Политика

Агенцията по храните и фермерите преговарят за по-малки ограничение заради птичия грип

Институцията предлага да се криминализира нелегалното животновъдство само с търговска цел

Мара Георгиева

2 автори

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Идеята на агенцията по храните е да се предложи криминализиране на нерегламентираното отглеждане на животни, що се отнася само до случаите, при които това е с търговска цел, а не за лични нужди. Това става ясно от съобщение на институцията.

Мярката беше предложена на фона на протестите на птицевъди от началото на седмицата заради силните ограничения за бизнеса като превенция на разпространението на птичи грип. В четвъртък предстои нова среща между бранша и институциите, където ще се търси изход от ситуацията. В момента в България има 22 огнища на птичи грип, а по данни на съюза на птицевъдите през последните три години са унищожени стотици хиляди птици.

Идеи за криминализацията

В понеделник след среща с птицевъдния бранш, който излезе на протести заради силни ограничения на бизнеса като превенция на заболяването птичи грип, директорът на агенцията по храните Дамян Илиев съобщи, че ще предложи да се криминализира отглеждането на животни в нерегистрирани обекти. В сряда от институцията съобщиха, че "евентуалната промяна ще засегне всички, които отглеждат и развъждат животни в разрез със законодателството и ги реализират на пазара или получават субсидии за това". Така предложенията няма да засяга стопани, отглеждащи животни за лична консумация, обявиха от агенцията.

От институцията посочват още, че "последните години се засили практиката за безконтролно развъждане и търговия с животни и продукция от тях, което се отрази и на епизоотичната обстановка", а настоящото предложение цели "да се създаде нормална атмосфера за бизнес на изрядните животновъди". Производството и търговията с животни е под контрола на същата агенция.

Нови преговори между администрацията и протестиращи

Meждувременно в четвъртък предстоят нови преговори между агенцията по храните и протестиращите в последните два дни птицевъди, които са недоволни от строгите мерки, налагани като превенция срещу разпространението на птичи грип. "Още няма реална картина за епидемия от птичи грип. Има съмнителни проби, но дали ще докажат заболяването, предстои да разберем", коментира председателят на професионалната организация на производителите на водоплаващи птици Иван Йовчев. По думите му предстоят срещи с агенцията по храните. "Сигурен съм, че ще има диалог и ще се направят компромиси и от двете страни", каза още той.

В момента в страната са регистрирани 20 огнища на заболяването, като според агенцията по храните рисков период за увеличаване на заболеваемостта е между октомври и май. Сред мерките, които институцията наложи, са ограничения в търговията и движението на птици в определени периметри, стопиране на отглеждането на нови птици до юни следващата година в стопанства, в които е имало повтаряемост на заболяването и др., което пък според бизнеса ще доведе до огромни загуби.

По данни на съюза на птицевъдите през последните три години в страната са открити 80 огнища на птичи грип, като в повечето случаи те са засягали отглеждането на кокошки. "В големи ферми бяха убити стотици хиляди кокошки - в Дончево 337 хил., в Генерал Тошево - 140 хил., в Садово - 60 хил., в Трилистник - 40 хил.", даде пример председателят на съюза д-р Димитър Белоречков. По думите му това са големи ферми и изплащаните компенсации покриват част от разходите, докато при водоплаващите птици проблемът е по-сложен, защото те се отглеждат в отворени помещения, предполагащи повече контакти и риск от зарази.

"При патиците освен сериозните производители и ферми се нароиха множество мимолетни производители, които не спазват изискванията за биосигурност", смята Белоречков. Така според него част от малките ферми са в сивия сектор и много трудно се контролират, което пък е наложило агенцията по храните да започне да проверява всички сгради. "Това е доста закъсняла реакция, на практика държавата беше подценила малките ферми", каза още той пред "Капитал". По думите на Белоречков някои от фермерите сега са против мерките, които предлагат институциите, защото те ги задължават да правят изследвания за птичи грип за своя сметка, да дават контролни проби, а някои от тях ще се наложи да връщат и субсидии за хуманно отношение към животните.