България се отказва и от Пакта за миграция на ООН

ГЕРБ се отказва без битка

Решението представлява пълна промяна в позицията на властта по отношение на пакта, който трябва да бъде одобрен на срещата на ООН в Маракеш, Мароко, на 10 декември.

Миналия месец вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева обяви, че страната ни ще подкрепи последната редакция на международния документ, който адресира проблема с миграцията на глобално ниво и цели да обхване всичките му аспекти - от спасяването на човешки живот, през справянето с първопричините за незаконната миграция до икономическите аспекти на миграцията.

Тогава от външното министерство обявиха, че в последната редакция на документа се съдържат въпроси от първостепенно значение за страната ни като по-ясното разграничение между легални и нелегални мигранти, възможността за търсене на отговорност (включително наказателна) при нелегално преминаване на границата, препотвърждаване на суверенното право на държавите сами да определят кого да допускат на своя територия, отбелязването на негативния ефект от нелегалната миграция и т.н.

Според опонентите на пакта обаче с него "под табелата "легална миграция" се отваря широко вратата на милиони ислямисти и икономически мигранти, които ще залеят Европа, а поради геополитическото си положение България ще бъде задължена да създаде пътища за редовна миграция" (Джамбазки), като неговата скрита цел е да "стимулира по-голяма миграция и класифицира същата като добро и неизбежно явление" (Нинова).

Любопитното е, че всъщност пактът не създава юридически задължения на страните, които са го подписали, и този факт не се оспорва.

През уикенда вътрешният министър Захариева защити документа и обвини БСП, че "за пореден път опитват да разсейват общественото внимание от собствените си проблеми". Тя опита да даде повече разяснения за Пакта за миграцията, от който не произтичат никакви правни задължения съгласно националното или международното право. Пактът е по-скоро принципен и ценностен документ, който действа, зачитайки националния суверенитет и правото на всяка държава да определя своя миграционна политика, която не противоречи на международното право.

От ГЕРБ посочиха, че всъщност официална позиция на страната ще бъде формулирана тепърва - след дебат, насрочен за тази сряда, на заседание на Комисията по външна политика и Комисията по вътрешен ред и сигурност с участие на ресорните министерства,– МВР, МВнР и министерството на труда. След това Министерският съвет трябва да вземе решение за състава на делегацията в Маракеш и за позицията до 1 декември.

Любопитното е, че дискусията в сряда не е отменена, но управляващите вече обявиха позицията на държавата, което до голяма степен обезсмисля обсъждането.

В клуба на националистите

В крайна сметка два дни преди въпросното заседание с ресорните министерства, на което да се вземе решение по българската позиция, става ясно, че България няма да се присъедини към пакта - по подобие на Австрия на Себастиен Курц и Унгария на Виктор Орбан, който е противник на миграцията. Полша, Чехия , които влязоха в спор с Брюксел заради съпротивата си срещу националните квоти за търсещи убежище, обмислят да направят същото. Към този клуб е вероятно да се просъедини и и Хърватия.

От пакта се дистанцираха и САЩ на Доналд Тръмп, който също води своята агресивна битка срещу мигрантите. Документът не е подписан и от Русия.

Дежа вю

Пактът за миграцията на ООН е вторият международен документ само за година, към който България отказва да се присъедини. Първият бе т.нар. Истанбулска конвенция - международен документ за защита на жените от насилие, който страната ни подписа, но в крайна сметка отказа да ратифицира, отново след създадена истерия и откровено демонизиране на документа.

По същия начин атаката срещу него обедини БСП и т.нар. 'Патриоти", като увлече и още националистически формации и групи, проруски организации, крайно консервативни религиозни организации, Българската православна църква и т.н. В крайна сметка благодарение на хибридна пропаганда и всяване на страхове от несъществуващи "заплахи" документът бе изваден от дневния ред на обществото - кабинетът "Борисов 3" изтегли решението си за подкрепа, въпреки че той бе обявен за приоритетен и от Европейския парламент, и от Европейската комисия.

Впоследствие в опит уж да спасят документа от ГЕРБ го пратиха в Конституционния съд, който с озадачаващи аргументи установи, че един термин от него опасно противоречи на основния закон и това застрашава правния ред в България. Миналата седмица външният министър Екатерина Захариева призна, че заради отказа на България да приеме конвенцията много е възможно и Европейският съюз да замрази намерението си частично да се присъедини към нея.

"Достатъчно е един или два от членовете на Европейския съюз да напуснат пакта на ООН за миграцията, за да бъде отслабена позицията на ЕС като международен фактор. Това заяви в Берлин пък председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, цитиран от "Ройтерс".