Двуцифрен ръст за пазара на птиче месо до 620 млн. лв.

Двигател е търсенето на пилешко филе и увеличените цени в Европа

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от специалното издание на "Капитал" "Регал 500". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Пазарът на птиче месо расте с двуцифрени темпове за втора поредна година. През 2017 г. приходите от продажби за цялата категория (пилешко, патешко и гъше месо, угоен черен дроб и консерви от него) нарастват с близо 11% до 620 млн. лв. През 2016 г. оборотът от птиче месо отчете 14% ръст, който се дължеше най-вече на рекордния скок при износа и продажбите на патешко месо и угоен черен дроб. България беше много по-слабо засегната от птичия грип, отколкото Франция и Унгария - основни производители и износители. През 2017 г. тенденцията се обърна - местните производители претърпяха загуби заради птичия грип и продукцията - най-вече на патешко и гъше месо, беше осезаемо засегната. Същевременно търсенето на пилешко филе на европейския пазар се увеличи и страни като Полша, Румъния и България успяха да реализират повече продукция зад граница на по-добри цени.

Това се потвърждава и от данните за пазара на птиче месо през 2017 г. - износът за цялата категория се е увеличил с над 15% до 305 млн. лв., като почти половината от сумата се дължи на пилешкото месо. На местния пазар се е реализирала продукция за над 314 млн. лв. - с 11% повече спрямо 2016 г. Традиционно пилешкото е водещата подкатегория с около 70% пазарен дял спрямо 30% за патешко, гъше и черен дроб. Цялата подкатегория на пилешкото месо нараства с малко над 10% за година, тази на черен дроб от домашни птици отчита 26% ръст, а подкатегорията на патешко и гъше месо намалява с малко над 5%.

Лидерите

На пазара на птичи меса са регистрирани 113 фирми (с три повече от 2016 г.), но двигателите са 25 от тях. Техният оборот (486 млн. лв.) формира почти 80% от продажбите за цялата категория и 63% от износа. Бизнесът на компаниите от топ 25 нараства с близо 12% на годишна база.

Разградският птицекомбинат "Пилко" (1) ("Лудогорско пиле"), собственост на групата "Амета холдинг", е безспорен лидер в категорията. Оборотът му расте с 11% до 161 млн. лв., формирайки над 50% от приходите на всички компании в топ 10 за категорията на птичето месо. Компанията изнася 63% от производството си и е международен доставчик на KFC. През 2015 г. половината от капитала на "Амета холдинг" беше придобит от водещия производител на птиче месо в Европа - германската група PHW.

"2017 г. беше една от най-добрите години за пилешкото месо в историята", коментира Любомир Лозанов, главен изпълнителен директор на "Амета холдинг". "Цените на местния пазар нямат промяна, но на международния имаше сериозно увеличение, много добре се реализираха цяло пиле и продукти от него, а най-голямото търсене е за филе", посочва Лозанов. Един от факторите за ръста на продажбите са рестрикциите, които ЕС наложи на Бразилия през миналата година. Южноамериканската държава е един от най-големите доставчици на евтино филе и след забраната за вноса се отвори дупка, която създаде нови възможности за страни като Полша, Румъния и България да се реализират още по-добре и на по-високи цени, разказва управителят на "Амета".

На второ място в класацията е старозагорската "Градус-1" (2), част от групата "Градус" и едно от водещите месопреработвателни предприятия в страната. Компанията е изцяло ориентирана към вътрешния пазар. Продажбите й отбелязват ръст от над 6% през 2017 г. до 50 млн. лв. В групата на "Градус" има фуражен завод, люпилня, ферми за родителски стада, ферми за угояване на бройлери, предприятие за преработка на птиче месо. През лятото на тази година "Градус" направи най-голямото IPO за последните 10 години и второто в историята на местния пазар листване по привличане на средства – 81 млн. лв., като половината от тях постъпиха в дружеството чрез увеличение на капитала, а останалите отидоха в основателите – братята Иван и Лука Ангелови.

На трето и четвърто място в класацията са лидерите при производството на месо и черен дроб от водоплаващи птици "Херон трейд" (3) и "Брезово" (4). "Херон трейд" със собственици Слав Ячев и Гергана Ячева се очертават като едни от най-силните играчи на пазара на месо и дроб от водоплаващи птици. През 2016 г. бизнесът на компанията нарасна петорно, а през 2017 г. оборотът й отчита ръст от над 25% до около 26 млн. лв., нареждайки я на трето място след лидерите "Пилко" и "Градус-1". "Херон трейд" работи изцяло за външния пазар с луксозни продукти от патешко месо и патешки угоен черен дроб във високия ценови сегмент. Базата й се намира в с. Оризово, като през 2013 г. капацитетът й е увеличен за отглеждане и угояване на до 350 хил. патици мюлари.

Базираната в пловдивското село Брезово едноименна компания обхваща целия цикъл на производство – от създаването на родителски стада за производство на яйца, през люпенето, отглеждането и гушенето на гъски и патици до клането и преработка на месото. Оборотът й нараства до 32.9 млн. лв. Основен собственик в "Брезово" е френското дружество "Юралис гастрономи".

