Съветът на Европа не приема проекта на Данаил Кирилов за "тримата големи"

Миналата седмица Данаил Кирилов проведе срещи и с мисия на Европейската комисия, която беше в София за разговор по мониторинговия механизъм, както и с представители на Съвета на Европа, като се опита да ги убеди в качествата на своя проект. Очевидно този опит е бил неуспешен. Същевременно в средата на юли се очаква ЕК да обяви т.нар. междинен устен доклад по мониторинга, в рамките на който една от сериозните неизпълнени препоръки остава липсата на адекватен механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Седмица по-рано Кирилов обяви, че ще подаде оставка, ако мониторингът на Брюксел за правосъдието и вътрешния ред не падне до края на мандата на тази комисия.

Същевременно Съветът на Европа даде на България срок до 1 октомври, за да изпълни същата препоръка – за въвеждане на гаранции за ефективно и независимо разследване срещу главния прокурор. В противен случай, обявиха от институцията, Комитетът на министрите може да приеме през декември специална междинна декларация за България, която да има негативен ефект върху имиджа на страната. И макар че българските управляващи по принцип не се впечатляват от декларации на Съвета на Европа, в случая становището на институцията е много важно, защото то ще бъде отчетено от ЕК при изготвяне на позицията по мониторинга.

През последните седмици Кирилов полага много усилия да промотира законопроекта си, с който предвижда "пакетирането" в едно на тримата големи в съдебната власт в обща процедура за иницииране и провеждане на разследване срещу тях и отстраняването им от длъжност. Процедурата въвежда своеобразен имунитет за тях срещу наказателно преследване, какъвто те нямат досега. Той предлага разследванията срещу председателите на върховните съдилища и главния прокурор за умишлено престъпление от общ характер да могат да започват само след разрешение на пленума на Висшия съдебен съвет, което ще се взема с мнозинство от 17 гласа (2/3) от общо 25 членове на съвета. Предложение за наказателно разследване да могат да правят минимум трима членове на съответната колегия или министърът на правосъдието. А когато даде разрешение за започване на разследване, ВСС задължително да постановява и временно отстраняване от длъжност на съответния върховен магистрат – председател на върховен съд или главния прокурор.

Разследването ще се провежда от прокурор от Специализираната прокуратура или от Софийската градска прокуратура, в зависимост от престъплението, което на практика означава, че пред независимото разследване на главния прокурор остава същият проблем – вместо да бъде разследван от независим орган извън прокуратурата, която е единна и централизирана, той ще бъде разследван от свой подчинен. Заедно с това проектът на Кирилов поставя много сериозни въпроси за независимостта на съда.

Официално предложението е мотивирано с необходимостта да се изпълнят две знакови решения на Съда по правата на човека – "С.З." и "Колеви", в които са посочени сериозни проблеми с наказателното разследване в случаите на убийство и изтезание, както и липсата на гаранции за независимо разследване на главния прокурор в България. И двете решения бяха игнорирани в продължение на дълги години от българските власти. През март т.г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа – орган, които следи за изпълнението на решенията на ЕСПЧ, публикува становище, в което се казва, че девет години след решението по делото "Колеви срещу България" (от ноември 2009 г.) българското законодателство все още не съдържа гаранции за осигуряване на независимостта на едно евентуално разследване срещу главния прокурор. Решението по делото делото "С.З." е от 2015 г. и се отнася до неефективно разследване на отвличане, изнасилване и малтретиране от организирана престъпна група за трафик на жени, което в България е размотавано 15 години преди окончателната присъда, докато изтече давността за голяма част от извършителите.

Именно по повод продължаващото неизпълнение на тези две решения в края на миналата седмица в София се проведе кръгла маса, организирана съвместно от Съвета на Европа (Отдела за изпълнение на решения на та ЕСПЧ) и от българското Министерство на правосъдието, за да се обсъдят необходимите генерални мерки. А преди заседанието Кирилов обяви, че няма да влиза в излишни спорове по предложените текстове.

"Ако у нас целенасочено не се прави разлика между съд и прокуратура, то Отделът по изпълнение на решенията на ЕСПЧ еднозначно показва, че проектозаконът, лансиран от министър Кирилов на 14 юни, по никакъв начин не изпълнява решението по делото "Колеви" и дори "...би могъл да направи по-трудно започването на разследване" срещу главния прокурор", коментира за "Капитал" Биляна Гяурова-Вегертседер, изпълнителен директор на Българския институт за правни изследвания, която активно следи законодателството в тази област.