ГЕРБ предлага 10 години затвор за нерегламентиран превоз на пътници

Новата споделена каша

До предложението за поправките в Наказателния кодекс се стигна след срещата на превозвачите с премиера Бойко Борисов през януари и заплахата от масови протести. На нея им беше обещано намаляване на тол-таксите, промяна при начина на субсидирането на превозите и премахване на нерегламентираните превози.

Внесените в Народното събрание текстове обаче съдържат много неизвестни. Там е разписано, че "който без съответното разрешение, регистрация или лиценз извършва обществен превоз на пътници, за които се изисква такова разрешение, регистрация или лиценз", се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация на моторното превозно средство, с което се извършва превозът.

Ако въпросната дейност "причини другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието за лишаване от свобода скача на от 5 до 10 години, глобата расте до 10 хил. лева, като може да се постанови и конфискуване на цялото имущество на дееца. Не става ясно какво се има предвид със "значителни вреди" или "значителни неправомерни доходи".

По думите на Станислав Иванов от ГЕРБ, "когато има облага, това вече не е споделено пътуване", а по думите на Иван Вълков, пак от ГЕРБ, споделеното пътуване не се води превоз. Към мотивите за промените също е разписано, че т.нар. споделено пътуване ще остане извън обхвата на Наказателния кодекс, тъй като при него не са налице предпоставки за осъществяване на дейността "обществен превоз на пътници", чието определение се намира в Закона за автомобилните превози.

Според Закона за автомобилните превози обаче обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари. Така поправките в Наказателния кодекс биха могли на практика да засегнат всички, извършващи превоз на пътници без лиценз.

Потенциални престъпници

Години наред управляващите не успяха да решат един стар проблем, а именно нерегламентираните превози, при които физическо лице с бус или кола превозва група хора от точка А до точка Б срещу пари с цел генериране на печалба.

Към момента за нарушението са предвидени административни санкции - глоба от 2000 лв. и спиране на автомобила от движение за 6 месеца. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" обаче няма правомощия да спира леки автомобили с до 7+1 места, като това може да се случи само съвместно с МВР, тъй като е необходимо разпитването на пътниците. Доказването на този тип нарушения е трудно, като обикновено се разчита на свидетелски показания.

"От 4 години сме подали 530 сигнала на Автомобилна администрация, МВР и т.н"., обяснява Симеон Милушев, главен секретар на Националното сдружение на автобусните превозвачи, като по думите му за последните 10 години няма никакво развитие по проблемите на превозвачите.

Mеждувременно нещата се усложниха с развитието на споделената икономика. "Цялата държава се крие зад споделените пътувания", казва Милушев, като допълва, че не е работа на превозвачите да дадат решение как да се разграничи споделеното пътуване от нерегламентирания превоз.

Официалната позицията на всички е, че никой не е срещу споделените пътувания, а срещу тези според Милушев, които обявяват маршрут в даден час за дадена сума, което се повтаря периодично. На практика обаче така се обявяват и споделени пътувания в социалните мрежи. Тоест единствената разлика ще може да се прави по линията на генерирането на печалба. Тук обаче остава въпросът как ще бъдат изчислявани разходите.

Сега според Милушев с криминализирането на дейността ще могат да се използват специални разузнавателни средства за разследването на престъплението. Така разписан закона обаче най-вероятно ще генерира основно страх, че всеки би могъл да бъде проверяван като потенциален престъпник.