Управителят на здравната каса влезе в конфликт с частните болници

Малко закони

Според член 4 от Закона за лечебните заведения те са за извънболнична и болнична помощ и могат да се създават от държавата, общините, физическите и юридическите лица. Лечебните заведения са равнопоставени независимо от собствеността си, а медицинската дейност на всяко лечебно заведение подлежи на контрол.

Контролът се извършва от здравната каса, здравното министерство и агенциите към него, пак те определят и правилата на работа. По силата на същия закон лечебните заведения са търговски дружества, но нямат право да извършват друга дейност освен предоставяне на здравни услуги и дейности, които подпомагат основната дейност.

Почти всеки здравен министър през последните поне 10 години идва на поста с мантрата, че трябва болниците да станат нонпрофит и да се изкорени "търговията от храма". За да се преструктурират по какъвто и да било начин обаче, болниците трябва да изплатят задълженията си към доставчици и кредитори, които са около половин милиард лева. Самото преструктуриране не решава въпроса с липсата на достатъчно финансиране за медицински услуги и това е видно от размера на доплащането за здраве. То е в същия размер, в който са здравните вноски и парите за здраве в министерството - 4.5 млрд. лв. годишно.

И още малко фактология

В допълнение, държавата разрешава откриването на нови болници, а здравната каса решава по определени от държавата критерии с кое лечебно заведение да сключи договор. Напълно частни са цялата извънболнична помощ - лични лекари, специалисти, лаборатории, дентални лекари. От 322 болници държавата е мажоритарен собственик на 65, общините - на 143, а частните болници са 114. Така държавата е в хипотеза да е най-големият собственик на болници и в същото време да определя правилата на работа и да контролира сектора.

Още един факт и той е за здравната каса. Приходите в нея са изцяло от здравните вноски и данъците на 1.7 млн. души, работещи в частния сектор. Те плащат 2/3 от здравните вноски, а с техните данъци държавата осигурява само с 1/3 от парите на касата цели 4.5 млн. души - държавни служители, деца, пенсионери, майки, студенти, социално слаби и т.н. Така, реално погледнато, за това къде да отиват здравните осигуровки би трябвало да имат думата онези, които ги плащат.

За сметка на това здравната каса се доминира от представители на държавата, а управителят й се избира от парламента.

Какво казват частните болници

Две сдружения - Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) и Българската болнична асоциация (ББА), изпратиха протестни писма заради изказването на Дечев. В НСЧБ членуват 46 частни структури, а в ББА - 29, като между тях има държавни болници и санаториуми. Членовете на двете неправителствени сдружения в голяма част се повтарят.

"Две трети от лекарите и медицинският персонал в страната работят в частни лечебни заведения и изявлението на д-р Дечев е обида към всеки един от тях. Ние няма да влезем в спор с управителя на НЗОК как работим. Това най-добре се вижда от желанието на все повече пациенти да се лекуват при нас и тяхната оценка, основана на свободен избор, е единствено меродавна за това дали правим медицина. Искаме да знаем дали д-р Дечев изразява мнението на министър-председателя, на министъра на здравеопазването и на депутатите от управляващите партии, които го избраха на поста. И вие ли мислите, че лекарите и сестрите от частните лечебни заведения не се занимават с медицина, а с търговия? Ако не мислите така, ако се отнасяте с уважение към труда на десетки хиляди медици, то молим да се разграничите от изразеното от д-р Дечев мнение", се казва в позицията на НСЧБ.

"Това изказване буди недоумение - излиза, че частните болници не решават медицински проблеми, а някакви други – вероятно произвеждат пластмасови изделия или търгуват с обувки, или може би развиват някаква незаконна дейност. Това е недопустима обида към хилядите лекари, които решават изключително съществени здравни проблеми на милиони български граждани. В обществото не е тайна, че в много случаи частните болници предоставят по-добри здравни услуги от държавните болници", се казва в позицията на ББА. Те допълват, че в частните болници нерегламентираните плащания са много по-малко, отколкото в държавните, и все повече пациенти се обръщат за решаване на техните здравни проблеми към частните болници.

От асоциацията се обръщат към министър-председателя и отбелязват, че частните болници и без това са в неравнопоставено положение спрямо държавните, тъй като в държавните болници непрекъснато се налива държавна помощ и въпреки това те са на огромна загуба и никой не ги наказва за нарушенията им. От ББА се опасяват, че думите на управителя на касата са сигнал за разправа на държавата с частните болници.

Неясно защо

Дечев дълго време е работил в здравната каса, след това беше един от най-успешните мениджъри на държавна болница в продължение на последните 10 години, известен е със своя остър език и експертни познания. При избирането му от парламента той обеща до три месеца да предложи свои идеи за реформи. В парламента беше внесен и стана част от преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета на касата през тази година огромен пакет от промени във всички здравни закони, но така и не стана ясно дали това са идеи само на Дечев или и на Кирил Ананиев. До момента управителят на касата не е демонстрирал, че среща проблеми в работата с министерството.

Председател на надзорния съвет на касата е заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева, която пък беше управител на касата в първото правителство на ГЕРБ. Най-общо новите промени включват мегадържавна агенция за контрол на здравния сектор, прелицензиране на лекарските практики и болниците, закриването на фонда за лечение на деца и вливането му в НЗОК и др.

Отделно от това беше подписан анекс към Националния рамков договор за цените на медицинските услуги с лекарския съюз, в който бяха въведени камери на входа и на изхода на кардиологичните операционни, а Дечев поиска преразглеждане на най-скъпите медицински дейности.

Здравната каса предложи и множество промени в наредбата за цените на лекарствата, които да намалят разходите й. С тях тя предизвика недоволството на аптеките, фармацевтичните компании и пациентите, защото включваха предложения като това фармакомпаниите да подаряват една година новите си лекарства, а аптеките да се откажат от двата лева, които им плаща НЗОК за обработена рецепта. В момента тече финално обсъждане на наредбата.

Ако управителят на здравната каса смята, че масово в частните болници не се прави медицина, нарушават се правилата и се надписват диагнози, той има пълно право да глоби клиниките, да преустанови договорите им с касата и най-важното - да подаде сигнали за всичко това в прокуратурата.

Ако частните болници не са нарушители на законите, то репликата само показва истинското отношение на държавата към частния сектор. Независимо че управлението изглежда дясно, идеите му да пази с всички сили държавните клиники от конкуренцията и пазара продължават да бъдат леви.