Вместо независимо разследване - пълен имунитет за главния прокурор

Българските власти обаче дописаха становищата им с процедура за разследване на тримата големи.

По същество проблемът с недосегаемостта на главния прокурор следва от пирамидалната структура на държавното обвинение, в която той има власт над всички прокурори - на практика ръководителят на държавното обвинение ще трябва да разследва себе си.

Същото, но по-сложно

Предложенията на Кирилов не решават този проблем, а го задълбочават. Идеята е образуването на досъдебно производство и отстраняването на тримата големи да става с решение на 2/3 от членовете на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) по предложение на най-малко трима членове на съответната колегия на съвета или министъра на правосъдието. Това ще става само за умишлено престъпление от общ характер. Подобна процедура въвежда негласен имунитет за тримата големи при положение, че имунитет за съдиите, прокурорите и следователите беше премахнат през 2007 г. по настояване на ЕК.

Решението на пленума за започване на наказателно производство и отстраняването на тримата големи ще може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС, като членовете на състава ще се избират на случаен принцип измежду всички магистрати в съдилището.

След като има такова съгласие се образува досъдебно производство, което ще се води от Специализираната прокуратура (за корупционни престъпления) или от Софийска градска прокуратура (в останалите случаи), като държавните обвинители ще разследват лично, а няма да могат да възлагат на разследващи органи, каквито са следователите или разследващи полицаи.

Обвинението ще се внася в Специализирания съд или Софийски градски съд и там ще се разглежда от състав от трима съдии. Според предложението обаче съставът ще се посочва еднолично от председателя на тези съдилища, а няма да се избира случайно. Подобно предложение показва извънредност на процедурата, по която тримата големи ще бъдат разследвани и съдени.

Основната чат от критиките бяха насочени към липсата на яснота как лицата, които могат да сезират пленума (министъра на правосъдието и най-малко трима членове на съответната колегия) за даване на разрешение, ще имат данни, за да направят подобно предложение.

Данаил Кирилов разви своето виждане как ще стане това. Той даде пример, че ако член на ВСС има "разпечатка от банкова информация" на някой от тримата на големи, той ще може да я използва, за да мотивира предложението си до пленума за започване на процедура. Правосъдният министър обаче пропусна да уточни как банкова информация за трето лице може да достигне до член на ВСС по законен път.

Мария Павлова (следовател в Националната следствена служба, представител Камарата на следователите в България и служебен министър на правосъдието в правителството на Огнян Герджиков) разкритикува начина, по който е представен законопроектът - без мотиви и без да е изпратен предварително.

В изложението си тя обърна внимание, че досъдебното производство няма как да започне без разрешението на пленума. Действащият закон (НПК) обаче допуска и друга хипотеза - досъдебното производство да започне с първото действие по разследването, извършено от разследващ орган (например - оглед, претърсване и изземване).

Това означава, че ако например някой от тримата големи извърши убийство, разследващите ще трябва да изчакат най-малко трима членове на съответната колегия или министъра на правосъдието да сезират пленума на ВСС, който да даде разрешение за образуване на досъдебно производство. Чак тогава огледът на местопрестъплението ще може да започне.

Авторът в сянка

Очаквано защита на промените дойде от зам.-главния прокурор Мария Шишкова, която видимо познаваше по-добре проекта от правосъдния министър. Тя даде да се разбере, че преди отправянето на предложението на пленума прокурор ще извършва т.нар. предварителна проверка, в която да събере данни. Парадоксалното е, че въпросните предварителни проверки са критикувани както в докладите на ЕК, така и в независимия анализ на прокуратурата от европейски експерти - основно защото няма разписани правила за провеждането им, а проверяваният няма достъп до съд, пред който да обжалва действията на прокуратурата.

От изказаното на Шишкова стана ясно, че инициативата за разследване на тримата големи ще остане в държавното обвинение, което допълнително бетонира властта на главния прокурор.

Промените въобще не уреждат въпроса по какъв ред резултатите от тази проверка ще стигнат до ВСС. По време на дискусията няколко пъти беше правена аналогия с процедурата за сваляне на депутатски имунитет, където искането се прави от главния прокурор.

Така на практика излиза, че подчинен на главния прокурор (над чиято работа последният има пълна власт) ще извърши проверка срещу него, и ако констатира, че има данни за престъпление, той ще я даде на главния прокурор, който да я внесе във ВСС.

Бисерка Стоянова от Националната следствена служба постави въпроса защо само прокурори ще могат да разследват, т.е. защо се изключва възможността разследването да се възлага на следователи. Данаил Кирилов отговори, че това е направено, за да бъде разследването на едно по-високо ниво и така да бъдат защитени правата на разследваните, които били само трима.

Съдия Галина Тонева от Върховния касационен съд каза, че преобладаващата част от участниците в срещата изобщо нямат идея какво се предлага.

Предложенията са по заповед на главния прокурор

Заместничката на Цацаров Мария Шишкова заяви, че предложенията напълно отговарят на препоръките на Европейската комисия, независимия анализ на прокуратурата, изготвен от Програмата за подкрепа на структурните реформи на ЕК, и заповед на главния прокурор.

Нещата (като изключим заповедта на Цацаров) далеч не стоят точно така. Иван Брегов от Института за пазарна икономика припомни, че докладът на ЕК препраща към независимия анализ, в който се говори единствено за главния прокурор. Предложението в този анализ е разследването на главния прокурор да се провежда под надзора на "независим и уважаван висш представител на съдебната власт", който обаче да е извън прокуратурата.

Брегов постави въпроса защо председателите на ВКС и ВАС са поставени наравно с главния прокурор, при положение, че те са в различно положение.

Вместо да отговори Кирилов пак премина в атака: "Вашата теза напоително битува в определен кръг медии" , а след това обвини питащия във фиксация в главния прокурор.

В рамките на обсъждането министърът на правосъдието видимо си изпусна нервите и вместо да отговаря на критиките отправяше лични нападки, граничещи с обиди към участниците. На няколко пъти Атанаска Дишева от ВСС, която също разкритикува проекта, трябваше да казва, че се надява правосъдният министър да се шегува с думите си към нея: "защото иначе е много лошо."

След като заваляха критики и въпроси към промените Данаил Кирилов се опита да обясни, че срещата е целяла представяне на проекта, а дебат може да бъде направен в друг формат.

"Срещата днес беше обявена като дебат" контрира го Атанска Дишева. "Колко е правилно и окончателно, очевидно предстои дебат", каза председателят на работната група - зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов.

От думите на Кирилов стана ясно, че предложението е единственият възможен вариант и ако се търси дебат, то той в крайна сметка ще се проведе в Народното събрание. Той каза още, че като поема отговорността "за това", то той си "остава зад това", очевидно визирайки проекта.

Или както каза вратарят на националния отбор по футбол Николай Михайлов след загубата с Косово: "Това са ни възможностите, трябва да гледаме реално."