Оманският фонд съди България заради КТБ

По информация на "Капитал" в момента текат преговори дали съдебната процедура да е публична. Това е причината да не се съобщават официални подробности, като например каква е стойността на иска и какви са точните мотиви на ищеца. Макар в делото да е посочена сума, тя ще бъде уточнявана в процеса, като вероятно ще нарасне и с лихви и такси, но е в пъти по-малко от порядъка на 700 млн. лв. или 1 млрд. лв., каквито суми се спрягат, каза източник на "Капитал", запознат със случая.

На теория в края на процеса по несъстоятелност акционерът може да получи част от събраното от синдиците, затова е логично това дело да изчака фалита, коментира юрист.

Фондът без права

Държавният инвестиционен фонд на Оман влезе като акционер в КТБ през пролетта на 2009 г., когато придоби 30% дял срещу 185 млн. лв. (малко преди затварянето на банката босата оценяваше пакета на около 150 млн. лв.). Сделката преди шест години предизвика интерес, тъй като купувачът плати по-висока от пазарната цена за пакета от 1.8 млн. акции, и то в момент, когато негативните ефекти на глобалната финансова криза застигнаха България. Тогава мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев заяви, че с оманския фонд имат дългосрочна стратегия за партньорство, която освен банката включвала и други отрасли, които са негов приоритет. През годините често се появяха съмнения, че зад фонда стоят местни интереси, например на лидер на политическа партия, но доказателства никога не са излизали.

Още при поставянето на КТБ под специален надзор през лятото на миналата година фондът демонстрира активна позиция за защита на интересите си, като в писмо до държавните институции изрази готовност да участва в спасяването на банката, но офертата не изглеждаше сериозна. Управляващите не я приеха и след установяването на отрицателен капитал на КТБ регулаторът отне лиценза й. Оманският фонд реагира срещу това, като внесе жалба в съда, но тя не бе допусната за разглеждане заради липса на правен интерес. С това според юристи е било накърнено правото на защита на акционерите на КТБ. По информация на "Капитал" през пролетта техни представители са имали срещи в България, по време на които са предлагали извънсъдебно разрешаване на спора. След това са депозирали писмо в Министерството на финансите, с което са дали допълнителен срок на институциите за реакция.

През юли, когато и този срок изтече, по време на изслушванията в парламента на кандидатите за подуправители на Българската народна банка (БНБ) стана ясно, че оманският фонд все още не е пристъпил към изпълнение на намерението си да съди държавата. Тогава главният юрист на БНБ Нина Стоянова, която се явяваше и по делата, довели до спорните отсъждания, заяви, че акционерите нямат основание да заведат такива дела, тъй като техните инвестиции не са били национализирани. Малко по-късно на уебсайта си фондът на Оман публикува изявление, в което заяви, че се работи усилено за защита на инвестицията в КТБ. Макар тя да представлява едва 0.5% от инвестиционния портфейл на султаната към този момент, фондът няма да спести усилия, за да възстанови парите си, се посочваше в изявлението.

Още дела

С делото, заведено от оманския инвестиционен фонд, делата срещу България, водени във Вашингтон, стават общо шест. Три от тях са приключени, като последното е на компанията "Новера". През 2009 г. в качеството му на кмет Бойко Борисов развали договора с фирмата и София затъна в отпадъци. Последните две дела срещу държавата са заведени от електроразпределителните дружества "Енерго-про" и ЕВН, които претърпяха финансови загуби от държавния натиск върху цената на тока.

Освен във Вашингтон съдебни искове срещу държавата са заведени и в Страсбург, където вложители във фалиралата КТБ защитават тезата, че са били ощетени от неправилни действия на институциите по случая с банката. "Исковите молби са стотици, а веднага щом получим номер и дата на първото дело, ще поискаме обединяването на всички жалби в едно дело", каза Вера Ахундова, представител на сдружението на вложителите в КТБ.