"Скъсаният" пагон, който струва на държавата 5500 евро
България сама призна, че не е разследвала ефективно случай на полицейско насилие в София
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Без много шум миналата седмица правителството одобри споразумение, с което призна, че България не е провела всестранно и пълно разследване на случай с полицейско насилие. Държавата ще плати 5500 евро обезщетение за неимуществени вреди на 28-годишната Александра Стоилова, която беше задържана за 24 часа заедно с приятеля си пред столичното Първо РПУ преди четири години. До споразумението се стигна, защото Стоилова заведе дело пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург, след като в България й бе отказано правосъдие срещу полицейщината. При комуникирането на жалбата на българското правителство през лятото на 2016 г. ЕСПЧ иска отговор на два въпроса: 1. Била ли е подложена Стоилова на унизително и нечовешко отношение от страна на полицията в нарушение на Конвенцията за защита правата на човека? 2. Дали компетентните български власти са извършили обективно и пълно разследване, което да е в състояние да даде удовлетворителен отговор на оплакванията за полицейско насилие съобразно стандартите на конвенцията. Очевидно е какво е становището на правителството по тези въпроси, след като приема да плати обезщетение.
Това е поредният показателен случай за механизмите, по които МВР и прокуратурата прикриват инцидентите, при които има съмнение за полицейско насилие. Единствените последствия останаха за младежите, които вече трета година са подсъдими за хулиганство. Полицейските началници, пряко отговорни за случилото се, бяха повишени. Кариерен бонус получи и единият от двамата прокурори, прекратили разследването за полицейско насилие.
Вечният скъсан пагон
Случаят с Александра и Иван е от нощта между 14 и 15 септември 2013 г., когато заедно с други приятели се прибират и минават покрай столичното Първо РПУ на бул. "Шипченски проход". Тогава по думите на полицаите те започнали да ритат спрелите полицейски коли, а Иван счупил чистачката на микробуса на районното. Когато полицаите се опитали да ги спрат, те започнали да ги обиждат и удрят, а Александра скъсала ръкава и пагона на един от полицаите, твърди полицията.
Младежите отричат да са извършвали хулигански действия и се оплакват от полицейски тормоз и насилие.
Двамата подават жалба, но при проверката се оказва, че токов удар е унищожил записите от камерите. Не всички записи обаче, а само от камерите, снимащи пред районното (където според полицаите е станал сблъсъкът). Проверката, извършена от инспектората на МВР, не открива нарушения на полицаите, а тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев лично обявява в парламента, че единствено виновни в случая са младежите.
Незаконен арест, незаконно постановление
Близо половин година след инцидента Административният съд в София отмени заповедта за задържане на Александра по нейна жалба, като прие, че е "напълно неизяснена е фактическата обстановка, при която е извършено задържането".
По делото за обжалване на ареста са приложени записи от камерите от вътрешността на Първо РПУ, които изтекоха в медиите. От тях се вижда, че полицаят, който твърди, че момичето му е скъсало пагона, влиза с напълно здрава връхна дреха след ареста й.
Тогава МВР започва нова проверка, в резултат на която налага символични наказания на полицаите.
През лятото на 2014 г. досъдебното производство за действията на служителите на МВР, което се води от Следствения отдел и се наблюдава от Софийската районна прокуратура, е прекратено. Наблюдаващите прокурори Деян Славов и Калин Близнаков приемат, че скъсаният пагон е бил веднага закрепен от полицая с безопасна игла и затова на записа от вътрешните камери не се вижда да е скъсан.
Последствията? Всички са повишени
Началникът и зам.-началникът на Първо РПУ Даниел Пашов и Никола Панчев бяха повишени през 2015 г., когато оглавиха полицията във Варна. Прокурор Калин Близнаков, който носи пряка вина за неефективното разследване на твърденията за полицейско насилие, е командирован в Специализираната прокуратура.
Казусът с Александра Стоилова не е първото "разследване", наблюдавано от Близнаков, заради което България трябва да плаща обезщетение. През юни 2016 г. България за пореден път беше осъдена от Европейския съд по правата на човека да плати обезщетение заради неефективно разследване на полицейско насилие по жалба на бившия главен секретар на Министерството на финансите в правителството на НДСВ Тенчо Попов, след като двама прокурори – Момчил Георгиев и Калин Близнаков, отказват да разследват случая със задържането на Попов в кантората на съпругата му дори след като казусът им е върнат веднъж от Софийската градска прокуратура. В крайна сметка наказателното производство за полицейския произвол срещу Тенчо Попов е прекратено по давност единствено по вина на прокуратурата.
Видно от практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, България има системен проблем с неефективните разследвания, като голяма част от делата, по които държавата ни е била осъдена, са именно за полицейско насилие.
4 коментара
Колко ли ни стрива полицейската престъпност годишно, извън подобни очевидни схеми?
"Двамата подават жалба, но при проверката се оказва, че токов удар е унищожил записите от камерите. Не всички записи обаче, а само от камерите, снимащи пред районното (където според полицаите е станал сблъсъкът)."
"Началникът и зам.-началникът на Първо РПУ Даниел Пашов и Никола Панчев бяха повишени през 2015 г., когато оглавиха полицията във Варна. Прокурор Калин Близнаков, който носи пряка вина за неефективното разследване на твърденията за полицейско насилие, е командирован в Специализираната прокуратура."
Вместо да ги повишават да ги накарат да платят парите, които ще платим всички ние! Много силно доказателство за неефективността на полицията и прокуратурата ни.
Крайно време е подобни присъди да не ги плаща държавата, а виновните за провала на разследването и процеса!
Да очакваме поредния полицейски и прокурорски произвол, след като вместо наказания получават повишения!
Скъсаният пагон е като несъобразената скорост. Пишат го винаги, защото е заложен като нещо престъпно в устави и наредби. Полицейският пагон може да е символ на държавността, но не представлява абсолютно никаква цел за арестуваните. Никой не се опитва да уязви полицай късайки неговия пагон. В обществото той няма символа на светиня от рода на бойно знаме, герб или нещо подобно. Дори самите полицаи не се гордеят с пагона си. Така, че прочета ли, че някой е скъсал пагона на полицая веднага ми става ясно, че работата е "с накисване".
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.