30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана
Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Екип на Капитал
- 30 години след краха на комунизма, българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация.
- Пропиляването на много възможности и сравнението с други държави, правят усещането за прехода по-негативно.
Ако Преходът беше човек, роден на 10 ноември 1989 г., сега той щеше да влиза в зрелостта си. Походил тук и там, опитващ се да живее с грешките и изборите си и точно започнал да мисли какъв е бил и какъв иска да стане. Голяма част от авторите на тази тема в "Капитал" също са деца на прехода. Родени в края на 80-те и началото на 90-те години, които си спомнят по-скоро "Алф" по "Ефир" 2, отколкото опиянението на родителите си от свободата. Но пък после много по-осезаемо - изядените спестявания и пенсиите за "достойни старини" на бабите и дядовците, безработицата, отчаянието и масовото напускане на приятелите им към други страни. Това беше първото поколение, което свикна да изразява свободно позициите си в социалните мрежи, което се възползва от обмена на знание с Европа, полетяло на крилете на нискотарифните компании, и което имаше апетит за постижения и тук, и там.
С ясното съзнание, че няма и не може да има една-единствена оценка на прехода, в тази тема разказваме как се промени животът ни през последните 30 години - през нещата, които можем да измерим с числа и факти, но и през другите, неуловимите, които остават в полето на личните равносметки, на преживяното, на изстраданото, на онова, което-чакахме-а-не-дойде.
Икономистът Красен Станчев, който изследва темата за прехода от много години, потвърждава, че българите никога не са били по-богати в историята си. "От 1989 г. досега страната е увеличила БВП-то си около шест и половина пъти. А на човек от населението - около шест пъти. А според годишния доклад на Credit Suisse богатството на страната ни се е увеличило с около девет пъти."
Той изброява редица други показатели, по които си личи, че българите живеят качествено по-добре - живеем по-дълго, имаме по-високи доходи, пътуваме много повече, караме по-добри автомобили по по-добри пътища. Икономиката ни е свързана със света и иновациите, заетостта на българите е най-висока от 60-те години насам и те се трудят с много по-висока производителност. Колкото и да не ни се вярва, дори въздухът, който дишаме е по-чист. В графиките ще намерите примери за всичко това.
Промяната или Подмяната
Когато поставим тези постижения в контекста на другите страни в Източна Европа, с които тръгнахме от една изходна точка през 89-та или в контекста на западноевропейските страни, на които толкова се стремихме да заприличаме, тежестта им сякаш се изпарява. В един куп социологически изследвания, които изследват нагласите на източноевропейците към пазарната икономика, демокрацията и бъдещето, картината, описана по-горе, парадоксално не съвпада с възприятията на хората. Накратко, българите се усещат не като победители, а като лузъри след периода на трансформация. И са все по-големи песимисти за това, че децата им ще живеят по-добре.
В проучване на "Отворено общество", публикувано тази седмица, се вижда, че половината българи смятат, че демокрацията, върховенството на закона и свободата да протестираш са под заплаха от пълзяща автокрация. Още повече смятат, че в България не се провеждат честни и свободни избори. А притеснително мнозинство (73%) казва, че хората в страната не са свободни да живеят, както искат.
Както казва журналистката Аделина Марини, изглежда, че България е направила обратен завой в опитите си да постигне свобода и справедливост или да научи повече за демокрацията като общество и имаме нужда от нов 10 ноември (виж анкетите за прехода с български общественици и интелектуалци по-долу).
За Красен Станчев основната причина за песимизма на българите е политическата риторика. "Когато хората живеят по-добре, няма как да ги мотивирате да направят нещо, освен ако не кажете, че всичко е зле. Другата причина е, че когато хората живеят по-добре, по-малка част са политически активни и съответни политическите послания се насочват към тези, които живеят по- зле и това е нормално и рационално поведение от страна на политическите партии", добавя той.
Друго обяснение дава политологът Иван Кръстев в последната си книга, която изследва краха на либерализма и възхода на популизма в Източна Европа (в съавторство с американския изследовател Стивън Холмс). Според него в този проект на имитация, на прекрояване на източноевропейските общества по западен образец хората са загубили идентичността си и са се почувствали унижени в тази борба нагоре, за да станат в най-добрия случай по-долни копия на един превъзхождащ ги модел. "В първите години след прехода либерализмът се свързва с идеалите за индивидуалните възможности, за свободата на придвижване и пътуване, с ненаказаното несъгласие, с достъпа до правосъдие и с отзивчивостта на правителството към обществените изисквания. Но към 2010 г. версиите на либерализма в Централна и Източна Европа бяха незаличимо омазани от две десетилетия нарастващо социално неравенство, всеобхватна корупция и морално произволно преразпределение на публичната собственост в ръцете на малък брой хора", пишат авторите.
