За едно убийство и разпадът на институциите

И да беше издал заповед за защита съдът навреме, това ограничение щеше да брани само първата съпруга, а не останалите хора, с които потенциалният насилник се среща в ежедневието си (ако изключим факта, че Благовеста е поискала от съда и да задължи Стефан да посещава специализирани програми).

Моля, защитете ме

През април 2016 г. първата съпруга на Стефан - Благовеста, се обръща към Софийския районен съд с искане да ѝ бъде предоставена защита, а именно - да забрани за една година на бившия ѝ съпруг да се доближава на по-малко от 100 метра от нея, както и да го задължи да посещава специализирани програми и да му наложи глоба в подходящия размер. Още същия ден съдия Деница Урумова отказва да наложи незабавна закрила, а два месеца по-късно отхвърля и искането за защита. Какви са мотивите ѝ не е ясно, защото от каченото в интернет решение не може да се разбере много. Благовеста обжалва пред Софийския градски съд. Делото започва да се гледа там през юли 2016 г., а решението на съдебния състав (Галя Митова, Валентина Ангелова/докладчик/, Милен Евтимов) излиза четири дни след убийството на Виола - на 27 юни 2017 г. От него разбираме повече за обстановката, за която бившата съпруга на Стефан разказва (не публикуваме решението, защото съдържа информация, чието оповестяване може да не е в интерес на детето).

Пред съда тя обяснила, че двамата са разведени и имат едно дете. През март 2015 г., по думите на Благовеста, бившият ѝ съпруг ѝ отправил директни заплахи по телефона, както и с неколкократни телефонни съобщения. Една от заплахите била, че ще я убие пред очите на тяхното дете. През юни същата година имало нови заплахи и пожар в жилището му. Тя подала жалба в 9 РПУ в София, откъдето я посъветвали да пусне жалба и в 3 РПУ, тъй като Стефан живеел под този район. Той бил задържан и настанен за кратко в специализирано заведение.

Полицаите от 3 РПУ я посъветвали да се обърне към съда, за да потърси закрила по реда на Закона за защита от домашното насилие. Софийската районна прокуратура образува предварителна проверка, която през юни 2016 г. е приключена с отказ за образуване на досъдебно производство.

Версията, която Стефан разказва пред съда е по-различна. Той отрича домашно насилие по време на брака. Карал се с бившата си съпруга след развода - кога да вижда детето, тъй като бил привързан към него. Разказът за телефонния разговор със заплаха за убийство бил пресъздаден избирателно от нея, но тя била премълчала, че той се е ядосал след като му казала, че няма да може да му остави детето на следващия ден, както двамата се били разбрали. Репликите, които изрекъл, били провокирани от нея и не съдържали заплаха, тъй като двамата продължили да се виждат и след това.

По делото били разпитани и майката на Благовеста и братът на Стефан. Съдът се доверява на роднината на мъжа, но не и на майката.

Може да е заплаха, но може и да е шега

Софийският градски съд изцяло се съгласява с първата инстанция, че искането на Благовеста за закрила е неоснователно. Съдебният състав не се доверил на показанията на нейната майка, тъй като съдържали противоречия: "Така например, тази свидетелка твърди, че разбрала за станалия разговор между дъщеря си и въззиваемия (Стефан, бел.ред.) на процесната дата, докато дъщеря ѝ била на работа, била разстроена. Поради това извикали нейна приятелка, която да стои при нея, за да не е сама, а свидетелката отишла да вземе детето от детска градина, където видяла въззиваемия (Стефан, бел.ред.), през което време въззивницата (Благовеста, бел.ред.) подавала жалба срещу него в полицията. Физически е невъзможно молителката да е едновременно на няколко места - на работа, с приятелка, и в съответното районно полицейско управление, за да подаде жалба срещу въззиваемия (Стефан, бел.ред.). Отделно от това, трудовата дисциплина обичайно не предполага възможност работникът или служителят да извика свой приятел за компания, а събраните в настоящето производство писмени доказателства сочат, че такава жалба до полицията въззивницата (Благовеста, бел.ред.) подала няколко дни по-късно – на 12.04.2016 г." От решението не става ясно дали това е датата, на която жалбата е регистрирана в полицията или датата на която е написана.

В съдебното решение е записано, че ще се разглеждат само посочените случаи на заплахи от 2016 г., тъй като предходните са "извън предмета на доказване в настоящето производство" и са извън срока, който законът предвижда ("молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие") и затова било безсмислено да се обсъждат и взимат предвид.

След кратък преразказ на законовите дефиниции на домашно насилие, съдът отчита, че е безспорно, че Благовеста е бивша съпруга на Стефан, т.е. има право да отправи искане за защита, а освен това го е направила и в срок. И тук съдът отбелязва основният порок на подаденото от момичето искане, а именно, то не съдържа "акт на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН", защото деянието на Стефан С. е описано неясно, а "конкретни изрази са възпроизведени", но "без обаче да е възпроизведен и контекстът, в който същите са употребени." Става въпрос за споменатата заплаха за убийство пред детето, която според съда при определени обстоятелства можело да мине и за... шега: "Употребени в определен контекст посочените изрази могат да съставляват както заплаха, така и шега, добронамерено предупреждение, респективно проява на загриженост...."

Съдът подчертава, че гражданският процес е състезателен (т.е. съдът не може служебно да събира доказателства, а се произнася по това, което страните му представят). Благовеста не е доказала да е пострадала от акт на домашно насилие, а именно тя е трябвало да го направи. И съдът отхвърля молбата.

Законът е крив, но и тези, които го прилагат

Магистрати - съдия и прокурор, както и разследващ полицай, коментираха пред "Капитал", че подобни случаи на домашно насилие се разследват изключително трудно. "Най-често става въпрос за дума срещу дума. Ако има свидетели, то те са роднини на единия или на другия, т.е. са заинтересовани", коментира един от тях. Друг разказва, че тези производства често се използват и за саморазправа между бивши съпрузи, а най-често става дума за опит за преразглеждане на родителски права.

Трябва да се има предвид и съществуващата култура в правоохранителните институции всеки да прехвърля топката (от едно районно в друго, или от МВР в прокуратурата, или от прокуратурата в съда), за да се избегне отговорността

Съдия коментира, че законът за защита от домашно насилие бил пълен с недомислици, включително и прословутото състезателно начало. Някои съдии го прилагали снизходително, но други подхождали все едно става дума за спор за москвич.

В същото време съдът е засипан с такива дела.

При нормално функциониращи системи други институции - за социална интеграция, психиатрична грижа или наказателна репресия, трябваше да се намесят така, че това да осигурят дългосрочна защита на всички. При социален разпад обаче - всички дългосрочни и разумни решения са трудни. Резултатът е - който оцелее, оцелее.

Това зависи и от късмета на конкретния човек да попадне на някое от изчезващите човешки изключения в иначе бюрократизираната, дехуманизирана и затъпяла държавна машина.