Внимавайте на кого подарявате живота си

При създаването ѝ през 2004 г. основната цел на Facebook беше да свързва един сравнително малък кръг хора. Постепенно социалната мрежа промени ежедневието на много от нас и неусетно създаде могъщо чудовище. Днес интернет гигантът има над 2.7 млрд. активни потребители, приходи от 56 млрд. долара, а основателят й Марк Зукърбърг e сред най-влиятелните хора в света. Facebook е такава част от живота ни, че понякога забравяме, че това е частна компания, а не обществена услуга. Когато например изхвърлят някого от нея (заради нововъведените правила за цензура), той се оплаква от посегателство върху свободата на словото. Истината е, че Facebook е в правото си да прави каквото реши с нашите профили там - ние сме му дали това право с подписването на общите му условия.

Корицата на новия брой на "Капитал" Автор : Капитал Източник: Shutterstock Преглед на оригинала

Затова не е чудно, че го прави. Зад лайковете и коментарите, зад търсенията и поръчките алгоритмите на Facebook и другите дигитални гиганти като Google и Amazon действат непрекъснато и събират гигантски бази данни, непознати досега на човечеството. Управлявани и сортирани от непрекъснато подобряващ се изкуствен интелект, тези данни ползват всичко, дори емоциите ни в уеб пространството, за да диктуват какво виждаме, четем, гледаме и слушаме. Така ни помагат в ежедневието - например да намираме най-лесно пътя до някъде - но и много по-лесно ни насочват към определени реклами, политически послания и дори ни ограничават в балони (повече за контрола на алгоритмите над живота ни в Темата на броя).

Това например прави възможен бизнес модела на Uber, който ще направи много хора богати, но също така допринася за избухването на вълнения като тези в Габрово. Този нов свят е все по-труден за разбиране и старите указатели не работят, заради което се променя и смисълът на журналистиката.

Но докато се тревожим за електронното бъдеще, не бива да пропускаме съвсем старомодните проблеми, с които продължаваме да се сблъскваме тук. Като например състоянието на правосъдната ни система, което ни беше припомнено тази седмица с присъдите на бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева, нейната заместничка Биляна Петрова и посредника Петко Дюлгеров. Тримата получиха общо 47 години затвор - най-тежкото наказание не само за корупция, което сме виждали в последните години. Над тези присъди тегне тежката сянка на съмнението заради назидателния начин, по който беше проведено цялото производство от специализираната прокуратура (още по темата тук).