Тези преживявания, казват още Кръстев и Холмс, са насадили страх от промяната и от многообразието в региона. Като прибавим към тях и травмата от загубата на милиони хора, напуснали и напускащи тези страни за изминалите 30 години, появата на амбициозни популисти като Бойко Борисов и Виктор Орбан изглежда съвсем закономерна. Или както обясняват двамата политолози: "Травмата на хората, които се изливат от региона, обяснява това, което иначе може да изглежда загадъчно - силното чувство на загуба дори в страни, които са се възползвали много от посткомунистическите политически и икономически промени."
Филип Димитров, съдия в Конституционния съд, министър-председател на България (1991-1992)
Като чуете преход, какъв образ ви изниква в главата?
Събраните на площада хора, нагазили в сняг до глезените, с очи, насълзени от радост, че са преодолели страха и смеят да изразят някаква позиция.Какво имате сега, което нямахте тогава?
Свободата трудно се дефинира, понякога дори е плашеща, но без нея се чувстваш под похлупак. Сега поне знам, че в много отношения животът ми зависи от моите решения.А какво ни "отне" демокрацията?
Спокойствието на безперспективността и удовлетвореността от ниските очаквания.Кога свърши преходът според вас?
Няма точна дата, но е факт, че вече сме европейска държава във всяко отношение съпоставима с другите такива. Това не значи нито прекрасна, нито безпроблемна, но проблемите ни са като на тези, по които повече от сто години сме се опитвали да се равняваме.Какво дойде след прехода за България и българите? Демокрацията, за която Чърчил казваше, че е "най-лошата форма на управление освен всички останали". Тя винаги е несъвършена и не прави хората щастливи, но открива възможност да се опиташ да си търсиш щастието по своя си начин.
Като чуете преход, какъв образ ви изниква в главата?
Първият образ, който ми хрумва, е на измамено камилче. Иначе като чуя думата преход, и ми се обръщат червата - това е най-големият обратен завой, който съм виждала някога. Период, през който осцилирах от огромна надежда, оптимизъм и жажда да участвам в това, което мислех, че ще бъдат радикални промени, до пълно отчаяние, план за миграция и емигриране от място, което се беше превърнало за мен не само в неспособно за промяна, но и нежелаещо я.Какво имате сега, което нямахте тогава?
Възможността да напусна страната свободна и непреследвана. В известен смисъл продължавам да бъда възприемана от сънародници като "невъзвращенец", особено когато се опитам да кажа нещо критично за родината в социалните мрежи, но все пак не ми е нужна изходна виза, за да напускам България, нито пък, ако реша да посетя страната, ще ме чакат с белезници на Калотина.А какво ни "отне" демокрацията?
Да ви призная този въпрос винаги ме изкарва от обувките, затова ще си позволя да го перифразирам: "Какво не научихме за демокрацията?" Мисля, че оригиналният въпрос се използва много умело, за да разубеди хората от ползата от демокрацията и да ги откаже да я въжделеят, прехвърляйки отговорността за провала върху нея като концепция, вместо към злоупотребилите с нея. Когато поставим въпроса правилно, ще видим истината, а тя е, че отказахме да научим повече за демокрацията. Това беше критично важно, тъй като България, ако е имала изобщо някакъв опит с демокрация, той е бил твърде кратък. Дори и интелектуалното ни наследство е оскъдно на разсъждения за свободата, равенството, справедливото общество. Тоест нямахме, а за съжаление 30 години по-късно продължаваме да нямаме изградена представа какво точно е демокрацията и има ли тя почва у нас. Ако бяхме успели да научим повече за нея, щяхме да знаем, че тя върви ръка за ръка с възпитаването на критично, но аргументирано мислене; с върховенство на закона, което щеше да ни отнеме връзкарството и предлагането на подкупи, както и съществуването на различни привилегировани групи като политици, мутри, полицаи и други подобни, които се изживяват над закона и при това обичат да го демонстрират. Щеше да ни научи и още, че демокрацията не е само право да си пуснем бюлетината, но и да изразяваме гласно недоволството си, ако с доверието ни бъде злоупотребено. Означава също независими институции, които да държат управляващите отговорни за действията и бездействията им, вместо да съучастват в завръщането към соца като ментална система. Демокрацията можеше да ни научи да бъдем по-взискателни, вместо да се задоволяваме с малкото, което ни подхвърлят като на бездомни кучета.Кога свърши преходът според вас?
