Електронната революция на обществените поръчки: а по-бавно може ли?

Според поправки на Закона за обществени поръчки (ЗОП) от октомври 2018 г, в края на тази година се въвежда част от дълго плануваната електронна платформа за обществени поръчки, или както е официалното й име - Централизирана автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки" (ЦАИС ЕОП). Консорциумът, който я изгражда, включва държавната "Информационно обслужване", "Сирма солюшънс", "Негометрикс България", "Скейл фокус" и адвокатско дружество "Събев и съдружници". Проектът струва 5.6 млн. лв. без ДДС и се финансира по оперативна програма "Добро управление".

Това е безспорно добра новина - електронизацията ще намали злоупотребите, ще направи процеса по-прозрачен и - каквито надежди има - по-честен. Но не бързайте да се радвате. Влизането в сила на тази система бе отлагано непрекъснато, така че няма гаранции, че ще се случи и сега. Дори и да влезе обаче, в сила ще е само част от нея. Останалото ще може да бъде отложено чак до 2021 г.

Новите дрехи на търговете

Накратко, електронната платформата ще централизира целия процес на обществените поръчки. Ако досега всеки възложител - община, агенция или друго ведомство - е имал собствен "профил на купувача" на своя сайт, то сега всички те ще трябва да се съберат на едно място - https://app.eop.bg/. Всички действия на потребителите ще бъдат извършвани с използване на квалифициран електронен подпис и полагане на времеви печат, като идеята е, че така ще се проследява всяко действие в системата.

Когато се подават офертите, те ще бъдат двойно криптирани. Освен това системата ще съдържа далеч по-детайлна търсачка от тази, която в момента е налична в регистъра на Агенцията за обществени поръчки, и това ще направи прозрачността и проследяването много по-лесни.

До момента всичко до етапа от обявяване на поръчката до оценка на офертите е готово и ще бъде пуснато в действие от 1 ноември (виж карето долу). И сега всеки може да се регистрира в сайта, стига да има електронен подпис и да разгледа системата. В следващата половин година възложители и потенциални кандидати ще могат да я разучат, като ще се тества и сигурността на системата.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Не всичко е розово

Според източници, близки до проекта, процесът ще стане и по-стегнат и по-бърз именно заради увеличената прозрачност, а и заради възможността всички документи и жалби да се подават на едно място. "Ако трябва да погледнем голямата картина, смятам, че ще има положителен ефект, той ще се усети след няколко години, за да се натрупа опит", казва д-р Ирена Георгиева, управляващ партньор в адвокатска кантора PPG Lawyers и експерт по обществени поръчки.

Това обаче не значи, че в началото няма да има трусове. През 2017 г. първата изцяло електронна процедура на "Конкурентоспособност" за 96 млн. лв. предизвика шумни скандали заради неработещи модули или недообмислени протоколи. Това е принципно вярно за старта на която и да било електронна система, но когато става дума за десетки милиони обществени пари, напрежението е по-голямо. Сривовете на Търговския регистър и фалстартът на електронните винетки показаха, че изпитания винаги изникват. Ана Миткова, директор на дирекция "Електронно възлагане, стандартизация и мониторинг" в Агенцията за обществени поръчки, казва: "Не си правим илюзии, че няма да бъдем обект на хакерски атаки."

Освен това, дори и след няколко месеца пробен период, е възможно да има проблеми, особено при малките общини, където човешкият ресурс и технологичният капацитет са по-малко, уточнява Георгиева. У нас все още има и общини, където интернетът е слаб и покрай това могат да възникнат проблеми с работата с платформата, казва източник, близък до изработката й.

Бавно, още по-бавно

Не по-малко важно от това какво се пуска обаче е това какво не се. Другите функционалности, като например оценяването на офертите, електронните търгове, възлагането и обжалването пред Комисията за защита на конкуренцията (което вече ще се случва директно през е-платформата, а не през антимонополния регулатор) и последващият контрол, ще бъдат пускани поетапно, като крайният срок за пълната електронизация е 1 януари 2021 г. според Закона за обществените поръчки. Това е много време в динамичния политически живот на България и почти сигурно е след мандата на сегашното управление.

Влизането в сила на електронните поръчки се размахва от години, но появата на системата се забави многократно (виж хронологията). Според източници на "Капитал", близо до проекта, много допълнителни модули могат дори да са готови преди ноември този година, но едва ли ще бъдат пуснати в експлоатация предварително.

Официално причината за поетапното пускане на различните нива от системата е, че проектът е сложен, а сроковете - кратки. Неофициално обаче не е изненада, че електронизацията на най-корумпирания сектор от държавното управление се случва бавно и среща отпор. Единственото утешение е, че няма как електронизацията да не влезе в сила рано или късно, тъй като е заложена в европейска директива.

"Елементарни манипулации от рода на подмяна на документи и други подобни са по-скоро невъзможни при електронната система", уточнява Ирена Георгиева. Тя отбеляза пред "Капитал", че новата система ще осигури абсолютна прозрачност, която е ключова стъпка в антикорупционното въздействие. Всеки етап от търговете ще може да се следи "на живо" в системата както от възложителите и участниците, така и например от журналисти.

Границите на техниката

Същевременно е наивно да се очаква, че злоупотребите и корупционните практики в търговете ще секнат изведнъж. "Големи манипулации трудно може да се решат посредством електронното възлагане, то не може да е единствената възможна спирачка за корупция, но е ключово", отбелязва Георгиева.

Една трета от анкетираните икономически оператори в проучване на Световната банка, публикувано през февруари 2019 г., смятат, че техническите спецификации са пристрастно формулирани или нагласени. Това е същината на механизма, по който се отстраняват неудобни кандидати. "Тези предизвикателства не могат да се решат с електронизация, тъй като взимането на решения за методика на оценка или технически изисквания винаги ще зависят от хората", смята Георгиева. "Оценката на техническите предложения пак е с човешка намеса, няма как да изкараме човешкия фактор от тях", съгласен е Петър Бакърджиев от Института за правни изследвания и анализи. Хората, с други думи, все още могат да надвият машините, ако интересът им е достатъчно силен.