Оманският фонд е оттеглил претенциите си срещу България заради фалита на КТБ
Миноритарният акционер в банката търсеше обезщетение от 80 млн. евро заради отказ от правосъдие
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Държавният резервен фонд на Султаната Оман, който притежаваше около 30% от фалиралата Корпоративна търговска банка, е оттеглил исковете си срещу България във Вашингтонския арбитраж. Това съобщиха от Министерството на финансите, като отчитат отпадането на претендираното обезщетение в размер на 80 млн. евро като "пълен успех".
От лаконичното обобщение, в което ведомството на Владислав Горанов само се хвали за резултатите си, не става ясно защо насрещната страна е променила мнението си почти три години и половина след започването на спора. В сайта на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове делото все още стои като висящо.
Какво беше ядосало оманците
Оманският държавен инвестиционен фонд заведе делото срещу България в края на 2015 г. Основанията за претендираното от акционера в КТБ обезщетение беше за причинени материални щети от отнемането на лиценза на банката година по-рано - през ноември 2014 г. Според институцията българските власти (правителство, БНБ и съд) са я третирали неравностойно като инвеститор и са я лишили от възможност да защити правата си пред съд.
Това се случи след като магистратите от всички инстанции не допуснаха за разглеждане жалбите както на мажоритарния акционер (фирмата "Бромак" на Цветан Василев), така и на оманския фонд срещу отнемането на лиценза на банката. Мотивът бе, че акционерите нямат правен интерес в такива производства, нещо което според много юристи е уязвима теза. Поради същата причина Цветан Василев има заведено дело срещу България в Европейския съд за правата на човека.
Държавният инвестиционен фонд на Оман влезе като акционер в КТБ през пролетта на 2009 г., когато придоби 30% дял срещу 185 млн. лв. Тогава сделката предизвика интерес, тъй като купувачът плати по-висока от пазарната цена за пакета от 1.8 млн. акции, и то в момент, когато негативните ефекти на глобалната финансова криза застигнаха България. Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев при сделката заяви, че с оманския фонд имат дългосрочна стратегия за партньорство, която освен банката включвала и други отрасли, които са негов приоритет. През годините често се появяха съмнения, че зад фонда стоят местни интереси или че чрез договорки с негови мениджъри КТБ си е осигурила превръщане на средства на вложителите в капитал, необходим за бурната й експанзия.
При поставянето на КТБ под специален надзор фондът демонстрира активна позиция за защита на интересите си, като в писмо до държавните институции изрази готовност да участва в спасяването на банката, но офертата беше приета като несериозна. След отнемането на лиценза на КТБ Оманският фонд реагира с жалба в съда, но тя не бе допусната за разглеждане заради липса на правен интерес. След това по неофициална информация е имало и опити за дипломатическо решение, но явно такова не се намира и така се стига до арбитражното дело.
Пълното обръщане на позицията
"След два тура от писмени защити, през месец декември 2018 г. Държавният резервен фонд на Султаната Оман направи отказ от исковете си срещу България без възможност да ги предяви отново пред този или друг международен трибунал. С това всички претенции на Държавния резервен фонд на Султаната Оман могат да се считат за окончателно отпаднали, а делото - приключило в полза на България", се казва в съобщението на финансовото министерство.
Засега няма обяснение какво стои зад промяната в позицията на Оман и пълния отказ от делото. Предвид че според юристи казусът е имал добри шансове да бъде решен в полза на ищеца, е възможно преди прекратяването на делото отново да е водена дипломация и българското правителство да го е изтъргувало срещу нещо в замяна. Така или иначе на фона на малкото успехи на фронта на наказателните и търговските дела около КТБ до момента, държавата може да отчете поне PR успех чрез едни "спестени" 80 млн. евро.
3 коментара
Дидо Дебелио както събира парите на руснаците, сега освен да започне да събира и на оманците. Държавата само ще му оказва "институционална подкрепа" в начинанието, като праща НАП, Агенция по труда, КЗК, КПН, КПКОНПИ да тарашат уговарят "хубав бизнес си имате, защо не го прехвърлите, докато все още го имате..."
Изключително неадекватно решение на оманците. Позицията на България по това дело беше юридически незащитима. Е това значи да си заколиш златната кокошка. Тъпанари безподобни.
Общественото внимание е за последици при ситуацията с КТБ АД, а пренебрегва съществената причина – местната проява на разпространения в света грешен начин за работа на централната банка.
Наличието на държавната грешка е условие за възпроизвеждане на ситуацията с КТБ АД.
Спасението от нови щети е чрез правилен начин за работа на централната банка.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.