И ПАСЕ следи скандала с изгодните сделки с луксозни имоти на висши политици

Критиките на ПАСЕ в няколко направления

Резолюцията на ПАСЕ съдържа редица съществени критики в няколко основни направления – съдебната реформа, борбата с корупцията по високите етажи, състоянието на медиите и правата на човека.

По отношение на съдебната власт

• при реформата на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 2015 г. не са изпълнени препоръките на Комитета на министрите, според които поне половината от членовете на един такъв орган трябва да са съдии, избрани от съдии от всички нива на системата, което е гаранция за независимостта на съда;
• загриженост предизвиква степента, в която прокурорите и в частност главният прокурор все още участват в управлението на съдиите през ВСС;
• широките дисциплинарни правомощия на Инспектората към ВСС пораждат известни опасения, особено при сегашния начин за избор на членовете му от парламента;
• важни законодателни инициативи не са предмет на широк обществен дебат с всички заинтересовани страни.

По отношение на корупцията по високите етажи

• основно предизвикателство пред новата антикорупционна комисия (КПКОНПИ) ще е ефективното управление на широките й правомощия, а крайният критерий за оценка на нейната ефективност ще бъде броят на заведените и спечелените дела. Продължаващото разследване на скандала с покупките на луксозни имоти на изгодни цени от страна на висши политици и държавни служители може ще бъде един лакмус за искреността на властите в борбата с корупцията;
• Препоръката на GRECO за установяване на ясни, обективни и прозрачни критерии по отношение на допълнителното възнаграждение в съдебната система не е изпълнена. Все още съществува тревожна практика, при която председателите на съдилищата по своя преценка определят бонуситe на съдиите в края на годината, което се сочи като средство за осигуряване на лоялност.

За медиите

Ситуацията със свободата на медиите в България се влошава систематично през последните години, като основните притеснения са концентрацията на собственост и липсата на прозрачност, политическата намеса в медиите и влиянието на държавата чрез рекламните бюджети на оперативните програми на ЕС, сплашване и насилие срещу журналисти и др.

По отношение на правата на човека ПАСЕ повтаря изразяваната и преди загриженост за лошото третиране в полицейските арести и местата за задържане, речта на омразата, положението на ромите, както и проблеми с другите малцинства. Изразява се съжаление, че България не е ратифицирала Истанбулската конвенция.

Всичко това са сериозни, знакови послания, доколкото се правят в навечерието на предстоящия устен доклад на Европейската комисия през юли, където България също е под мониторинг по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). На практика темите, по които България се оценява и в мониторинга на ЕК, и в този от ПАСЕ, се припокриват до голяма степен – реформа на правосъдието в насока към независимост и ефективност на съда и отчетност на прокуратурата, борбата с корупцията, свобода на медиите и др. Извън това темата за липсата на гаранции в българското законодателство за независимо и ефективно разследване на главния прокурор се поставя както от органи на Съвета на Европа – Европейския съд по правата на човека в Страсбург и становища на Венецианската комисия, така и в последния мониторингов доклад на Европейската комисия от 2018 г., базиран на доклада от независимия одит на петима европейски прокурори от Службата за подкрепа на структурната реформа към ЕК. През последните месеци правосъдният министър Данаил Кирилов се опитва да убеди обществеността и европейските партньори точно в обратното – проблем в България с независимостта на съда няма, както няма и самостоятелен проблем в гаранциите за ефективно разследване срещу главния прокурор. В средата на юни Кирилов заяви, че ще подаде оставка, ако до края на мандата на тази Европейска комисия не бъде отменено наблюдението върху България в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, като отново обвърза отпадането на мониторинга с лансирания от него законопроект за търсене на отговорност от "тримата големи".

Като член на Съвета на Европа България е все още под наблюдението на ПАСЕ поради незадоволителното изпълнение на основни изисквания на Съвета на Европа, коментира за "Капитал" Здравка Калайджиева, съдия в ЕСПЧ (2008-2015), която е един от хората, запознати с проблемите на членството на страната в тази организация. Стотици са неизпълнените решения на ЕСПЧ, по които властите безропотно са изплатили присъдените обезщетения от джоба на българските данъкоплатци, но не предприемат необходимите мерки, за да предотвратят бъдещи подобни нарушения, или пък нееднократно търсят препоръките на Венецианската комисия по дадени въпроси, само за да чуем за пореден път - ту от министри на правосъдието, ту от депутати - че те не са задължителни, коментира тя.

Здравка Калайджиева:

България остава под наблюдението на двете европейски организации, в които беше приета под условие

Съветът на Европа е регионалната организация, която от 70 години определя стандартите на Европа за демокрация, законност, права на човека и независимост на съдебната власт. България стана член на Съвета на Европа през 1992 г., по време на първото правителство на СДС. По силата на договора за членство България прие както авторитета на ПАСЕ и органи като Венецианската комисия за демокрация чрез право, Комитета за превенция на изтезанията и др., така и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Членството на България беше прието под условието, че страната ще спазва демократичните принципи, и с обещанието, че ще съобрази изискванията на ЕКПЧ в законодателството и практиката си. Изпълнението на тези обещания беше поставено под наблюдението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Към момента има стотици неизпълнени решения на ЕСПЧ за България, а властите продължават да търсят вече получавани мнения на Венецианската комисия, с които не се съобразяват, защото "не са задължителни". Причините, поради които България остава под наблюдение 27 години след приемането й за член на Съвета на Европа, са изброени в резолюция, приета на последната сесия на ПАСЕ от юни 2019 г.

Членството в Съвета на Европа беше абсолютно условие за присъединяването към Европейския съюз и българските власти знаеха това добре още през 1992 г. След неуспешни преговори по глава "Правосъдие" през 2007 г. България беше приета в ЕС също под условие и наблюдение върху реформата на съдебната власт, която е гарант за законността и правата на гражданите в страните членки. В този период ЕС прие Договора от Лисабон и Харта за основните права, Съдът на ЕС в Люксембург продължи да се позовава на решенията на ЕСПЧ и разви собствената си практика по въпросите на независимостта на съдебната власт, а обединена Европа продължи да се стреми към общо правно пространство и взаимно доверие между съдилищата си. В същия период местните "автори на правото" продължиха да предлагат закони, които не са непременно съобразени със стандартите на европейските организации, към които България се присъедини с обещанието да спазва правилата им.