Добрият, лошият и злият

Един изстрел, два изстрела

Следването на Опела, в който се возели Осман, Али и Наско, продължило само няколко минути. Малко преди изхода на село Генерал Колево автомобилът забуксувал в кална локва. Точно в този момент той бил засечен от полицейския бус и спрял.

"Слязохме с колегата и се насочихме към водача, за да го изведем от колата", разказва пред съда полицаят Илиев. Опитахме се да отворим шофьорската врата, но не успяхме. Не знам дали е била заключена, но не успяхме да я отворим и тогава я разбих със служебния си пистолет. (...) След като колегата задържа водача и му сложи белезници, от предна дясна и задна дясна врата на автомобила излязоха още две лица. (...) Тръгнах да викам "Стой! Полиция!", но не спряха. Продължих да викам. Произведох един изстрел във въздуха с цел да спрат. Едното момче - това, което беше по-близо до мен, намали и почти спря. Но когато се насочих към другото момче, другият хукна и избяга вече."

След въпрос, зададен от съдията, Илиев обяснява: "Изстрел по някое от лицата, в конкретно лице, умишлено не съм произвел. Разбрах, че едно от лицата е ранено едва в участъка. Пистолетът беше с бойни патрони. Поради тази причина – за това, че знам, че е боен, не съм стрелял по лицата."

В разказа на втория полицай за случилото се има дребна, но важна разлика. Отговаряйки на въпрос, зададен от адвоката по делото Диан Иларионов, младши инспектор Марин Петров казва: "Чух изстрел. Два пъти."

"Май има кръв"

Заради зацапаните с кал стъкла Осман, Али и Наско не видели сигналните светлини на буса, който ги следвал. Това обясняват те в показанията си пред съда в Девня. Улиците в село Генерал Колево били осеяни с дупки и локви. По тази причина не можели да карат бързо, движели се с 50 - 60 км в час. Но в техните разкази историята за случилото се в края на селото е твърде различна от тази на полицаите Илиев и Петров.

"В нашата кола имаше силна музика, разказва пред съда Али. Даже г-н полицаят намали музиката, когато ме изведе от колата. Почна да ме рита. Дойде другият полицай. Сложиха ми белезници. Брат ми и Наско също бяха в колата. Наско избяга. Брат ми не е бягал. (...) Аз само чух изстрел. Не съм видял точно къде се стреля. Не съм видял кой от двамата полицаи произведе изстрела. Чух брат ми да вика: "Кракът ме боли. Май има кръв." Брат ми каза, че е стреляно по него с пистолет."

В показанията си пред съда Осман също твърди, че тримата са видели полицейската кола едва когато тя ги засякла.

"По едно време бусът на полицаите направо мина пред нас, ние тогава го видяхме, разказва той. Наско каза: "Бягай, защото и нас ще ни бият!" Слязохме и двамата от колата. Аз бягах около пет метра и погледнах назад. Тогава видях, че бият брат ми." Минути по-късно Осман е прострелян.

Шест часа и половина

Според отразеното в заповедта за задържането му това се е случило около 11.30 ч. Два часа по-късно Осман и брат му Али са откарани в полицейското управление във Вълчи дол. Там ги намерил баща им Сезгин. Повикали го от сечище край Карапелит, където режел дърва.

"Полицаят беше с маска и мълчеше, разказа той. По едно време изчезна някъде и се върна без маската. После започна да отрича, че има нещо общо с цялата работа. Един от другите полицаи го издаде. Кимаше към него и го сочеше с очи през цялото време" разказва бащата.

Епикризата, издадена същия ден от болницата "Св. Анна" във Варна, сочи категорично, че Осман е бил прострелян. "Наличие на входна огнестрелна рана в дясната глутеална област с размер 2 см, е записано в нея. Липсва изходно отвърстие. Оток. Чуждото тяло се палпира подкожно-дистално от ингвиналната гънка на дясно бедро."

Според отбелязаното в документа Осман е бил приет в спешния център във Варна едва в 18.03 ч. А това означава, че в продължение на шест часа и половина след задържането му край село Генерал Колево не е бил направен дори опит да му бъде оказана първа помощ.

