Мъката с приватизацията

Но най-впечатляващо е трогателното признание в мотивите на вносителите от "Атака", че целта на законопроекта е да узакони започнатата от Гешев проверка във връзка с приватизацията. Този абзац от мотивите е толкова интригуващ, че заслужава да се цитира дословно:

"Едва сега главният прокурор започва проверка на приватизацията. От изнесената в медиите информация обаче изглежда, че това ще бъде формален жест. От прокуратурата вече беше разпространена информация, че за периоди, за които има изтекла давност, само ще бъдат огласени резултатите от проверката. Следва да бъде отбелязано, че макар това начинание на прокуратурата да е правилно, започването на проверка, при която държавното обвинение заявява, че е наясно, че е изтекла давност, е смущаващо. Наказателното преследване е недопустимо при изтекла давност, а действия, предприети от прокуратурата при условията на изтекла давност, са на практика противозаконни. Съответно от изключителна важност е спешното даване на възможност тази правилна и желана десетилетия от българския народ инициатива на главния прокурор да бъде проведена законосъобразно."

Да разлаем кучетата

Този сюжет има и друго измерение. За последните по-малко от четири години това е поредният път, когато темата се повдига като класически политически инструмент за разлайване на кучетата въпреки ясното съзнание, че в една правова държава подобни действия са изключени. (Дори и "Атака" са го схванали така.)

В статус във фейсбук адвокат Емилия Недева посочи: "Прокуратурата трябва да се бори с престъпленията, преди да бъдат погасени по давност."

Емилия Недева: Очаквам да подхванат и престъпленията при социализма

В прокуратурата знаели, че има изтекла давност, но тя трябвало да уведоми обществото за размера на грабежа. Не знаех, че прокуратурата иска да разходва обществени средства за заплати, експертизи и др., за да разследва погасени по давност евентуални престъпления и така години наред. Докато изтече и последната давност за преследване на онези, за които все още е възможно. Ревизиите са работа на правителството, на следприватизационния контрол и др. Прокуратурата трябва да бори престъпленията, преди да бъдат погасени по давност. Иначе скоро очаквам да подхванат и престъпленията на социалистическата власт - те са също погасени по давност, а и потенциалните обвиняеми са вече в по-добрия свят.

Само преди три години мандатът на настоящия парламент започна с лансирана от управляващите идея да променят конституцията и да отменят давността за разследване на престъпления, свързани с приватизацията. Година по-рано премиерът Борисов възложи на ДАНС да изготви доклад за всички приватизационни сделки от началото на прехода, който му беше връчен през ноември 2016 г. От него става ясно, че общият брой на приватизационните сделки до тази дата на централно ниво е 6199, а на общинско - 6520. (Другояче казано, близо 13 000 сделки, чието пълно обследване е невъзможно за която и да било администрация.)

Тогава главният прокурор Сотир Цацаров предложи отново да се създаде законова възможност държавата да търси разваляне на тези сделки или да търси пълно изпълнение по тях. Трябва да има вариант не за отпадане на давността за престъпления, свързани с приватизацията, а възможност да се атакуват последиците в собствеността, каза Цацаров, който през декември оглави антикорупционната комисия КПКОНПИ, чиито широки правомощия и безконтролен статут се доближават до тези на главния прокурор.

Идеята за конституционни промени и отпадане на давността за престъпления в приватизацията и тогава предизвикаха силен отпор сред юристите, които обявиха това за недопустимо в правова държава и прогнозираха остра реакция от Брюксел и много осъдителни решения на Съда по правата на човека в Страсбург, както и на Съда на ЕС в Люксембург. Мнозина посочиха, че раздържавяването е ставало по закон, а неосъщественият контрол за спазването му от страна на държавата през това време не може да се компенсира с обявяването постфактум на приватизацията за престъпна.

Икономически прочит и ефекти

Ловът на вещици от приватизацията има и икономически прочит, както и ефекти. Първо, ето малко фактология: Същинското раздържавяване се случи преди над 20 години. Огромна част от държавната собственост (около 1000 дружества, или грубо 1/3 от индустриалните и търговски държавни компании) беше предложена през масова приватизация в периода 1996-1997 г., която няма как да се проверява, защото акциите и дяловете са продавани на търгове без договори с приватизационни ангажименти. Другата половина сделки станаха срещу пари, понякога в комбинация с компенсаторки, и се случи в периода 1997 - 2000 г. През двете фази на практика почти всички държавни активи (без енергетика и частично транспорт и оръжие) станаха частни. Реално става въпрос за около 2-3 хил. компании (броят на сделките е по-висок и заради обособени имоти и миноритарни дялове). Ефектът за държавата в парична стойност не беше много висок - 6.5 млрд. долара.

