АКФ: ГЕРБ и ДПС имат най-много гласове в рисковите секции за купен вот на последните избори

Най-застрашени от купуване на гласове са два региона - Кърджали и Бургас

Велина Господинова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Избирателните секции в риск от купен и контролиран вот са се увеличили с 5% на парламентарните избори през април тази година в сравнение с 2017 г. Това сочи представеният в четвъртък анализ на Антикорупционния фонд (АКФ) на резултатите от последните избори в секциите, в които са се наблюдавали аномалии при гласуването. Според него между 1491 и 2101 избирателни секции през 2021 г. са били в риск от контролиран или купен вот. В тях са гласували между 283 650 и 409 865 избиратели, което е между 9 и 13% от всички подадени гласове в страната. Според данните на АКФ вотът в тези рискови секции се разделя основно между ГЕРБ и ДПС.

Това е вторият анализ на организацията за секциите в риск от купен и контролиран вот. Първият беше представен малко преди парламентарните избори през април, като изследването обхващаше резултатите от всички местни и парламентарни избори от 2013 до 2019 година. Анализът е придружен от интерактивна карта на секциите, в които се наблюдават отклонения в гласуването през този период от време.

Сегашният също е придружен от интерактивна карта, изготвена от Никола Тулечки от сдружението "Данни за добро", която може да видите тук.

По време на представянето на резултатите от изследването за последните парламентарни избори един от авторите му - криминологът Мария Карайотова, посочи, че е много трудно да се каже каква част от вота в идентифицираните като рискови секции е контролиран или купен. Причината е, че за разлика от периода до 2014 г., когато купеният и контролираният вот се е концентрирал основно в една партия, сега той се разпределя между две, три и повече формации.

Според Карайотова и другия автор на анализа - политологът Марио Русинов, моделите, по които се идентифицират секциите в риск, отчитат отклоненията при гласуването, но не гарантират, че контролираният вот е единствената причина за екстремните стойности, а може да има икономически, социални и политически фактори, които моделите няма как да вземат предвид. (Целия анализ може да прочетете тук.)

Как са определени секциите в риск

За определянето на секциите в риск от купен и контролиран вот авторите са използвали четири индикатора. Единият е секции, в които има нетипично висока избирателна активност в сравнение с останалите секции от съответната община. Вторият е нетипично висок резултат за дадена в партия в определена секция в сравнение с резултатите й в общината. Другите използвани индикатори са резки отклонения в избирателната активност в дадена секция в два поредни избора, както и рязък ръст или спад в гласовете за дадена партия в една и съща секция в два поредни вота.

Къде са най-рисковите секции

По тези показатели най-много рискови секции има в Кърджалийския избирателен район, като според анализа те са между 31 и 41%. "Цели 29% от гласовете в района са подадени в рискови секции", се казва в изследването. Висок дял на гласуване в рискови секции има в още няколко региона - Монтана, Пазарджик, Сливен, Търговище, Разград, Шумен и Враца.

Рекордьор по гласували в рискови секции на ниво община е Кирково, където този дял е между 59% и 75.4%. Следват Криводол с 51.8%, Павел баня, Септември и Тервел.

Според анализа с най-голям дял от размера на контролирания и купен вот общо в цялата страна е Бургаският избирателен район - с 8% от всички гласове в риск в страната. Следват Кърджали със 7%, Пазарджик и Благоевград с по 6% и Старозагорският район с 5%.

Най-нисък е размерът на контролирания и купен вот в софийските 23-ти МИР (0%) и 25-и МИР (2%), както и в Габрово (4 до 6%), Перник (5 до 8%) и Велико Търново (5 до 8%).

Кои партии са получили най-много гласове в рисковите секции

На изборите през април 2021 г. две партии - ГЕРБ и ДПС, си разделят значителна част от подадените гласове в секциите, обозначени с риск от корпоративен и купен вот. Партията на Борисов е получила 31% от всички подадени гласове в тези секции, а ДПС - 30%. Следва БСП с 12% от вота, подаден в рисковите секции, а партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" е взела 7% от гласовете в тях. За сравнение на парламентарните избори през 2017 г. най-висок процент от гласовете в рисковите секции се пада на ДПС - 26%, следвано от ГЕРБ с 24% и БСП с 19%.

ДПС е безспорен фаворит на последните парламентарни избори и по отношение на дела на потенциалните купени и контролирани гласове от общия брой гласове за конкретната партия - с 27%. Втора по този показател е партията на Цветан Цветанов "Републиканци за България" - 13% от гласовете на формацията са подадени в рискови секции. Следва ГЕРБ с 11% и коалицията "Воля-НФСБ" с 8%.

Най-нисък дял по този показател има "Демократична България". Само 2% от гласовете за обединението са подадени в рискови секции.