Защо премиерът "пакетира" в едно Лозан Панов и Пламен Георгиев

(Цитатите са по агенция "Фокус")

Начело на изпълнителната власт в България стои човек, който демонстрира незнание или незачитане на конституционното устройство на държавата; който свежда всеки управленски проблем до битовизъм, защото така му е разбираем; за когото йерархията на властите в държавата се определя от протокола (кой застава първи) и от нелепи интерпретации за съществуването на "първа дама" у нас.

По-същественото е, че лидерът на политическата сила, която управлява България вече 10 години, демонстративно не желае да носи никаква отговорност за случващото се в резултат на собственото му управление и поради тази причина играе на наддумване - от БСП нямат право да говорят, защото те са зарязали недостроена болницата в Ямбол, а президентът им Първанов е патронът на предишния главен прокурор (Борис Велчев) и председател на ВКС (Лазар Груев), еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова заявила личното си мнение, че мониторингът върху България няма да отпадне в рамките на тази Еврокомисия не защото това е логично, а защото е от друго политическо семейство, но пък личното мнение на Тимерманс и Юнкер било друго и т.н.

Ефектът от този манипулативен наратив далеч не е безобиден. И посланията му имат развращаващо въздействие върху публичния дебат.

Послание първо: Премиерът и ГЕРБ не приемат да носят отговорност за избора и действията на председателя на КПКОНПИ Пламен Георгиев и за целия състав на комисията, макар именно ГЕРБ да го предложи (Цветан Цветанов и група депутати) и той бе избран от управляващото мнозинство. Това е любопитен щрих от интервюто на Борисов, защото е еманация на цялата порочна кадрова политика на ГЕРБ (зад която стоят много други задкулисни играчи със събирателното наименование "Кой").

ГЕРБ си създаде КПКОНПИ, но не отговаря за нея, ГЕРБ и ДПС си поделиха ВСС и Инспектората към него, но не носят отговорност за него, Борисов и тези, които му подсказват, си назначиха главен прокурор ("Ти си го избра"), но не приемат тезата, че той е оръдие в ръцете на скрити играчи. (По тази логика впрочем и Порожанов се оказва без отговорност за хайдутлука с европейски пари в ДФЗ по времето, когато е управлявал фонда.) Списъкът на тези кадрови практики е ужасяващо дълъг и ще продължава да расте точно защото никой не носи отговорност за всяко назначение..

Водеща: Добре. Вие имате ли доверие в КОНПИ? Съвсем сериозно ви питам. Знам, че вие го избрахте, тоест ГЕРБ основно предложи тези хора.

Бойко Борисов: Политическата система е тази. Имаше времена, в които президентът Първанов тогава, БСП, единият му съветник стана главен прокурор, другият му съветник стана шеф на съда. Така че БСП да не се обаждат по тази тема.

И тук стигаме до следващото ключово послание – каквото и да е правил Пламен Георгиев, правилният подход към темата (за журналистите, които питат премиера в държавата, където медиите според него били свободни) е той да бъде опакован с председателя на ВКС Лозан Панов – един от малкото публични опоненти на настоящото статукво, който не прие директния политически диктат и си позволи публично да се възпротиви премиерът да му праща есемеси.

Бойко Борисов: По същата логика защо само за КОНПИ питате, а за председателя на Върховния касационен съд имаме ли доверие?

Бойко Борисов: Те са две абсолютно еднакви неща. Георгиев и Панов.

От една страна, за Лозан Панов е добър атестат, че премиерът му няма доверие. Предвид, че той има доверие на широк кръг други хора - от Румен Порожанов до Сотир Цацаров. Но вредата за обществото от посланието му е, че руши авторитета на съдебната власт, която е фундаментът на държавата. Всеки политик трябва да се чувства отговорен за ниското ниво на доверието в съдебната власт. А когато министър-председателят и лидер на управляващата партия се включват в обругаването й, щетите се мултиплицират.

Има и нещо повече – това изказване идва в контекста на лансираните от управляващите нови нормативни мерки за предсрочно прекратяване на мандатите на тримата големи в съдебната власт, където единствен Лозан Панов не е е част от мрежата на политическото статукво. В този смисъл думите на премиера звучат като хибридна атака, напомняща за скорошните събития в Полша и на по-отдавнашни в Унгария. И макар че най-вероятно е манталитетно проявление на отношението към независимостта на съда, посланието надхвърля допустимите граници, с които е длъжен да се съобразява един премиер на държава, в която все още официално има разделение на властите и върховенство на правото.

И не, Пламен Георгиев и Лозан Панов не са едно и също. Няма как. Изборът на Пламен Георгиев и продължаващото му крепене на поста, ходенето на пръсти около имотните му проблеми и скандалните му професионални изцепки са отговорност на ГЕРБ – те си го предложиха и те си го избраха и е крайно време да научат какво е политическа отговорност.

И ако по отношение на Лозан Панов премиерът смята, че представителите на съдебната власт нямат право на политически изявления, въпросът е защо мълчи за политическите по същество коментари, които редовно правят и главният прокурор Цацаров, и шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Отговорът е очевиден - защото те нападат опонентите на властта, олицетворявана от Борисов, и обичайно изпълняват политически и бизнес поръчки. И точно това е същественото разграничение.

Всъщност представителите на съдебната власт имат право на политически оценки за съдебната реформа и политическата среда, в която работят магистратите, а на председателите на върховните съдилища това най им приляга това. Това се казва дори в практиката на Европейския съд по правата на човека (виж например делото Бака срещу Унгария). И критериите, по които се оценяват публичните послания на висшите магистрати са точно в това - дали в тях се засягат принципни проблеми на функционирането на системата, на върховенството на правото и необходимостта от реформи, или се решават конюнктурни проблеми на управляващите и кликата около тях, бият се политически опоненти и се бастисват бизнеси.

Всъщност съкровищницата от "безсмъртни" цитати на премиера отдавна пази ясен знак за неговото отношение към правосъдието, върховенството на закона и собствената му роля в държавното управление. Ето някои образци, запазили се за поколенията:

• Ние знаем как да се оправим с адвокатите, дето искат да ходят в Страсбург. Веднага им изкарваме нещата и те се отказват вече да ходят в Страсбург.
• Щом са известни бандити — в затвора! Какви доказателства ще им търсим? И какви са тия съдии — някаква пикла ми завършила миналата година и вече е с имунитет.
• Нямам коментар. Аз не съм го казвал официално и даже не си спомням, че съм го казвал. И да съм го казал, това си е мое право.
• Аз моята история съм я написал, та написал... От мен зависи да направя председател на парламента, премиер. От нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе. Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен.

И тук да помълчим.