Още девет компании реализират приходи над 10 млн. лв. през 2017 г. - почти два пъти повече спрямо година по-рано. На пета позиция е "СВС-98" (5) с ръст на оборота от около 10% вследствие на активна дистрибуция на местния пазар. През миналата година птицевъдната компания продължава устойчиво да налага продуктите си - цяло пиле и разфасовки, под марката "Дюк". Птиците, кръстоска между бройлер и фермерско пиле, се отглеждат в собствени ферми в ключови региони в цялата страна под франчайз на френската компания Duc. Едноличен собственик е Мария Петрова. На шесто място се изкачва "Премиум фууд България" (6) с мажоритарен собственик Стефан Франц Росиг от Германия и миноритарни собственици Жан Марк Фресанж (Франция) и Людмила Тодорова. Компанията, чиято птицекланица е в с. Йоглав, реализира продукцията си от угоен черен дроб изцяло зад граница, като оборотът й през изминалата година надхвърля 20 млн. лв.

Умерен оптимизъм

"Има напредък по отношение на продажбите на бяло месо. Иначе производството при бройлерите се е увеличило съвсем малко спрямо обемите през 2016 г.", посочва Димитър Белорешки, председател на съюза на птицевъдите. По думите му през 2017 г. са произведени 46 млн. бройлера, което е незначително увеличение спрямо 2016 г., но с по-голямо живо средно тегло - то се е увеличило със 130 г до 2.24 кг. "Можехме да произведем и повече месо, но имаше затворени ферми заради птичия грип и профилактика", казва Белорешки.

Любомир Лозанов от "Амета" също посочва птичия грип като най-голям проблем в сектора. "Производителите са много предпазливи, ръстът през следващите години ще е съобразен със затегнатия контрол по отношение на санитарните изисквания към фермите", посочва той. Лозанов е оптимист за растежа на европейския пазар. "Ръст от 1-1.5% на огромен пазар, какъвто е европейският, е достатъчно силен двигател за местните производители", казва управителят на най-големия износител на пилешко месо у нас. Намалелият внос на замразено пилешко на дъмпингови цени също допринася за доброто развитие на сектора. През 2017 г. вносът е 110 хиляди тона, или с 12 хил. тона по-малко, сочат данните на съюза на птицевъдите. Половината се реекспортира след преработка.

Годината беше тежка за производителите на патешко

Изминалата 2017 г. беше тежка за производителите на гъше и патешко месо, като 2018 г. също се очертава сложна. Продажбите за цялата подкатегория намаляват до 70 млн. лв. спрямо 75 млн. лв. година по-рано. Продукцията от водоплаващи птици се продава предимно зад граница (съотношението е 70:30), съответно износът е засегнат двойно повече спрямо продажбите на местния пазар. Причините са новите затегнати правила за профилактика, ограничаване и ликвидиране на птичия грип, както и новите изисквания за дезинфекция от външни лицензирани фирми. Компаниите от сектора ги определиха за лобистки и заплашиха с протести.

По думите на председателя на съюза на птицевъдите Димитър Белорешков през 2017 г. са отгледани 1 млн. по-малко патици спрямо година по-рано - някои унищожени заради болестта, други не са отгледани. Той посочва още, че производството на месо от водоплаващи птици през 2017 г. намалява до 19 500 т спрямо 22 500 т през 2016 г. "Франция възстанови производството си след тежката 2016 г., а на нас ни се наложи да унищожим много патета. Ако има нова вълна от птичи грип, фермите може и да не издържат", посочва Белорешки.

В топ 3 на подкатегорията влизат "Булчикън" (1), "Херон трейд" (2) и "Брезово" (3). "Булчикън" с оборот от близо 10 млн. лв., при това реализиран предимно на местния пазар, e създадена през 2004 г. като част от "Видексим холдинг". Разполага със собствени ферми за отглеждане на бройлери и кланица за бели меса в Славяново и в Севлиево. Дружеството продава в търговски вериги и изнася в Малта, Франция, Румъния, Гърция, Македония и др. Търговската й марка за цели патици и разфасовки от патешко месо е Penelope. "Булчикън" е една от компаниите, които навлязоха на пазара с т.нар. патешки бройлери, или пекинска патица, за разлика от по-разпространените у нас големи патици от вида мюлери.
Едва 15% от черния дроб от домашни птици остават в България

Оборотът от угоен черен дроб от домашни птици расте с 26% за година до 125 млн. лв. и заема малко над 20-процентов дял от целия пазар на птиче месо. Дробът от патици и гъски се реализира предимно зад граница - едва около 15% остават за местния пазар. Износът през 2017 г. се е увеличил с 37%. Въпреки това производителите са предпазливи в оценката си за изминалата година. Според Белорешки производството на дроб е отбелязал лек спад - от 3928 тона през 2016 г. до 3417 тона през 2017 г. Цените също са се задържали и дори са започнали да падат. Резултатите за подкатегориите на месо и дроб от водоплаващи птици не са изненада за сектора - ударният ръст на износа през 2016 г. беше временно явление, свързано с птичия грип във Франция и Унгария, която вече възстанови производството си.

Лидер в подкатегорията е германско-френско-българското дружество "Премиум фууд България" (1), което работи изцяло за чуждия пазар. Продажбите му се увеличават рекордно с 15 пъти - от 1.4 млн. лв. до 20.9 млн. лв. Подгласник с 18.5 млн. лв. оборот е "Херон трейд" (2). "Ню лайф 2011" (3) на Валентина Йорданова с ферма за патици в с. Славяново се изкачва до трето място с ръст на продажбите от над 160%. Компанията е пробила на пазара зад граница и вече изнася цялата си продукция за разлика от 2016 г., когато производството й се е реализирало у нас.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    xali avatar :-|
    ''zms15783''
    • - 1
    • + 1

    Видяхте ли гигантите как извъртяха нещата...за грипа били виновни селските дворове. Че какво ги бърка тях? Да не би да купуват пилетата им. Добре че се реши да не посягат на частното стопанство с 10-20 птици.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал