Комисията за защита на личните данни глоби ДСК с 1 млн. лв.

В съобщението на КЗЛД за пръв път е посочен точният брой на потърпевшите. Същевременно обаче се изтъква и че в компрометираните кредитни досиета "се съдържат лични данни и на неограничен брой свързани с тях трети лица (в това число техни съпрузи, продавачи, низходящи и възходящи наследници и поръчители)".

Макар и с далеч по-малък обхват от лийк-а от НАП, този от ДСК е притеснителен с подробностите в личните данни, които са изтекли за клиентите. Според съобщението в тях има не само три имена, гражданство, ЕГН, постоянен или настоящ адрес, но и копия на личните карти и съдържащите се в тях биометрични данни за ръст и цвят на очите. Освен това вътре се съдържат "всички лични данни, съдържащи се в данъчни документи, удостоверяващи доходи и здравноосигурителен статус на кредитополучателите и трети лица по тях, както и данни за здравословно състояние (като в някои кредитни досиета се съдържат решения на ТЕЛК за намалена работоспособност), номера на разплащателни сметки, както и регистрационни номера и дати на нотариални актове с положени подписи".

В какво е обвинена ДСК

Наложената санкция е обоснована с нарушаване на чл. 32 от GDPR, където има изискване към администраторите на лични данни "за гарантиране на постоянна поверителност, цялостност, наличност и устойчивост на системите и услугите за обработване".

Според КЗЛД Банка ДСК не е приложила подходящи технически и организационни мерки, за да изпълни това. От съобщението не става ясно колко лица са имали достъп до компрометираните данни, доколкото за разлика от случая с НАП те не са изпращани до медии. Друга разлика е, че евентуална санкция за данъчната администрация няма да произведе никакъв ефект, доколкото глобата ще се събере от ведомството, но отново ще постъпи в бюджета. Финансовият министър Владислав Горанов вече заяви, че глобата няма да доведе до намаляване на бонуси или други негативни последствия в НАП.

"Капитал" изпрати въпроси на ДСК за повече информация и дали санкцията ще бъде обжалвана. Оттам заявиха, че подготвят становище по темата. По-късно то бе разпратено до медиите и от него стана ясно, че става въпрос за недигитална кражба на данни. "Банка ДСК приема глобата и си сътрудничи с органите за по-нататъшно подобряване на своите мерки за защита на личните данни," се казва в съобщението.

Според изказване на главния изпълнителен директор на банката Виолина Маринова пред Mediapool става дума за случай от 2016 г.

По-късно като човека, сигнализирал ДСК и КЗЛД, се афишира Стефан Чолаков, известен от 90-те години на миналия век с обир в тогава държавната Българска пощенска банка, експлоатиращ пробойна в процедурите й. Той говори за теч на лични данни от кредитна институция още през юни пред бургаския сайт Flagman. Самоличността му бе потвърдена и от председателя на КЗЛД Венцислав Караджов пред BTV.

Статията е допълнена в 22:15 ч. на 28 август с информацията, че изтеклите данни са предоставени от Стефан Чолаков.