В името на недосегаемия главен прокурор

Буквално същото обяви през март т.г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа (орган извън системата на ЕС) - че вече девет години след решението "Колеви" в българското право все още няма гаранции за независимо разследване срещу главния прокурор.

По необявени, но очевидни причини българските власти не желаят дори да се говори за мерки, които да направят възможно такова независимо разследване, защото главният прокурор (който и да е той) отдавна се е превърнал в инструмент за задкулисно дирижиране на политиката и преразпределение на бизнеси, а ръцете, които държат този инструмент, далеч не са на Темида. Затова още предишната правосъдна министърка Цецка Цачева предприе тактика по "пакетиране на тримата големи" в една обща правна рамка за търсене на отчетност и отговорност, за се внуши, че проблемът с независимото разследване е общ и за тримата. Това, разбира се, е невярно – проблемът с разследването на главния прокурор е специфичен и е много добре описан в решението на ЕСПЧ от 2009 г., което констатира: българският главен прокурор е начело на една централизирана структура, основана на принципа на субординацията, която има изключително правомощие да повдига обвинения, като същевременно главният прокурор има пълен контрол над всяко разследване в страната. Това прави практически невъзможно едно независимо разследване срещу него.

Никога обаче нито българска, нито европейска институция не е констатирала да има какъвто и да е проблем с провеждане на независимо разследване или дори съдебен процес срещу председателите на върховните съдилища, точно поради институционалните разлики между съд и прокуратура - съдилищата не са йерархични структури, съдиите нямат началници при решаването на делата, а и повече от очевидно е, че председателите на съдилищата нямат никакви правомощия, с които да влияят върху което и да е разследване.

Подмяната с "пакетирането"

В този контекст идеята да се въведат еднакви мерки за тримата висши магистрати означава, че по отношение на главния прокурор нищо няма да се промени, но пък ще се създадат нови механизми за натиск върху председателите на върховните съдилища, включително чрез прокуратурата и главния прокурор. Проблемът на Кирилов е, че преди да хързулне на ЕК идеята за "пакетирането" на тримата, ще трябва да я "продаде" на Съвета на Европа, което далеч не е толкова просто.

За разлика от еврочиновниците в Брюксел, юридическата експертиза на органите на Съвета на Европа, сред които влизат и Съдът по правата на човека в Страсбург, Венецианската комисия и др., е далеч по-висока и специализирана в областта на конституционно право, права на човека, независимост на съдебната власт и т.н.

А на 20 и 21 юни в София Съветът на Европа и Министерството на правосъдието организират в Националния институт на правосъдието закрита кръгла маса, на която представители на Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ в Страсбург ще обсъждат с българските власти изпълнението на две ключови решения на съда – по делото "С.З" и по делото "Колеви". По тях българските власти отдавна трябваше да предвидят мерки срещу неефективните наказателни производства, както и въвеждането на "гаранции за независимостта, по закон и на практика, на разследвания срещу главния прокурор, включително относно независимостта на органите, които отговарят на всеки етап на разследването".

В програмата на кръглата маса за пореден път са обявени основните проблеми:

• изключителната компетентност на прокуратурата да внася обвинителен акт в съда и липсата на съдебен контрол върху нейните откази да започне наказателно преследване;
• правомощието на главния прокурор и заместниците му да отменят всеки акт на долустоящ прокурор, който не е бил обжалван пред съд;
• невъзможността за временно отстраняване на главния прокурор, тъй като той има изключителна компетентност да иска такава процедура;
• потенциалната възможност главният прокурор да влияе върху прокурорската колегия на ВСС (четирима прокурори и един следовател), както и на част от избраните от парламента, като по този начин контролира и кариерното развитие на прокурорите, които биха могли да участват в разследване срещу него. Същото важи и за влиянието му в пленарния състав на ВСС, който е компетентен да взема решения за отстраняването му.

Години наред никоя от тези теми не привлече вниманието на управляващите. Вместо това през уикенда Кирилов обяви нов механизъм за временно отстраняване от длъжност на тримата големи при повдигнато обвинение по искане на който и да е прокурор от апелативната прокуратура. Решението за отстраняването ще се взема от пленарния състав на ВСС с мнозинство от 2/3. Именно тази концепция ще бъде представена на кръглата маса с представителите на Съвета на Европа, ако се съди по "предварителните бележки", изпратени миналата седмица от българска страна до Отдела по изпълнение на решенията на ЕСПЧ. Отсега индикациите са, че тези промени няма да минат през Съвета на Европа.

Търси се смразяващ ефект за съдиите

"Капитал" потърси коментар за предложението на министъра от Здравка Калайджиева, български съдия в ЕСПЧ в Страсбург (2008 - 2015), участвала в състава, приел единодушно решението по делото "Колеви" през 2009 г. Нейното становище е категорично:

"Описаният от министъра законопроект не предлага мярка в изпълнение на решението по делото "Колеви". Той не отчита, че прокурорът от апелативната прокуратура, който ще повдига обвиненията и ще иска отстраняване от длъжност, също е подчинен на главния прокурор и не може да осигури независимост на разследването - дефект, който прави невъзможно разследването на главния прокурор и е констатиран с това решение. Законопроектът не само не съответства на препоръките на Съвета на Европа, Европейската комисия, препоръките на Венецианската комисия и в одита на европейските прокурори за адекватни реформи, но и задълбочава сегашната зависимост на председателите на върховните съдилища от прокуратурата. Няма европейска държава, в която председателите на върховните съдилища да се избират от прокуратурата, която е страна в процеса - както е у нас. Законопроектът, изглежда, предвижда и въвеждането на допълнителен смразяващ ефект чрез отстраняване на председателите на върховните съдилища по искане на прокурор и по решение на пленарния състав на ВСС, където съдиите, избрани от съдии, са само шест от 25. Такъв законопроект би противоречал и на решение на Конституционния съд по дело №2/2018 г. относно отстраняването от длъжност на магистрати във връзка с каквото и да е обвинение срещу тях. (А по думите на бившия главен прокурор Борис Велчев прокуратурата може, когато реши, "с лекота" да повдигне или прекрати едно обвинение.) В особеното мнение на четирима от конституционните съдии изрично се посочва, че НПК и сега предвижда съдебна процедура по отстраняване на обвиняеми лица от длъжност и че не е ясно защо законодателят предпочита тя да не се прилага спрямо магистратите.

Впрочем за разлика от главния прокурор наказателната отговорност на съдиите, включително на председателите на ВКС и ВАС, може да бъде търсена по реда за всеки друг гражданин. Изглежда, г-н Данаил Кирилов не различава функциите на главния прокурор - както в наказателния процес, така и като връх на йерархичната структура на прокуратура - от функциите на председателите на съдилищата, които не са началници на своите колеги. Този законопроект е още една крачка към поставянето на съдилищата в зависимост и потенциален страх от прокуратурата и от мнозинството на ВСС, което не е съставено от съдии, избрани от съдии, и поради това не би следвало да решава кадровите и дисциплинарните въпроси на съда."