Електронното решение срещу корупция

Дигитализирането на процеса по даване на обществени поръчки трябва да стане до 18 октомври, но може да се удължи с още 2 години

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Скъпо, бавно и най-вече непрозрачно. Така се случват обществените поръчки в България. Електронният регистър за тях е разработен през 2004 г. и оттогава не е обновяван. Всеки търг е съпроводен от десетки хиляди страници, подредени в дебели класьори и събрани в тежки кашони. Пликове с документи се разнасят от кабинети в кабинети, понякога се губят или се подменят нарочно, оценителните комисии заседават тайно, а контролът често е само проформа. От средство за борба с корупцията (каквато е идеята зад тях) обществените поръчки днес са неин синоним.

Един начин това да се промени е електронното управление. Ако документите, включително и самата оферта, се попълват в електронен формат, подават се онлайн чрез общодостъпна платформа и най-вече ако подборът, оценяването и класирането се извършват автоматично, а плащанията и фактурите са дигитални - това би трябвало да повиши много прозрачността на цялата процедура. Заради което вероятно още го няма.

Електронната система трябваше да е факт още на 1 юли 2017 г. Но иронично Агенцията за обществени поръчки, която надзирава и управлява публичните търгове, не успя да се справи навреме с новата национална електронна платформа ЦАИС ЕОП - съкращение от Централизирана автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки". Едва на 10 януари, година и половина след началото на процедурата, е избран изпълнител - обединение с водещ партньор държавната фирма "Информационно обслужване". Така, поне на теория, срещу 4.8 млн. лв. без ДДС електронните поръчки най-накрая трябва да са факт.

Според закона и ЕС крайният срок това да се случи е 18 октомври тази година. Според АОП обаче срокът за изпълнение е смайващите 36 месеца - дори отвъд мандата на това правителство.

Поръчка с история

Новият Закон за обществените поръчки, който въвежда изискването за електронните търгове, е в сила от април 2016 г. Четири месеца по-късно Агенцията за обществените поръчки обяви конкурс за такава система, но още преди крайния срок за подаване на офертите в Комисията за защита на конкуренцията бе внесена жалба от фирмата Си Ай Ти срещу него. Тя оспорваше условията на конкурса и след извършената проверка доводите й се оказаха съвсем основателни. През март 2017 г. конкурсът бе обявен наново. В състезанието за 6.7 млн. лв. се включиха пет компании, но три от тях бяха отстранени още при разглеждането на документите. Това са консорциум "Рил Ком" ("Рила Солюшънс" и "КомСофт"), обединението "Електронни обществени поръчки" (European Dynamics SA - Гърция, European Dynamics SA - Люксембург, и "Сиела норма") и "Индекс България" ООД.

Така до крайното класиране стигнаха само обединението "Вортал и партньори" и консорциумът "ЕОП България". Ценовата оферта на обединението, в което влизат португалската Vortal-Comércio Electrónico, Consultadoria e Multimédia SA, "Лирекс БГ" и адвокатско дружество "Йорданова и Радева", бе с 310 хил. лв. по-добра - 4.48 млн. лв. без ДДС. Но заради техническото предложение на консорциума той е избран за победител. В него влизат "Информационно обслужване", "Сирма солюшънс", "Негометрикс България", "Скейл фокус" и адвокатско дружество "Събев и съдружници".

Скоростно наваксване

Заради забавянето на процедурата на 20 юли 2017 г. Народното събрание прие промяна в преходните и заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки, с която срокът за въвеждане и използване на електронната платформа бе удължен до 18 октомври 2018 г., каквито са и дадените от ЕС крайни срокове. От източник, свързан с поръчката, "Капитал" научи, че за да не се нарушават законовите разпоредби, участниците в консорциума "ЕОП България" са поели ангажимент да свършат с всички задачи още преди октомври тази година. А през останалите месеци от договора - до началото на 2021 г., ще извършва единствено поддръжка на системата.

В същото време според документацията на обществената поръчка през първите 12 месеца от сключването на договор с изпълнителя трябва да бъдат пуснати само част от предвидените 32 модула на ЦАИС ЕОП. Сред тях не са най-важните - процедурите по подбор, оценяване и възлагане, където сега са най-големите проблеми. От АОП потвърдиха това пред "Капитал" и казаха, че въвеждането в експлоатация на пълната функционалност на системата ще се случи в рамките на още 24 месеца.

В рамките на проекта изпълнителите ще разработят и изцяло нова интернет страница на Агенцията за обществени поръчки и ще свържат ЦАИС ЕОП с други публични бази данни като Търговския регистър, регистъра на КЗК, Национална агенция по приходите, Информационна система за управление и наблюдение на еврофондовете - ИСУН, централния професионален регистър на строителите, регистъра на малките и средните предприятия, на търговци и производители на лекарства и други.