Предприятията в жизнени сектори и купени от инвеститори, които искат да ги развиват, оцеляха. Пълна статистика няма, но ето един пример: всяко четвърто дружество от стоте най-големи по приходи в класацията "Капитал 100" за 2018 г. е приватизирано дружество, явно оцеляло и в 99% от случаите порасло многократно. Примерите за силно развитие са заводи за метали като "Аурубис", КЦМ, "Алкомет", "София мед" и т.н., фармация - "Софарма", "Биовет" и "Балканфарма - Дупница", но и други като "Солвей Соди", "Амилум". И да, има изключения на убити от приватизатори заводи, но те са десетки, максимум стотици, повече от зоната на масовата приватизация. Другата злополучна комбинация е била силно задлъжнял завод, придобит от купувач без ресурси и възможност да го управлява - като тук емблематичният пример е "Кремиковци".

От днешна гледна точка прицелването в старите сделки разваля инвестиционната среда. Всеки, придобил актив, свързан с приватизация, получава сигнал за несигурност, а оттам и бъдещите решения за още инвестиции в страната се разклащат. Втората вреда е по-едра - прокуратурата и партиите удрят силно предприемачеството, като разпръскват невярното твърдение, че богатството е винаги крадено и е лошо и няма успешен бизнес.

Ивайло Дерменджиев: Да се развалят сделки с обратна сила е лош сигнал за чуждестранните инвеститори

Същото коментира и адвокат Ивайло Дерменджиев в интервю пред бТВ в сряда: За пoвeчeтo приватизационни договори е изтекла дaвнocт зa наказателна oтгoвopнocт, което, разбира се, зависи от наказателноправната квалификация на едно евентуално обвинение - дали ще е за престъпления в приватизацията по чл. 283 НК или например за безстопанственост и др., тъй като наказанията за тях са различни, а давността се определя според размера на предвидените в закона наказания.

Идеята да се развалят сделки с обратна сила заради неупражнен своевременно контрол е лош сигнал за чуждестранните инвеститори, а държавата ще влезе в тежки и скъпи дела пред Вашингтонския арбитраж, смята адв. Ивайло Дерменджиев

Фотограф : Красимир Юскеселиев

Придаването на обратна сила на давностни срокове е лош правен способ, юридическо бедствие. Πpoмянaтa нa дaвнocтнитe срокове cъc зaднa дaтa пpoтивopeчи нa пpинципитe нa пpaвoтo oщe oт римско вpeмe, защото винaги ce пpилaгa тoзи наказателен зaĸoн, ĸoйтo e бил в cилa пpи извъpшвaнe нa пpecтъплeниeтo, както и oнзи, който e пo-благоприятен зa дeeцa, коментира Дерменджиев. "Moжeтe дa cи пpeдcтвитe пpи пoдoбнo дeйcтвиe как щe peaгиpa Венецианската комисия , и нe caмo тя", добавя той.

Дерменджиев е доктор по международно право, спечелил дело на държавата срещу EVN за 47 000 000 евро; участвал в делата на Авиокомпания "Балкан" отново на страната на държавата, водил и редица други дела, свързани с приватизацията. Той смята, че идеята да се развалят сделки с обратна сила заради неупражен своевременно контрол от Агенцията по приватизацията и други контролни органи е лош сигнал за чуждестранните инвеститори. Ако вce пак тoвa ce нaпpaви, дъpжaвaтa щe влeзe в cлoжeн юридически кръговрат, в крайна сметка нещата ще опрат и дo Конвенцията зa зaщитa нa инвecтициитe, пo която cмe cтpaнa. Накрая ще се стигне до дела пред арбитража във Вашингтон за мнoгo милиoни и това ще бъдат само част от разходите на държавата, защото към тях ще се прибавят и "oгpомни xoнopapи нa американски адвокатски кантори", каза Дерменджиев.