Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия

От съобщението им се разбира, че по-точни данни за вноса ще има скоро, като те ще се отразят и в предварителните данни за брутен вътрешен продукт (БВП) на България за 2019 г. на 5 март. От обясненията обаче остават и много неизяснени въпроси за естеството на разликите в двата вида декларации и защо се стига до такова голямо разминаване между данните в тях не само в стойности, а и в обеми.

Скандал с политически привкус

Темата беше повдигната от депутата от БСП Румен Гечев, който в петък заяви, че има "манипулация на статистически данни" за 2019 г. Те показват ръст на износа, спад на вноса и увеличение на вътрешното търсене. "Да обясня и за неикономистите - расте с 5% вътрешното потребление в страната, и то с еднаква динамика на фирмите и домакинствата. Расте износът, а вносът намалява. Извинете, ако расте вътрешното потребление, а намалява вносът, трябваше да се намали износът, за да има какво да се потребява. И тук студентите от първи курс си задават въпроса - за какво става дума, тъй като няма как с логиката на макроикономиката да се установят тези противоречия", твърди депутатът.

Гечев казва, че по негова информация става въпрос за неотчетени, "най-вероятно умишлено, внесени петролни продукти" на стойност от около 4 млрд. лв. Което пък означава, че трябва да се преизчисли и ръстът на БВП, и то в посока надолу с няколко пункта. Данните за увеличението на БВП (3.5% реален растеж) за последното тримесечие на миналата година са експресни и ще претърпят ревизия, като все още не е ясно дали друг компонент на БВП също няма да се промени. Т.е. годишният спад може да е по-малък.

Гечев обръща внимание и на последното прессъобщение на БНБ за платежния баланс за декември 2019 г. "Ако влезете на прессъобщението на БНБ за платежния баланс от 19 февруари, статия "Грешки и пропуски нето", пише: "По предварителни данни за януари - декември 2019 г. статията е отрицателна в размер на 3.345 млрд. евро." Давате ли си сметка за какво става въпрос - това е 6-7% от БВП. А предната година тази статистическа грешка е била само 359 млн. евро. Тоест БНБ пише, че грешката е 10 пъти по-голяма. Или колегите от БНБ не са забелязали тази грешка, или тя идва от погрешна информация от митниците и от Министерството на финансите", посочва депутатът от БСП.

В същото прессъобщение обаче специално е посочено, че предстои ревизия на данните за външната търговия на страната за 2019 г. Сравнението на числата в статия "Грешки и пропуски" също не е съвсем коректно, доколкото данните за 2018 г. вече са претърпели ревизия. Първоначалната им стойност е била 987 млн. евро, които впоследствие падат до 358.9 млн. евро. Но дори и не десет, а три пъти по-голяма, сумата е внушителна. Реално въпросната графа в платежния баланс се формира като остатъчна величина - сравняват се несигурната част (събраните данни и оценки за входящите и изходящите парични потоци в страната), съпоставят се със сигурната (изменението на резервните активи на БНБ) и разликата от тях се отдава на "грешки и пропуски".

И все пак - данните на НСИ (в които все още липсва информация за импорта от ЕС за декември) наистина показват осезателен спад на вноса на петролни продукти през миналата година спрямо 2018 г. - и като количество (с 36%), и като стойност (с 35.4%). Основната част от минуса идва от групата "Сурови нефтени масла и сурови масла от битуминозни минерали", внасяни от Русия. Намалението на внесения суров нефт от Русия на годишна база е с 65%, или с 2.24 млн. лв.

В същото време данните за износа (отново без ЕС за декември) показват ръст на продадените зад граница горива с 4.5% в стойност и с 11.7% на годишна база като обем.