Когато се върнахме в изходната точка - късния соц. Паралелите между Бойко Борисов и Тодор Живков са вече непоносимо големи. Струва ми се, че третият мандат на Борисов е моментът, когато осъзнах, че преходът е завършил. Тоест пълният кръг е затворен. Нуждаем се от нов 10 ноември, но имам чувството, че онези, които осъзнават тази нужда, предпочитат (като мен) да напуснат страната, защото за мнозина статуквото е окей. Или пък се измориха от тези безкрайни донкихотовски битки. Трийсет години са ужасно много време. Индивидът понякога е изправен пред дилемата дали да подобри личния си живот, или да продължи да се бори. Разбирам и уважавам онези, които избират второто. За себе си и семейството си избрах да не прекарам целия си живот в чакане на светлото бъдеще, а да го живея. Та моят преход завърши на 15 юли 2012 година.5. Какво дойде след прехода за България и българите?
Посткомунистическа мека диктатура, спонсорирана и отгледана от ЕС, но и самият ЕС като възможност и изход. Засега.Ваня Григорова, председател на сдружението "Солидарна България" и икономически съветник на президента на КТ "Подкрепа":
Като чуете преход, какъв образ ви изниква в главата?
На влизане във Видин са останките от завод "Видахим", изглеждащи като декор от военен филм. Предприятието е приватизирано, след което затворено, а на входа му стърчат нови останки - огромна недостроена католическа катедрала. С парите на новия собственик е направено нещо, което не само е ненужно, но изглежда и бутафорно. А някои не спират да повтарят, че държавата е лош стопанин... Добавете към това и факта, че във Видин почти няма католическа общност. В края на краищата няма завод, няма и храм. А в региона почти няма и хора.Какво имате сега, което нямахте тогава?
Има банани, няма здравеопазване.А какво ни "отне" демокрацията?
Демокрацията ни натовари с отговорността да се борим за права и социални достижения, които преди това получавахме даром. И се оказа, че не сме готови. Но преходът е много повече капитализъм, отколкото демокрация, а той ни отне социалната и трудова сигурност.Кога свърши преходът според вас?
Ако под преход разбираме достигане на средноевропейските нива на развитие или минимум значително скъсяване на дистанцията, то той не е приключил и скоро няма да приключи. Ако под прехода разбираме капитализъм, то той вече е построен, дори в по-крайни форми, отколкото в държавите, към които се стремяхме.Какво дойде след прехода за България и българите?
Всичко друго, но не и това, което си представяха хората и им беше обещавано в началото на 90-те.Малина Петрова, режисьор, сценарист и актриса, автор на документален филм за палежа на Партийния дом и прехода
Като чуете "преход", какъв образ ви изниква в главата?
Комично-планинарски от последните години - накъдето и да тръгна, никога не стигам там, закъдето съм се запътила.И по-сериозен: Образът на Моисей и евреите в пустинята в неговата поучителна част: щом не си научил уроците, които ти е изпратил Бог или съдбата, ще се върнеш в пустинята, докато ти дойде акълът.
Какво имате сега, което нямахте тогава?
Имам Мас. Но по-важното е казано от Валери Петров: "Петърчо си има часовник, но си няма мечта." Така е и с прехода.А какво ни отне "демокрацията"?
"Демокрацията" ни отне илюзиите за демокрация. А демокрацията не отнема, тя дава, стига да сме дорасли до нея.Кога свърши преходът според вас?
Не е свършил. Може преразпределението на пари, имоти и власт да е свършило или да е напът да свърши, но един ден и на тази химера ще дойде краят. Истинският преход предстои, стига да се намерят сърцати хора.Какво дойде след прехода за България и българите?
Преди година отговорих на този въпрос с един текст в моя блог, нарекох го "Прости ни, Отечество любезно!" Обвиниха ме в песимизъм. А краткият отговор е: предадохме Отечеството си и изгубихме себе си.Петър Дундаков, композитор и музикален продуцент
Като чуете преход, какъв образ ви изниква в главата?
Ако го свързвам с Преходът в България след 1989 г. - Надежда, Объркване, Хаос, ПромянаКакво имате сега, което нямахте тогава?
Свобода. Възможност да пътувам и да работя извън България. Инициатива.А какво ни "отне" демокрацията?
Демокрацията не може да отнеме. Може би на някои им отне "илюзията", че човек може да просто да преживява.Кога свърши преходът според вас?
Преходът в България не е свършил за мен.Какво дойде след прехода за България и българите?
Мисля, че нашето общество все още се трансформира, а политиците ни са "преходни".По темата работиха Ани Коджаиванова, Деян Димитров, Зорница Стоилова, Лилия Игнатова, Алексей Лазаров
23 коментара
"А какво ни "отне" демокрацията?
Филип Димитров:
Спокойствието на безперспективността и удовлетвореността от ниските очаквания."