Изгубени в превода

Основната теза на адвоката по делото Диан Иларионов е, че Али Мехмед и брат му Осман са задържани неправомерно, че са нарушени грубо както правилата за работа на полицията в подобни случаи, така и законите, на които те се основават. По тази причина според Иларионов Али не може да бъде съден за възпрепятстване на проверка, извършена неправомерно и при непредизвикана употреба на сила от страна на полицейските служители.

Прострелната ранана Осман е най-силният от аргументите на адвоката, но съдът го отхвърля. Приема мотивите на прокуратурата, според които "престъплението, за което се води делото, е довършено в момента, в който Али Мехмед не е спрял на подадения му сигнал. Всичко останало няма отношение към предмета на делото".

Според разпоредбите на Закона за движение по пътищата "При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп палка." Униформен полицай може да подава сигнал за спиране и само с ръка от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

Нищо подобно не е било направено на 8 октомври м.г. от полицаите Илиев и Петров. Вместо това, за да дадат знак на Али Мехмед да спре, те включили звуковата и светлинната сигнализация на автомобила си. Според Закона за движение по пътищата обаче те имат съвсем друго значение.

В него е записано само, че "при приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства". Предвиденото наказание за неспазване на тази разпоредба е 150 лв.

Това означава, че според Закона за движение по пътищата Али Мехмед изобщо не е бил длъжен да спре след подадения от Илиев и Петров звуков и светлинен сигнал.

Белезници и ритници

В друг текст на същия закон е записано, че "служителят, осъществяващ контрол, представя на спрения за проверка участник в пътното движение полицейски знак или служебна карта". А "когато е необходимо, той може да покани спрения водач да излезе от превозното средство".

Вместо това младши инспектор Иван Илиев опитал да отвори сам вратата на автомобила, управляван от Али Мехмед, и строшил стъклото й със служебния си пистолет, защото му се сторило, че е заключена. След това Али бил изваден от колата насила, накаран да легне на земята и според собствените му показания - ритан, преди да му бъдат сложени белезници. Без да е оказвал каквато и да било съпротива.

Според чл. 87, ал.1 от Закона за МВР "полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо. Изрично упоменатите случаи са пет: при въоръжено нападение или заплаха с оръжие, при освобождаване на заложници и отвлечени лица, след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга, след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер, и при вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност".

В случая с прострелването на Осман Мехмед очевидно не е било налице нито едно от тези обстоятелства, което прави употребата на оръжие от страна на полицая Илиев абсолютно недопустима.

Виновен до доказване

Присъдата на Девненския районен съд е произнесена на 1 март 2018 г. Тя е подписана от председателя на съдебния състав Юлиян Николов. Али Мехмед е признат за виновен, защото не е спрял след подадения светлинен и звуков сигнал. Така противозаконно е попречил на младшите полицейски инспектори Илиев и Петров да изпълнят задълженията си, като му извършат проверка като водач на моторно превозно средство. Наложеното наказание е глоба в размер на 1500 лв.

Тази присъда е потвърдена и от втората инстанция – Варненския окръжен съд.

Според информацията, предоставена от Областната дирекция на полицията във Варна, по повод случилото се на 8 октомври м.г., срещу полицаите Илиев и Петров е била извършена проверка. След установяване на извършените от тях нарушения са им били наложени дисциплинарни наказания. Копие от преписката по случая било изпратено на Окръжна прокуратура - Варна, "за произнасяне по компетентност".

Проверка на "Капитал" показа, че досъдебното производство за прострелаването на момчето е образувано от Районната прокуратура в Девня. Оттам съобщиха, че за приключване се очаква комплексна експертиза, назначена в Национална институти по криминалистика и криминология. Срокът за разследването е продължен за пореден път през февруари.

Това, че българската прокуратура не може да разследва ефективно полицейско насилие е констатирано многократно от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Твърде е вероятно и този случай да приключи там.

Али Мехмед продължава да живее в Пет могили и е безработен. Брат му Осман е вече пълнолетен. В началото на тази година заминал за Германия, за да работи при чичо си.