Екоорганизации подновиха жалбите си за "Струма" през Кресненското дефиле

Жалбата е срещу Българското правителство към ЕК и Вицепрезидента й Франс Тимерманс, като е продължение на друга такава, подадена преди две години от организациите срещу плановете за построяването на магистралата през Кресненския пролом. ЕК до този момент не е предприела мерки за спазването на eвропейското законодателство, въпреки че е била алармирана, уточнява се в съобщение на жалбоподателите.

От съществена важност е ЕК да предприеме спешни мерки за спасяването на нашата природа – трафикът трябва да бъде изнесен извън Кресненския пролом, казва Десислава Стоянова от "За Земята.

Българското правителство още през 2017 г. след проведена оценка за въздействието върху околната среда.

избра т.нар. "източен вариант" за магистралата - платното в посока Гърция да минава през съществуващия път Е-79, а в посока София ще се строи ново трасе източно от дефилето.

Според неправителствените организации обаче трафикът трябва да се изнесе от дефилето, тъй като загива сериозна част от биоразнообразието там, а и има вероятност България да наруши европейското законодателство, ако не го направи.

Казусът най-вероятно ще се разглежда от новия състав от ЕК.

Какво казват учените

Екипът, изготвил изследването включва доц. д-р Стоян Бешков от Националния природонаучен музей, Емилия Вачева докторант към същата институция, доц. д-р Борислав Наумов и Ангел Дюмеджиев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

Учените сравняват данни за видовете от 2003 г. със средното за 2014-2015 г. Оказва се, че защитените прилепи са намалели с 93%, застрашените костенурки и змии – до 60%, а някои гръбначни вероятно са напълно изчезнали от региона. От 3345 гръбначни в региона през 2003 г. са останали едва 544.

В свое становище до ЕК експертите отбелязват, че трафикът в дефилето няма да стане по-малък в бъдеще спрямо 2003-2004 г., което ще навреди на хабитатите и няма да позволи да се възвърнат популациите на изчезващите в региона видове.

Проблемите с парите

До този момент няма и информация правителството да е подало апликационна форма за европейско финансиране на лотът между Крупник и Кресна. Въпреки мълчанието на управляващите, на ръководството на Агенция "Пътна инфраструктура" и регионалното министерство по темата, стана ясно, че обектът най-вероятно ще се фазира, тъй като нямаше как да се изпълни в настоящия програмен период.

Самият Борисов се застрахова точно преди европейските избори през май: "Ще направя магистрала "Струма" до Кресна от двете страни, а после, който иска, да дава няколко милиарда, може да я качи по върховете, защото така искат. Има много мераклии за власт, нека намерят добри решения, да съберат няколко милиарда и да го направят така, както искат... Трябва да си зададем много важен въпрос – да дадем ли тези милиарди за тази отсечка от 14 км или да има магистрала от София до Видин."

В момента вървят обществени поръчки за отсечката в двете посоки.