Защо това е революция в системата

Според Агенцията за обществените поръчки системата ще е задължителна за използване както от публичните, така и от секторните възложители. Очаква се тя да ограничи до минимум корупционните практики при харченето на държавни пари. Тя ще бъде проектирана на базата на отворени данни (open data) и ще обхваща всички етапи от процеса на възлагане на поръчките - от планиране на нуждите, през подготовката и подаването на документите до сключването на договор, фактурирането и разплащането. Потребителите съобразно предоставените им права ще могат в реално време да проследят действията на участниците в процедурите на всеки етап от провеждането им.

От разясненията на Агенцията за обществени поръчки става ясно, че веднъж регистрирани в системата чрез модула "Електронна регистрация" (e-Registration), на фирмите и институциите няма да им се налага повече да подават данни като адрес, наименование, дейност, вид на възложителя и други. Модулът "Електронно обявяване" (e-Notification) пък ще осигурява възможност за въвеждане на информацията, която впоследствие ще служи за автоматично попълване на съответните документи. Всичко това отново по служебен път - чрез модула "Електронен подател" (e-Sender), ще осигурява и задължителните публикации в Официалния вестник на ЕС. Това спестява ужасно много време и на възложители, и на кандидати.

Предвидена е и възможност за изцяло онлайн изработване на документация за конкретна обществена поръчка. Възложителите ще могат да създават и актуализират образци, както и да използват такива от библиотека с готови стандартизирани шаблони. Дигиталният вариант на Единния европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) пък ще позволява на бизнеса да попълни по електронен път съответните данни и да прикачи доказателствени документи, необходими за подбора. Ще има и модул, който осигурява среда за обмен на информация между участниците и възложителите на процедурите.

Съществената промяна ще настъпи с дигитализирането на процеси като подбора и оценяването на кандидатите, възлагането на поръчките, външния контрол, подаването на жалби и други. Модулът "Оценяване" (e-Evaluation) например ще осигури инструменти за автоматично или полуавтоматично оценяване на офертите, а когато е приложимо - и за класирането им. Модулът "Електронно възлагане и управление на договор" (e-Contract) пък ще предоставя възможност за подписване с квалифицирани електронни подписи на рамкови споразумения, конкретни договори и анекси към тях. Оттук ще може да се следи и самото изпълнение на контрактите.

Системата също така ще позволява на фирмите да генерират електронни жалби до КЗК, като основната информация за поръчката ще се попълва автоматично, а единствено ще трябва да се дописват мотивите и правните основания. Обратното е валидно и за самата комисия по конкуренцията, която ще получи директен достъп до цялата информация по конкретна обществена поръчка. Няма да е необходимо и да се следи регистърът на КЗК за съответно решение по дадена жалба, тъй като тази информация ще се публикува директно в досието на поръчката.

Сега софтуерът на регистъра на обществените поръчки е морално остарял, а функционалността му е направо нищожна. Няма възможност наличната информация да се филтрира по индикатори, за да се види например коя фирма колко точно пари е взела или кое ведомство колко е похарчило. С пускането на модула "Доклади и статистически отчети" (e-Reporting) обаче това ще се промени. Предвидено е извличането на информация, както и генериране на доклади и справки въз основа на наличните данни да става бързо и лесно. Модулът дори трябва да може да изчислява автоматично стойностите на предварително дефинирани индикатори и да предоставя винаги актуална информация за пазара на обществените поръчки.

От Агенцията за обществени поръчки обясниха, че са предвидени обучения за крайните потребители на системата, в рамките на които ще бъдат представени всички функционалности, включително служебните модули, работа с електронни подписи и информационната сигурност. Ще бъде разработено и ръководство с анимирани презентации и уроци за потребители, което да описва и демонстрира основните дейности и функции - например регистрация на потребител, обявяване на обществена поръчка, създаване и подаване на оферта и др.

Да откриеш топлата вода

Докато тази процедура се влачи във времето, частни фирми си създадоха собствена. Създателят и собственик на "Уолтопия" Ивайло Пенчев заедно с Петър Митев от "Група Хаос" направиха платформата Auxionize, която също функционира изцяло онлайн.

Дори държавата успя да си направи нещо подобно. Системата ИСУН вече има модули, които позволяват онлайн кандидатстването за малки поръчки (до 3 оферти) и дори има проведена процедура по този ред - в програма "Конкурентоспособност и иновации". Тези функционалности бяха разработени и пуснати в експлоатация за по-малко от 5 месеца.

Ето защо срокът от 36 месеца, заложен в поръчката на АОП, изглежда абсурдно и ненужно дълъг. Някои революции се случват бавно.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев
    • - 1
    • + 3

    "Модулът "Оценяване" (e-Evaluation) например ще осигури инструменти за автоматично или полуавтоматично оценяване на офертите, а когато е приложимо - и за класирането им."

    Няма да е приложимо, господа... Особено за поръчки с висок обществен интерес! Как ще оставим машината да взима сложното стратегическо решение чии медии са по-добри л*йномети при поръчка за строителство на магистрала? Абсурд!

    Нередност?
Нов коментар