Добрата държава

А в самолета, докато се прибирам от поредното пътуване в чужбина, и след като хвърля поглед на вестника с обичайния куп стряскащи заглавия, винаги си задавам един и същ въпрос: защо светът не работи?

Как е възможно въпреки целия опит, власт, технология, пари и знания, които човечеството е натрупало, все още да не можем да се преборим с най-големите предизвикателства, пред които сме изправени днес: климатичните промени, масовата миграция, свръхпопулацията, корупцията, болестите, робството, войните, тероризмът, наркотрафикът, световният глад, нарастването на броя на оръжията, изчезването на животински видове, расизмът, злоупотребата с човешки права, бедността, неграмотността и неравенството?

Причината да сме изправени пред всичките тези предизвикателства днес е същата, поради която сме способни да ги разрешим: глобализацията.

Глобализацията означава много неща - и добри, и лоши: по-голямата част от прогреса и повечето от неуспехите ни са били както причина, така и последствие на увеличаващата се глобална свързаност и взаимозависимост. За мен едно от най-позитивните последствия от глобализацията е начинът, по който непрестанно разбърква човешките изобретения и креативност. Нашият вид се състои от множество култури, вярвания, езици, традиции, истории, нагласи и начини на живот в света и колкото повече тези отделни елементи се смесват заедно, толкова повече нови идеи създаваме и толкова повече напредък постигаме: така работят иновациите и културата.

Така че въпреки че проблемите, пред които сме изправени днес, изглеждат и наистина са плашещи, същевременно сме и въоръжени с безкрайно разнообразие от нови решения на тези проблеми, тъкмо защото сме така добре свързани и комбинацията от различните ни умения, опит и въображение е толкова огромна.

Това, до каква степен ще изберем да се възползваме от тази свързаност, за да работим заедно, да признаем, че всичките ни проблеми са общи и съзнателно да разбъркаме иновациите и решенията си, ще определи колко успешно ще се справим със съвременните предизвикателства.

Създадох индекса "Добрата държава" през 2014 г., за да предам това послание: първият индекс, който, вместо да измерва колко добре се представят страните вътрешно, измерва техния ефект върху останалата част от човечеството и планетата, извън техните граници. Това е като балансов отчет пред целия свят и петото издание ще излезе в началото на следващата година.

Индексът "Добрата държава" показва ясно колко много провали и отговорности трябва да признаем, преди да натиснем бутона "нулиране". Но също така има много аспекти на глобализацията, които си заслужава да бъдат отпразнувани, и е критично важно да се опитаме да видим и двете страни на историята.

Съществува опасността да си позволим да се обезкуражим и обезсърчим, дори да станем цинични и фаталистични точно когато най-много се нуждаем от надежда и енергия. Унинието е навик на нашето време и е изкушение, на което трябва да устоим.

Това отчасти е причината да реша да напиша нова книга – "Уравнението на Добрата държава" – с надеждата, че прочитането ѝ може да спомогне за поправянето на този баланс.

От Афганистан до Казахстан, от Австрия до Бутан, от Фарьорските острови до Мексико и от Латвия до Ботсвана, книгата разказва историята за това как започнах да търся отговорите на този въпрос и как постепенно изградих възглед за света, собствена философия, а накрая и формула, за която вярвам, че може наистина да помогне на света да заработи по-добре в рамките на само едно поколение, като започнем отсега.

Теорията зад тази книга е "Уравнението на Добрата държава" – просто обобщение на това, което до момента съм научил за света. Уравнението се състои от проблем и от решение.

ПРОБЛЕМ: Всички големи предизвикателства на днешния ден са резултат от начина, по който хората и държавите се държат. Ние продължаваме да възпитаваме хора по начина, който е бил логичен преди човечеството да стане взаимнозависимо и преди всички негови проблеми да бъдат свързани; също така продължаваме да позволяваме на държавите да се състезават помежду си вместо да си сътрудничат, поради което ресурсите, необходими за справянето с предизвикателствата, никога не са достатъчни.

РЕШЕНИЕ: Можем да променим поведението на хората в рамките на само едно поколение, ако създадем ново глобално споразумение за образователните ценности. Можем да променим начина, по който държавите се държат, като докажем на правителствата, че сътрудничеството не означава национална или политическа саможертва, а означава растеж и иновация.

Разбира се, уравнението на "Добрата държава" е опростена представа за състоянието на нещата. Опростяването е умишлено, тъй като в свят, който през годините изглежда все по-oбъркващо сложен и нестабилен с всеки месец, който изминава, съм се научил да уважавам простотата: не простотата, която идва от повърхностното разглеждане на нещата, а онази, която идва с взирането отвъд повърхността.

Начинът, по който съм написал книгата, е малко необичаен: тя е автобиографичен пътепис, който включва доста проучвания, анализи и разглеждане на казуси, но също така е призив за действие, завършващ с някои конкретни предложения, които имам намерение да изпълня, надявам се, с помощта на много от читателите ми.

С други думи, това е история за незавършено пътешествие и покана към читателите да го продължат. Надявам се, че историята за пътя, който съм извървял, ще заинтригува и окуражи хората достатъчно, че да ме последват там, където отивам.