Делото "Иванчева": Спецправосъдието фатално губи общественото мнение

Единствените, които изразиха задоволство от решението на спецсъда, бяха прокурорите, които ден по-рано пледираха за точно такова наказание. Малко след това обаче същите прокурори обявиха, че не са съвсем сигурни какво значи тя, и започнаха да я опровергават по същество.

Звучи като парадокс, но именно тежката присъда, която съдия Иво Хинов от Специализирания наказателен съд (СНС) произнесе в понеделник, може да се окаже твърде неудобна и дискредитираща за прокуратурата и КПКОНПИ. И макар за мотивите все още да е рано, присъдата, с която "Капитал" разполага, дава основа за няколко безспорни извода.

Прокуратурата не е доказала получаването на подкупа

Първото, което юристите отбелязаха като изненада след обявяване на присъдата, бе, че Иванчева е оправдана по обвинението за получаване на подкуп, а е осъдена само заради поискан подкуп, като съдът изчислява поисканата сума на 187 500 евро. (Доколкото другите двама подсъдими се водят нейни помагачи, това рефлектира и върху тях.) Именно това обстоятелство беше и първото, което прокуратурата доста неумело се опита да постави под съмнение в коментарите си за решението.

След като прокурорите по делото прочели диспозитива на присъдата на първоинстанционния съд, те изпаднали в несигурност дали действително подсъдимите са оправдани за получаване на подкупа. Това стъписващо заявление направи не друг, а зам. главният прокурор Иван Гешев в сряда, а точните му думи бяха:

"Не съм чел присъдата, колегите вчера са я чели и не са абсолютно сигурни, че те [подсъдимите - бел. авт.] са оправдани за получаването на подкупа. За да бъдем сигурни, трябва да излязат мотивите на съда, за да можем да видим какво е преценил – дали ги е оправдал, дали не ги е оправдал – и какво е счел за доказано и какво за недоказано. Ако това се окаже така, естествено, че колегите няма да са съгласни с това решение на съда, защото за нас не почива на събраните по делото доказателства."

Само по себе си твърдението, че прокуратурата чете присъдата по делото на годината и не може да я разбере, е достатъчно парадоксално. Но, от друга страна, реакцията на прокуратурата е напълно разбираема.

Щом съдът приема за недоказано получаването на подкупа, а само искането му, това означава, че цялата театрална постановка от 17 април м.г. по задържането и броенето на 70 000 евро на едно от най-оживените софийски кръстовища, предавана пряко по телевизиите, е била безсмислена показна демонстрация на сила и целенасочено унижение. Месеци след това основните й режисьори - Иван Гешев и председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев, убеждаваха обществеността в нейната абсолютна необходимост, защото само така можело да се докаже по реда на НПК, че парите не са подхвърлени.

"Няма как да ми кажат, че някой им е подхвърлил нещо. Всички следователи бяха с ръкавици. Двете задържани при освидетелстването буквално светнаха като коледни елхи. Тоест има доказателства, че са пипали парите", тържествуваше Иван Гешев ден след задържането. И беше категоричен, че организацията по доказване на престъплението на Иванчева и Петрова била перфектна, в нея били включени над 100 души, някои от които не са се прибирали изобщо.

При толкова много и перфектно организирани хора не се е намерил поне един свободен да заснеме предаването на парите и внасянето им в колата – кой, кога, как. (И човек се пита – случайно ли?) Но самата присъда е доказателство не само за фарса със задържането, организиран от прокуратурата и КПКОНПИ като рекламна акция. Тя съдържа и признание, че при този акт са нарушени основни права на Иванчева, на която съдът присъжда 10 000 лв. обезщетение за вреди.

Невиждана несъразмерност на присъдите

Само по себе си е абсурдно някой да бъде осъден на 20 години затвор само за поискан подкуп, не за получаването му, коментираха за "Капитал" специалисти с дълъг опит в наказателното право. И припомнят, че до 2002 г. според българския Наказателен кодекс искането на подкуп не представляваше престъпление, чак тогава законът бе допълнен с този текст.

Юристи твърдят, че не си спомнят такава тежка присъда в нашата съдебна практика. (Макар че архивите помнят например първоинстанционна присъда от 20 години затвор за подкуп, наложена през 2002 г. на бившия шеф на Столичната икономическа полиция майор Михаил Димитров по също толкова политизирано дело. Присъдата бе силно намалена от втората инстанция.)

Всъщност обяснението е донякъде комплексно. На сайта на ВКС е публикуван списък на дела и над 90 съдебни решения по корупционни престъпления от февруари 2017 г. досега. Дори бегъл преглед на тези документи показва, че за българската прокуратура подкупите съществуват единствено в полицията и особено в пътната полиция, където размерът на подхвърлената сума варира от 20 лв. до 100 лв., а в един случай – и 2.5 кг рязан тютюн. Затова и присъдите започват от 6 месеца условно.

Разбира се, има и много други обяснения, като например, че корупцията в България отдавна не се осъществява с разнасяне на пачки, това се прави само на кокошкарско ниво от полицаи и данъчни. Голямата корупция е в търговия с влияние, при която закони се разменят срещу ВИП апартаменти, а високопоставени лица в управлението се оказват с щедри приятели, които ги обзавеждат с луксозни коли и апартаменти. Нещо, в което прокуратурата не открива престъпление, а шефът на КПКОНПИ дори практикува.

На този фон делото срещу Десислава Иванчева вече става уникално – единственият случай в България на лице с властови функции, заловено със солиден подкуп. От електората се очаква да повярва на това.

А за да му е по-лесно, двете жени бяха демонизирани, обругани, поставени при скандални условия в ареста, разкарвани с пранги и белезници, поставяни в стъклена клетка в съда и държани до последно зад решетките. За изненада на прокуратурата и КПКОНПИ това постигна обратен ефект – Иванчева и Петрова придобиха статута на жертви, при това съвсем основателно.

А в понеделник и съдия Иво Хинов даде поредното основание за разсъждения в тази насока. Веднага след обявяването на присъдата съдията промени мерките им за неотклонение и върна двете жени в ареста (което формално може да се оправдае с тежестта на наложеното наказание) със стъписващи мотиви – освен че изразили публично несъгласието си с обвинението и присъдите (!), те се ползвали с обществена подкрепа, което им създавало условия да се укрият. Въпросът, който тази аргументация поставя, е как да се процедира с подсъдим, спрямо който има обществена нетърпимост - дали това е основание да не бъде държан в ареста, питат скандализирани юристи.

Всъщност именно обществената подкрепа е ключовата дума при оценката на това дело. Въпросът е защо две жени, срещу които се изправи цялата институционална мощ на държавата, в края на един унищожителен за тях процес се ползват с обществена подкрепа, каквато нямат нито съдът, нито прокуратурата и КПКОНПИ, нито куп други институции. И още по-сериозният въпрос - що за държава е тази, в която съдът вкарва в ареста заради обществена подкрепа.