя уговорката, че това важи само за актовете, които са издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, когато това е предвидено в закон или когато премиерът и министрите са делегирали свои правомощия на други лица – например на зам.-министри.

Така се прави опит да се прехвърлят на административните съдилища например всички дела за уволнения, извършени от министрите и премиера, вместо да се гледат от ВАС, тъй като те не са извършени при упражняване на основните конституционни функции. Същевременно критерият кои точно актове са издадени във връзка с държавното управление не е ясен за гражданите и ще ги затрудни да се ориентират в кратките срокове за обжалване в административния процес, пише в искането на президента. Този израз е директно преписан от диспозитива на решение на КС №8 от тази година, но това не е достатъчно, за да се създаде ясна разпоредба. От друга страна, новата разпоредба, която определя разпределянето на делата между местните административни съдилища, не отчита законовата възможност всеки граждани да има настоящ адрес, различен от постоянния, което не прави правосъдието по-лесно, по-бързо и евтино.

БСП за таксите

Далеч по-обстойно е мотивирано искането на БСП - 46 страници изложение спрямо 15 страници от президента. В него по-подробно са развити някои съображения, свързани с практиката на КС и практиката по прилагане на относимите международни актове, както и някои социални аспекти на промените. Интересен паралел се прави например между таксите за монополните доставчици на услуги и гражданските сдружения.

"При положение че чл. 19, ал. 2 от конституцията постановява, че законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, оспорените законови разпоредби правят точно обратното – създават различни правни условия за стопанска дейност на гражданите и юридическите лица. Условията за стопанска дейност със сигурност включват и размера на държавните такси за упражняването на правото на защита (включително и тези за касационното производство в административния процес), което е в пряка връзка с въпроса за достъпа до касационна инстанция в административното правосъдие. Всеки диференциран подход в зависимост от вида и статута на правния субект по същество създава различни правни условия за стопанска дейност. Няма рационално и конституционно оправдано обяснение от гледна точка на чл. 19, ал. 2 от конституцията защо например търговските дружества, предоставящи обществени услуги (водоснабдителни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни услуги), повечето от които представляват естествени монополи и разполагат със значителен финансов ресурс, ще заплащат прости такси, чийто размер е като този за гражданите, а юридическите лица с нестопанска цел (сдружения и фондации), които също в определени случаи имат право да осъществяват стопанска дейност (но като подпомагаща и вторична), ще заплащат такси, чийто размер е като този за търговски дружества...

С тези законодателни изменения се създават привилегии за държавната собственост (плащане на по-малки по размер държавни такси в сравнение с организациите, включващи и юридическите лица с нестопанска цел) въпреки променената й същност при действащата конституция", се казва в искането на БСП.