БНБ ревизира нагоре очакванията си за българската икономика
Централната банка залага на увеличение на БВП от 3.7%, което е с 0.1 пр.п. над предходната прогноза
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Правителството харчи повече през първите шест месеца. Това е обяснението за леката ревизия нагоре на очакванията на Българската народна банка (БНБ) за икономическия растеж в България през тази година. Докато зимната прогноза на централната банка беше за увеличение на брутния вътрешен продукт с 3.6% през 2019 г., сега институцията залага на 3.7%, става ясно от последния "Икономически преглед" на централната банка. Това е най-оптимистичната прогноза за икономическия ръст тази година към момента, като повечето са за около 3.3%. От БНБ уточняват, че тя е изготвена на база данни към края на юни.
От друга страна, тенденцията към забавяне на темпа на прираст на българският БВП през следващите две години остава без промяна. През периода 2020-2021 БНБ очаква икономически ръст от съответно 3.6% и 3.4%. За забавянето допринасят повишената несигурност в световен план и по-слабата международна търговия, където голям фактор е търговското напрежение между САЩ, Китай и Европа.
Вносът пък ще пострада от отслабващи покупки на домакинствата в страната, като според БНБ фактор тук е намаляващото потребителско доверие и по-висока несигурност в края на миналата и началото на тази година. От друга страна, доходите ще продължат да нарастват през 2019 г., но след това темпът ще се забави, а високата норма на спестявания ще се запази. Подобни са очакванията и за заетостта, където голямото ограничение е застаряващото население и ограниченият резерв от свободни кадри.
Забавяне на инфлацията
Като малка и отворена икономика, България до голяма степен внася динамиката на инфлацията отвън. БНБ залага на увеличение на потребителските цени с 2.6% средно за 2019 г. (по европейската методология), но през следващите две години темпът ще се понижи до около 2% годишно. Понижението се дължи основно на очаквани по-ниски международни цени на суровини като петрола и цените на базови храни като пшеницата. Междувременно обаче услугите ще продължат да се оскъпяват.
Още от Капитал
2 коментара
Меката рецесия в Западна Европа е перфектната обстановка за икономическото развитие на България. В такива моменти фирмите преосмислят стратегиите си и търсят намаление на разходите. Голяма част от тези решения водят до местене или приоритизиране на инвестициите към места с ниски разходи, т.е. Източна Европа.
Г-н Георгиев, мислите,че предложеното е резултат на мисловна дейност, но за България е вдигане машинално на цените. Честито!!!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.