Борисовата градина на раздора

Масово махане

"Това е едно предложение, върху което ще се дебатира, надгражда и т.н.", коментираха от офиса на главния архитект Здравко Здравков. Идейният проект, дело на "Ковачеви архитекти", беше избран след конкурс през 2017 г. Той беше отличен заради това, че е "силно консервативен".

Арх. Атанас Ковачев отказа да коментира темата пред "Капитал" заради предстоящото обсъждане, но в скорошно интервю пред "Дневник" обясни, че "планът предлага запазване на целостта на парка, връщането на неговия публичен характер в цялата му територия". Едно от по-радикалните му предложения е да се освободи територията около езерото "Ариана" от всички временни постройки, които са там от доста време. "Единствено искаме да се възстанови по стари архивни снимки и чертежи някогашният ресторант, който е бил в езерото. Е, един парк не може без закуски, безалкохолни напитки, детски играчки, но много строго ще бъде прецизирано тяхното местоположение", казва арх. Ковачев.

Другото предложение е Конната база да се премести от сегашната й локация до националния стадион в гората срещу гара "Пионер" (от другата страна на "Симеоновско шосе", на общински терен, където сега има изоставен строеж). Разчистването ще продължи с игрищата на "Спортна София", в която общината инвестира немалко средства. Те също трябва да се изместят на гара "Пионер", където ще се изградят съблекални, но и неща като "детска железница" и "културно-образователен център". Кръчмата "Веселото село" също трябва да бъде премахната и на нейно място да бъде възстановена детска площадка. Каналът на "Лодки" ще бъде възстановен.

Единственото отпаднало премахване от първоначалния вариант на плана е това на закътаното в средата на парка заведение "Маймунарника", но заради остра обществена реакция идеята е отпаднала. Клубът ще се запази, като ще се възстановят трите дансинга, настилките и обществената тоалетна до заведението.

Частните собственици на парка

Този план ще трябва да премине първо през интересите на хората, които държат "отхапаните парчета" от "Борисова". Те са христоматийна карта на прехода: свързани са със СИК, ВИС, а след това с Гриша Ганчев, Румен Гайтански-Вълка, Цеко Минев, Алексей Петров.

Единственото ново строителство в плана на арх. Ковачев например е т.нар. "Зелен музей на София" - сграда с кота корниз 10 метра. Той трябва да се появи върху сегашната автокъща "Капитолия" и на мястото на сградата на "Озеленяване". Самата автокъща трябва да се премахне. От "Софийски имоти" казват, че водят дела за освобождаване на терените на "Капитолия" и "Веселото село". "Изграждането на заведение и офис на автокъща се е случило без одобрени проекти от Столичната община", твърдят от компанията.

Най-амбициозно звучат идеите да се възстановят запуснатите от десетилетия къпалня "Мария Луиза" и Летен театър. Двете са собственост на "Парк Мария Луиза" АД, където "Софийски имоти" имат 42%, но което де факто е под контрола на фирми, свързани с Румен Гайтански-Вълка (виж картата). Там преди време компанията беше представила проект за възстановяване на къпалнята заедно с хотелска и търговска част. Тези планове засега не бяха приети, а планът не предвижда подобни неща.

"Нямаме собственост в къпалнята и летния театър, ние сме миноритарен акционер", коментираха пред "Капитал" от "Софийски имоти". "Нямаме и представител в съвета на директорите", уточнява шефът на общинското дружество Димитър Шивачев. Той посочва, че всички инвестиционни намерения трябва да са съобразени с предвижданията на ПУП, а те са да се възстанови къпалнята във вида ѝ от 40-те години.

Училища и стадиони

Има и терени с неизяснена собственост. Един от тях е между къпалнята "Мария Луиза" и "Маймунарника". На него арх. Ковачев иска да се възстанови нещо, наречено "Климатично училище" - три "архитектурни обема", които през 30-те години били замислени като "цветарско училище" или "зелено училище в паркова среда".

По отношение на стадионите планът позволява "модернизация", но без промяна в параметрите на застрояване. Тук се крие и една от бъдещите възможни най-сериозни заплахи за парка. "ЦСКА - София" на Гриша Ганчев вече представи идейни планове за реконструкция на стадион "Българска армия", които де факто представляват изграждане наново. От клуба засега не са подавали планове към общината, но строителство от подобен мащаб в средата на парка ще е сериозно предизвикателство към средата наоколо. "Имаме пълно разбиране, ние притежаваме собствеността на стадиона, ЦСКА иска да инвестира в него. Има много форми, през които това може да стане. Важното е, че има пълно разбирателство между държавата и намеренията на клуба", каза миналия месец спортният министър Красен Кралев. Той нарече "формалност" пътя до нов стадион. Според него главният архитект на София е обяснил, че е възможно строителство "в чашката" на стария стадион.

Критиките

Дори да преодолее частниците, планът ще трябва да мине през гражданска съпротива. "Този устройствен план е, за да регулира имотите на територията на Борисовата градина и да определи тяхното предназначение и режим на застрояване. ПУП съвместно с общината трябваше да защитят публичните интереси. Това не се случи", коментира пред "Капитал" Гергана Пирозова, създател на групата "Да спасим Борисовата градина". "Оказва се, че в "Борисова" имаме почти 500 дка общинско-частен, а не публичен лесопарк - от "Дианабад" до "Симеоновско шосе", което е предпоставка да се извършват разпоредителни сделки; че има огромен брой имоти с неизяснена собственост - още една врата за превземането им, че "София ленд" е изваден от границите на парка, че т.нар. "Климатично училище" е върху терен без собственост, който от зелена площ незнайно как преди 4 години вече е с предназначение курортно-рекреативен обект. Смущаващо е, че данните в този ПУП се различават от тези в кадастъра. Това са само част от проблемите. Този ПУП прокарва частни интереси, а не публични, като ни замазва очите с "велоалеи" , пейки и бароково осветление", коментира Пирозова, която е в основата на много кампании по разрешаване на проблемите на Борисовата градина.

Мнението й, че планът не само не решава нищо, но и може да навреди, се споделя от общинския съветник от ДСБ Марта Георгиева. "Столичната община, районните администрации, авторите на плана дори не са си направили труда да установят собствеността в парка. Дискусията се измества към това ще има ли, няма ли да има стадион и агитките ще заглушат всички. А по-важен е въпросът как е възможно да има частна собственост в резерватната част на парка (става въпрос за имота на "Лев корпорация", т.нар. Дендрариум, който е в резерват - бел. ред.), защо въобще се допускат нови строежи и се обособяват зони, в които строителството е допустимо. Както в случая със споровете около плановете за Витоша и Пирин - не става въпрос, че ще дойде някой и всичко ще застрои, а че ще може да се строи. Рано или късно ще се намери кой", казва Марта Георгиева.

Лесно ли се променя минало

Всъщност обаче този ПУП се опитва да разреши проблеми с 20-годишна давност. Някои от тях са по-лесни, някои - не особено. Посочено е например, че няма как да има частна собственост в резерватната част и държавата трябва да си откупи обратно терените. Става въпрос за сградите - разсадници и складове, познати като Дендрариум, които от 2002 г. по много съмнителен начин са се оказали частни. Сега са собственост на свързаната с Алексей Петров "Лев корпорация". Експертиза от 2008 г. ги е оценила на над 27 млн. лв.

От една страна. От друга, балансът между интересите, които се преплитат там, ще бъде сериозно предизвикателство за община, която в момента не може да завърши една улица.