"Кърпенето" на Закона за обществени поръчки продължава

Електронните промени са само началото

Поетапната електронизация на търговете започва от 1 ноември 2019 г. Тогава ще се въведат част от модулите (виж карето). Според мотивите на настоящия законопроект в хода на работата по втория етап на въвеждане на електронизация изникнали нови нужди от изменения.

След въвеждането на платформата трябва да се промени и работата на Регистъра на обществените поръчки (РОП), който сега е просто сайт и в него се публикуват само решения и обявления за началото на търговете, както и документи за обжалване, прекратяване или за възлагане. След измененията РОП ще бъде част от платформата - по-точно от 1 януари 2020 г. Оттогава в него ще се публикуват "всички решения на възложителите, издавани в хода на процедурите за възлагане на обществени поръчки, независимо от вида на възложителя и на използваната от него процедура, съответно техника или инструмент за възлагане", както и "документациите, разясненията, протоколите и докладите от работата на комисиите за провеждане на процедурите и журито". Досега тези документи бяха налични само в профила на купувача на всеки възложител и трябваше да се рови, докато се стигне до тях (особено при по-тромаво направените профили на някои възложители).

Две уточнения

От мотивите на вносителите от Министерство на финансите към законопроекта става ясно, че се е наложило да се прецизират разпоредбите за "вътрешно (in-house) възлагане", за да се съобрази с европейски директиви. Всъщност те уж са били въведени в ЗОП през 2016 г., но впоследствие службите на ЕК са направили преглед на нашия закон, в резултат на който е установено несъответствие с тях.

Това възлагане значи, че не е нужно да се ползват открити или ограничени процедури, когато възложителят упражнява върху фирмата контрол, "подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена" - и така може директно да даде поръчката на такова дружество.

In-house възлагането е възможно само когато в контролираното юридическо лице "няма пряко частно капиталово участие", като изключение се прави, когато то не е свързано с контролни или блокиращи правомощия. Сега е добавено и условието: "когато такова се изисква от разпоредби на националното законодателство, които са в съответствие с Договора за ЕС и Договора за функциониране на ЕС", за да не остава риск всяка държавна фирма с някакво минимално частно участие да играе по този начин без търг.

Въпросната законова възможност за in-house възлагане беше използвана за възлагането на изграждането на 134 км от магистрала "Хемус", като пътната агенция даде на държавната компания "Автомагистрали" поръчката за 1.34 млрд. лв. без търг (и агенцията, и дружеството са с принципал регионалното министерство).

Сред другите изменения е и такова за критерия за срок при оценката на офертите. Възложителите вече ще трябва да поставят минимални и/или максимални параметри за него.

Промени без много смисъл

"Повечето промени действително са свързани с ЦАИС (Централизирана автоматизирана информационна система за електронни обществени поръчки - бел. ред.), но има и такива, които нямат нищо общо с преминаването към електронно възлагане, а се наложиха поради твърде различната практика на възложителите и неяснотите от последните промени", коментира д-р Ирена Георгиева, управляващ партньор в адвокатска кантора PPG Lawyers и експерт по обществени поръчки.

Тя дава пример с предложеното прецизиране на "толкова оспорваната тема за задължителността на пазарните консултации". В текста на промяната пак се появява любима фраза на законодателите: "освен ако това е обективно невъзможно". Това продължава да дава възможност за разширително тълкуване и да е двусмислено, коментира д-р Георгиева.

"Когато става дума за толкова стриктно регулирана материя, сложни и тромави процедури и непрекъснати промени на законодателната рамка, то би следвало изрази в закона от рода на "освен ако е обективно невъзможно" да бъдат изключени или поне силно ограничени. Вероятно (и независимо от опитите да се внесе яснота по тази клауза) веднага ще възникнат нови въпроси - кога е обективно невъзможно да се използват пазарни консултации, сигурен ли е възложителят, че спецификата на предмета на обществената поръчка е такава, че не могат да се осъществят консултации, и т.н. и т.н.", обяснява тя.

И Петър Бакърджиев, и Ирена Георгиева смятат, че ЗОП се променя твърде често и продължава да има пропуски в него въпреки ежегодните изменения. Това създава несигурност и възможности за корупция при възложителите, но не и положителен ефект.