Валдис Домбровскис: Крайно невероятно е да се поиска промяна на курса на лева при влизане в еврозната

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

"Ангажиментите, които са поети от България, така че тя успешно да се присъедини към еврото, са публично известни и в тях няма нищо секретно. Страната ви работи по тях и изпълнението им е в напреднал стадий", казва Домбровскис

Илин Станев

"Ангажиментите, които са поети от България, така че тя успешно да се присъедини към еврото, са публично известни и в тях няма нищо секретно. Страната ви работи по тях и изпълнението им е в напреднал стадий", казва Домбровскис © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Валдис Домбровскис е изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия с ресор "Икономика в интерес на хората". Както и в предходната ЕК, където той беше заместник-председател, той отговаря за задълбочаването на Икономическия и валутния съюз и пряко наблюдава процеса по присъединяване на България към еврото. Домбровскис винаги е бил един от най-силните привърженици в еврокомисията София да влезе бързо в еврозоната. Преди да влезе в ЕК, той е латвийски премиер. Поста заема през 2009 г., когато икономиката на страната изпитва последствията на глобалната икономическа рецесия, започнала година преди това. Счита се, че той е основен двигател за успешното преодоляване на последиците от кризата в Латвия още в края на 2010 г. Домбровскис е отговорен и за политиката, довела да приемането на еврото от Латвия през 2014 г.

Преди Латвия да се присъедини към еврото, точно както България, тя беше с фиксиран курс. Наложи ли ви се да "отвържете" курса?

Латвия и другите прибалтийски страни, които имаха валутен борд или валутни механизми с фиксирани курсове, не трябваше да променят обменните си курсове при присъединяването си към еврото. В случая с Латвия също имаше спекулации за валутния курс, но реалността е, че възприехме еврото с фиксирания си курс, с всички осем цифри след десетичната запетайка.

Искам да подчертая, че е крайно невероятно страните, които членуват в ERM II (т.е. страните от еврозоната плюс Дания - бел. ред.) да поискат промяна в курса. Причината е самата логика на Маастрихстките критерии (които определят рамките на фискална политика на страните в еврозоната - бел. ред.), която е точно обратната. Тези критерии изискват страната да установи обменен курс спрямо еврото, който България има вече от десетилетия, и да докаже, че може да поддържа макроикономическа стабилност именно с него. Така че ако валутният курс бъде променен, вие на практика се отклонявате от този макроикономически баланс. В това няма никакъв смисъл, поради което досега не е имало такъв прецедент. От тази гледна точка това, което виждам в България, е опит да се реши несъществуващ проблем.

Така че мога да кажа с много високо ниво на сигурност, че България ще влезе в ERM II и след това в еврозоната с обменния си курс, който е имала до момента.

Много важно е да се подчертае, че в изключително невероятния сценарий, при който се обсъжда промяната на курса, за това се изисква и съгласието на България. Няма едностранно налагане на решение.

Тоест дори на теория промяната на фиксирания курс е неправдоподобна?

Да разделим проблема на две части. От чисто юридическа гледна точка това не е изключено. Икономически - в това няма никакъв смисъл. И затова не се е случвало в миналото и затова не виждам как България би попаднала в подобен сценарий.

Появиха се спекулации, че България може да обезцени лева си с 15%, тъй като това е границата, в която валутите в ERM2 могат да се движат спрямо еврото.

Чисто формално изискването за ERM II е страните да фиксират валутата си в коридор, в който курсът може да се движи с +/-15% спрямо еврото. Но няма нищо, което да попречи на една държава едностранно да реши да спазва по-тесен коридор или да запази валутния си борд. Това беше случаят и с трите прибалтийски страни - Естония и Литва, както и Латвия, която имаше валутен режим, подобен на борд.

Как бихте коментирали спекулациите, че решенията за влизане в еврозоната са "секретни" и българското общество ще знае за тях едва след като те са взети?

Още веднъж, всички решения изискват съгласието на България. Изцяло вътрешен проблем е как страната стига до този консенсус. Ангажиментите, които са поети от България, така че тя успешно да се присъедини към еврото, са публично известни и в тях няма нищо секретно. Страната ви работи по тях и изпълнението им е в напреднал стадий. Що се отнася до тези ангажименти, за наблюдението на които отговаря Европейската комисия, мисля, че тяхното изпълнение се движи по план. Има и напредък по ангажиментите, които са под наблюдението на Европейската централна банка.

Пълното интервю с Валдис Домбровскис очаквайте в седмичния брой на в. "Капитал".