Изборите: Технология на подчинението

Този резерв от зависими гласове, идващ основно от селата, малките общини и ромските махали, изглежда достатъчен да превърне всеки вот в свирен мач.

Подялба на "третата България"

Ниската избирателна активност на евровота улеснява анализа на данните от секционните протоколи, качени на сайта на ЦИК. В тях с невъоръжено око могат да се видят електоралните анклави, в които ГЕРБ превръща селища и по-малки общини чрез кметовете си, както и експанзията на ДПС в бедните северозападни райони и ромските общности (виж графиките).

Преглед на оригинала

"На тези избори играха и пари, и административни зависимости. Най-много са се трудили в това отношение ГЕРБ и ДПС, по-малко ВМРО. Вижда се също, че това се случва в определени региони, които можем да наречем третата България. С резултатите на ДПС либерализмът бележи връх в Северозападна България - преди всичко с гласовете на ромския електорат", коментира пред "Капитал" социологът Живко Георгиев.

"Имам чувството, че ГЕРБ и ДПС са тръгнали да си поделят България като една Полша (препратка към пакта "Молотов - Рибентроп" в началото на Втората световна война - бел. ред.). ГЕРБ осъзнаха, че номерът е във вкореняването. Това ги отличава от НДСВ - ГЕРБ имат връх, но имат и корени", е мнението на политолога Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл". Според него ДПС работи от години за влиянието си в Северозапада, защото изпитва недостиг на хора - част от електората им отива да работи в чужбина.

Преглед на оригинала

Симеонов смята, че в последните дни преди 26 май ГЕРБ са направили истинска генерална репетиция за местните избори. "Мисля, че се мобилизира доста административен вот, който социологията няма как да хване, а и друг вот, защото имам чувството, че е текла някаква взаимна услуга между ГЕРБ и ДПС." По думите му в селата ясно се виждат масирани вотове и масирана игра с преференциите (вижте повече в текста "Какво показват данните"). "При по-закрепостен електорат, изглежда, е по-лесно да се разбереш с някой местен, който казва примерно, че може да изкара сто преференции. Дори и да не е маркиране, това си е зависим вот", посочва политологът.

Издърпваното чердже на БСП

Освен че единствена повиши резултата си в абсолютен брой гласове, БСП победи ГЕРБ в четири области и в още шест "им диша във врата". Във Велико Търново резултатът е практически равен, а в още пет преднината на ГЕРБ е преодолима. Управляващите калкулират загуба от и в общини, чиито кметове са от ГЕРБ, освен това в сравнение с евроизборите през 2014 г. губят чувствително гласове в София.

Преглед на оригинала

По-детайлен поглед върху резултатите обаче разкрива и големия проблем на БСП да постигне победа, въпреки че вече два пъти се доближава реално до такава възможност. На практика социалистическата партия постепенно е изтласквана от местата, в които "биографично" винаги е била първа политическа сила - селата и по-бедните райони. А политическите послания, с които е избрала да се бори за властта, не й дават особен шанс в големите градове. Това, на което БСП може да разчита, е по-скоро протестен вот, но той се разпилява между множество претенденти.

"Свикнали сме да свързваме БСП със селата, но истината е, че ГЕРБ се вкоренява в местната власт и през селски кметове. Вижда се и ясна тенденция, че ДПС се опитва да се превръща в партия на социалните низини. Как ги държи - едва ли идеологически, по-скоро синдикално по някакъв начин, но от Северозападна България до циганските гета - това е партия на изключените, така да се каже. Тоест по две линии БСП търпи много сериозна конкуренция - селата и социалните низини. БСП постепенно губи позицията си на партия на низините, а явно ДПС няма откъде другаде да вземат електорат", коментира Първан Симеонов.

Данните от извадката на неговата агенция от селата показват, че там БСП вече е трета политическа сила - след изравнените ГЕРБ и ДПС. "Ако БСП не е безспорен лидер в селата, означава, че имаме нова ситуация", смята политологът.

Изборни експерти очакват на ключовите местни избори през есента делът на контролирания вот да е поне двойно по-голям. Фотограф : Цветелина Белутова

За когото кметът гласува

Изборите извадиха на светло и феномена с кметовете, които владеят мнозинството от избирателите и са превърнали населените места в нещо като електорални анклави на съответната партия. Така например в община Симитли ГЕРБ печелят със 76% подкрепа (виж "Слънце грее, дъжд вали.."). Друга подобна община е Любимец, Хасковско. Около града няма предприятия, които биха могли да станат донори за внушителния резултат на ГЕРБ, и общината се явява единственият голям работодател в града.

С подобен кмет разполага и ВМРО. В смолянското село Забърдо партията е първа политическа сила със 158 гласа, далеч преди ГЕРБ и БСП. Дългогодишният кмет Валентин Черпоков, който е на поста от далечната 1996 г. с едно прекъсване между 2011 и 2015 г., каза пред "Капитал", че заслугата за това е негова. "Тук по нашия край хората гласуват за този, за когото гласува кметът", каза той.

На местните избори - всичко х 2

Изборни експерти очакват през есента делът на контролирания вот да е поне двойно по-голям. Според Живко Георгиев на местните избори ще се прояви истинската стихия на тези фактори. "Местните избори са най-ресурсоемките, тъй като в тях участват и бизнес групировки и мрежи. В някои години съвкупният разход на бизнеса е надвишавал четири-пет пъти този на партиите. В година с местни избори политиката се превръща в един от водещите сектори по инвестиции", казва социологът. Според него шансове за някаква локални пробиви в статуквото може да има "в недепресивни райони". Колкото до София - "да кажем, че изборите не са предрешени".

"За първи път в новата ни история имаме партия-държава, за което обаче не е виновна само тя. Вината е и на нейните конкуренти, които го допуснаха, и на т.нар. гражданско общество", обобщава Живко Георгиев.