Управителят на НЗОК: Камерите в операционните ще следят лекари, а не пациенти

Ако мярката проработи в кардиологиите, тя ще бъде приложена във всички хирургични и родилни зали

Д-р Дечо Дечев планира да въведе видеонаблюдението във всички операционни зали, за да следи лекарите да не лъжат здравната каса
Д-р Дечо Дечев планира да въведе видеонаблюдението във всички операционни зали, за да следи лекарите да не лъжат здравната каса
Д-р Дечо Дечев планира да въведе видеонаблюдението във всички операционни зали, за да следи лекарите да не лъжат здравната каса    ©  Велко Ангелов
Д-р Дечо Дечев планира да въведе видеонаблюдението във всички операционни зали, за да следи лекарите да не лъжат здравната каса    ©  Велко Ангелов
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Видеонаблюдението в инвазивните кардиологии се въвежда не за да се снимат болни в безпомощно състояние, а да се удостовери кой лекар как е извършил манипулацията. Това коментира пред "Капитал" д-р Дечо Дечев, управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), за въведеното наблюдение на входа и изхода на инвазивните структури, извършващи ендоваскуларни процедури (лечение на съдовите заболявания на сърцето, мозъка, крайниците и корема). Изискването за заснемането на лекари и пациенти (въведено в анекса към Националния рамков договор) влезе в сила от 1 януари и засега се отнася само за операционните, в които се поставят стентове при пациенти с инфаркт, инсулт и съдови заболявания.

От Комисията за защита на личните данни не успяха да отговорят на въпросите дали мярката да се заснемат пациенти е пропорционална, т.е. доколко желанието на здравната каса по този начин да контролира лекарите и да не плаща за неизвършени процедури не нарушава по някакъв начин законодателството за личните данни.

Съборът на Българския лекарски съюз (БЛС) се съгласи с видеонаблюдението като мярка за контрол, въпреки че пациентите не бяха питани дали са съгласни да бъдат заснемани в безпомощно състояние заедно с лекарите си.

Аргументът и на НЗОК, и на БЛС е, че мярката се отнася само до контрола върху лекарската работа и не засяга пряко пациентите.

Какви проблеми решава това

С поставянето на камерите здравната каса иска да осъществи контрол върху два факта - дали наистина са извършени толкова операции, колкото са декларирани, и кой точно лекар ги е извършил - назначеният на трудов договор в болницата или друг лекар "гастрольор", който не носи отговорност.

"Камерите и в момента са инсталирани в повече от половината от 59 ендоваскуларни лаборатории, като отделно от това всяка интервенция се записва. Камерите на входа нямат за цел да следят пациента, тяхната цел е да удостоверят, че лекарят, записан в оперативния протокол, наистина е извършил дейността, за която НЗОК заплаща. Причината е, че съществуват множество гастрольори, които не са на трудов договор в болницата, не са посочени в медицинската документация и в списъка с изпълнителите на съответната клинична пътека, а там фигурират притежатели на дипломи. Искаме да знаем дали наистина д-р Иванов, който се води на договор в болницата, е извършил 15-те операции, или това е направил д-р Петров, който се води на работа в друго лечебно заведение и тъй като по документи не фигурира в отчета за дейността, той не носи никаква отговорност", отбеляза д-р Дечев.

На следващо място, камерите ще следят и дали наистина е извършена дейността, тъй като съществуват частни лаборатории в провинцията, които отчитат, че са поставили стент на 15 пациенти за 12 часа, което е невъзможно, ако се спазват всички процедури. "Когато контролираме, получаваме отговори, че кардиологът бил направил пациентите бързо. Нека да видим дали наистина това е така", каза д-р Дечев.

Той добави, че и в момента има записи от всяка еноваскуларна операция, като не се записват лицата на пациентите, а самата процедура и това ще продължи и занапред.

"Тези мерки за контрол не касаят пациентите, техен обект са изпълнителите на дейността.

Това е и причината, поради която видеозаснемането присъства в Националния рамков договор (НРД). Трябва да започнем да мислим и за НРД, което касае пациентите, които имат представители в надзорния съвет на касата", отбеляза д-р Дечев. Според него няма причина пациентите да се притесняват от видеонаблюдението, тъй като и в момента съществува и в коридорите на почти всяка болница има табели и стикери за видеонаблюдение.

"Във всяка болница има такова по коридорите, задължително има видеоконтрол в реанимациите и операционните, това е начинът един директор или завеждащ клиника да контролират персонала. Разликата в момента е само, че занапред ще трябва да пазят записите поне около един месец. От видеонаблюдението ще се получат обективни доказателства, когато трябва да се реши спор между близки на болните и персонала на лечебното заведение", каза д-р Дечев.

"На записите няма да се вижда нищо различно, от това което се вижда на камерите на входа на болниците или коридорите на болниците и към този момент. С промяната просто се регламентира, че записите ще трябва да се пазят, за да може да служат като доказателство при съмнения за злоупотреба и последвала проверка. Реално всяка болница, в която към този момент има поставени камери, се е постарала да информира пациентите си, че в рамките на сградата се извършва видеонаблюдение. При тази мярка на контрол на видими места трябва да са поставени "съобщения", че мястото е под видеонаблюдение и има разположени камери. Изрично искам да подчертая - пациентите няма да бъдат снимани в неудобно или унизително за тях положение", допълва д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз. Той допълва, че ако пациентът откаже да бъде сниман, никой не може да го принуди да се лекува в съответното лечебно заведение.

"Аз не виждам проблем с въвеждането на тази мярка. Пациентът и сега е сниман в по-голяма част от лечебните заведения и БЛС не е информиран да е имало проблеми с това", казва д-р Маджаров.

По-широко приложение

Ако мярката с наблюдението проработи, тя ще бъде приложена и във всички други специалности, където това е възможно.

Подробности около плановете на управителя на касата да увеличи приходите й четете в следващия брой на "Капитал".

Променя ли се лечението на инсулт

Здравната каса съобщи, че не е намалила цените на клиничните пътеки за лечение на инсулт, а ги е увеличила. В новия рамков договор цената на лечение с фибринолитик (медикамент, който разбива тромбите) е нараснала с 300 лв. до 3300 лв. НЗОК съобщи само, че вътре в цената на пътеката е намалила цената на лекарството.

През миналата година цената на тези продукти е била намалена в Позитивния лекарствен списък за медикаментите, които се покриват от здравната каса, болниците и здравното министерство. Касата няма право да плаща медикаменти на цена, по-висока от тази в този списък, и затова цената на пътеките, които включват тези лекарства, е била намалена. Отделно от това е въведена и нова пътека за лечение на инсулт на цена от 1800 лв., като извън него касата плаща напълно медицинските изделия и имплантите за лечение.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    poli_pocket avatar :-|
    Pavlina Encheva

    Камери е необходимо да има, за да се спре или по не намали злоупотребата с ненужни операции, поставяне на консумативи, различни от договорените и платени от пациента и т. Н.

    Нередност?
  • 2
    nye35566130 avatar :-|
    nye35566130

    До коментар [#1] от "Pavlina Encheva":

    Нещо повече - тези камери могат да се окажат животоспасяващи.

    Ако не искаме да бъдем "оправени набързо", като в онази цитирана клиника, камерата би могла да стимулира доктора да работи професионално.

    Кражбите дори са второстепенен ефект.

    Нередност?
Нов коментар