Mнoгo дoбър omгoвop +++++++
Няма да споря колко сме по-богати от тогава, но големият проблем е, че инфструктурата се разпада, държавата се разпада, здравеопазването се рапада, образованието се разпада.. та дали богат или не.. все по разбити пътища, тротоари трябва да се минава. Това е големият проблем - качеството на живот - много по-ниско е отколкото преди 30 години, когато бяхме уж по-бедни, но качеството на живот, сигурността беше къде къде по-висока. Та тогава хората не си заключваха къщите. Сега човек може да има хубава кола, апартамент и т.н. обаче вероятността да бъде обран е много много по-голяма, да бъде набит/убит също.
Всъщност ние, като граждани сме по-богати от едно време, просто защото вместо да поддържаме инфраструктурата си, държавата.. ни си купуваме скъпи дрънкулки и си мислим, че сме по-добре. Почти цялата поддръжка е оставена за европомощите/проектите. Всичко друго се изяжда и отива в частни ръце.. по правилото на Парето 20/80.. даже 10 към 90 - 10% получават 90% от собствеността и доходите. И когато говорим за това, че уж сме оп-добре, говорим само за тия 10-20%.
Няма в историята революция, която да е довела до пълно щастие и съвършенство в обществото. Ползата от революциите е, че отварят запушени от старата негодна вече система нови пътища за развитие. Пътищата са налице, значи сме постигнали напредък. Сега има и да вървим по тях.
Пълни глупости грантаджийски. За 30 години България изгуби 1/3 от своето население, предимно в трудоспособна възраст, което с парите, изкарвани от гурбет в чужбина, издържа поне още толкова тук. Като махнеш пенсионерите, циганите, нелекуваните болни и всички работещи-бедни извън София, живеещи в пълна мизерия, остава една малка прослойка около 5%, която горе-долу свързва двата края покрай евросубсидии, гербаджийски фирми около кметовете, наркотици, ДДС-измами и един тесен кръг висши чиновници, менажери, юристи, стоматолози, инженери, програмисти и пр.
Нито населението има пари, нито държавата. Ако спрат еврофондовете целата пирамида рухва. Икономика на ишлеме и износ на суровини. Тотално изпростяване и неграмотност, унищожена наука, образование, изкуство, здравеопазване, обществен ред, армия, спорт - всичко туш. И става все по-зле. Сравненията с НРБ са нелепи и жалки.
. Родени в края на 80-те и началото на 90-те години, които си спомнят по-скоро "Алф" по "Ефир" 2, отколкото опиянението на родителите си от свободата.
________________________
Либералните ентусиасти вменяват на чалга поколението ,че Бат Бойко е Супер Мен а българите са по-богати от всякога - така както огромни масиви българска земя са разпродадени на чужденци(от арабския Свят и Турция) заедно с икономически активи и банково-търговската окупация от евро-аталнтически доброжелатели държи изцяло вътрешното потребление!
Ами в грешка сте!
Прави впечатление заобикалянето на някои болезнени области. Не се казва нищо за образование, здраве, правосъдие. Няма и дума за спортни постижения, култура и т.н.
Не мисля че има сериозен човек, който да спори че сега можем да си купим повече стоки и услуги, в сравнение с 1989. Сравнението между 1989 и 1959 би било подобно, както и 1959 / 1929 и т.н. Нарича се прогрес и връзката му с политическата система не е толкова очевидна.
За мен, най-голямото постижение за последните 30 години е свобадата да се пътува. Сега е по-достъпно от всякога и само който не е чакал с дни пред посолство за виза и не е висял 3 часа на границата да му тарашат багажа, може да не оцени това.
От друга страна, най-проблемно си остава разстящото неравенство. Много се увълчиха хората. Цинизмът и омразата (т.н. hate) станаха норма на поведение. Децата ни разстат в една аграсивна и злобна среда. До какво ще доведе това, предстои да видим.
До коментар [#2] от "mickmick":
До коментар [#4] от "xfh59608894":
До коментар [#5] от "comandante vs либерални ентусиасти&корпократи":
Така е.
"Капитал" обобщават на ангро, че сега се къпем в охолство, но по някаква странна причина сме нещастни в болшинството си. Нещо не се връзва логиката. А истината е, че за тези 30 години някои неща се подобриха, други силно се влошиха и 80% от населението живее около ръба на мизерията. Затова имаме и демографска, а след време и стопанска и институционална катастрофа. Не е много далеч времето, когато на мястото на България ще бъде основана първата индианска държава в Европа - и с право. Всичко това поради благоденствието, в което живеем.
До коментар [#6] от "orchis":
Факт.
Още на третата година стана ясно, че вървим към имитация. Просто хората схващат бавно. И другаде е така. Ама имитациите им са по-добри.
Коментарите са по-добри и верни от статията, за съжаление.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.