НАП: нищо лично

От изтичането обаче може да има съществени вторични ефекти. Само най-очевидното е, че данните за доходи и имущество могат да превърнат конкретни хора в обект на различни престъпления - обири, измами (телефонни и всякакви други), изнудвания и дори отвличания. Извън това обаче разпространените чувствителни данни могат да имат и много други материални и морални щети. Например присъствието в списъци с клиенти на фирми за онлайн залагания може да създаде проблеми както в личен план с близки хора, така и с настоящи или бъдещи работодатели.

Последствията от теча за държавата могат да бъдат доста по-значими. На първо място те биха могли да са финансови - логично е да последва лавина от дела за претърпени морални или материални вреди заради изтеклите данни. Юристи не изключват и възможност за колективен иск, към който да могат да се присъединят пострадали, макар по българското право подобни дела да са изключително трудни и тромави. Извън това и самата НАП може да подлежи на санкция от Комисията за защита на личните данни, което обаче от гледна точка на държавата не е точно загуба, доколкото едни пари се местят от една нейна институция в друга.

Далеч по-дълбоки обаче могат да се окажат репутационните щети. Освен за български граждани и фирми в данните има такива и за чуждестранни. А може би най-взривоопасно в този план са изтекли данни от Eurofisc - системата, през която националните данъчни служби и OLAF си обменят информация в опит да предотвратяват измами, най-вече източване на ДДС. От наличната вътре информация може да пострадат множество текущи разследвания в целия ЕС и да последват щети за милиони евро. А всичко това вероятно няма да се погледне с добро око в партньорските служби, които ще са доста по предпазливи да споделят информация с българските. И това далеч не обхваща само НАП, тъй като усещането за уязвимост срещу кибератаки доста лесно се пренася към други институции и към българските власти като цяло.

Източник: Shutterstock Преглед на оригинала

Засилването на тези притеснения и страхове обаче далеч не се случва само зад граница. Може би най-същественият ефект от НАПлийкс в България ще бъде именно подозрение към всяка нова инициатива за внедряване на нещо електронно. Независимо дали ще е здравеопазване, гласуване или каквото друго се сетите, всяка нова електронна услуга в държавата дълго време ще среща съпротива от типа "Да не стане като с НАП". И това е обяснимо - приходната агенция е институцията с най-много като брой и като полезност онлайн услуги и затова и провалът именно там бързо ще се пренесе като провал на електронното управление в държавата. Предвид липсата на воля, мисъл и достатъчно ресурси за него, както и вътрешната съпротива на всяка администрация срещу външна намеса, явно е заслужена оценка. Но тя вероятно допълнително ще бетонира тъжната настояща картина - на фрагментирани, правени на коляно електронни услуги от всяка институция, които не са подчинени на обща идея и не си говорят помежду си.

А ако има все пак нещо положително, то е, че изтеклите данни са като съкровищница за анализатори и разследващи журналисти, от която има потенциал да изскочат разкрития за злоупотреби. Което би повдигнало и нови въпроси към НАП защо не са ги забелязали.