Къде изчезна вносът

Така се оказва, че информацията за вноса за 2019 г. е непълна, статистиката цяла година не е попълвала празнотите и в момента се прави ревизия на данните за целия период. Най-големите разминавания са при данните за импорт на петрол, но вероятно ще се види и при някои цветни метали, които също са борсови стоки. Гечев говори за пропуснати 4 млрд. лв. Справка в базата на НСИ за външната търговия показва годишен спад на внесения петрол от 3 млрд. лв. (или 35.4%). В сметката не са включени данните за търговията с ЕС за декември, но вносът на нефт е основно от Ирак и Русия. В същото време износът за същия период расте (с 4.9%), а по данни от пазара вътрешното потребление на горива също е с 1-2% нагоре. Тоест не е логично да има такъв голям спад на суровината, ако има ръст на пазара на готова продукция. А и постъпленията от акциз върху горивата през миналата година леко растат спрямо 2018 г.

Червена лампичка е и огромният размер на графата "Грешки и пропуски" в платежния баланс към декември - 3.345 млрд. евро. Тази сума се формира като остатъчна величина - сравняват се несигурната част (събраните данни и оценки за входящите и изходящите парични потоци в страната) със сигурната (изменението на резервните активи на БНБ) и разликата от тях се отдава на "грешки и пропуски". В декемврийското прессъобщение на централната банка за платежния баланс за пръв път се посочва и че предстои ревизия на данните за външната търговия за цялата 2019 г.

Растеж под въпрос

Най-голямата въпросителна сега е как този пропуск от около 4 млрд. лв. ще се отрази на сметките за ръста на икономиката през миналата година. Гечев спекулира, че вместо около 3.5% увеличението на БВП ще е най-много 1%.

"Няма как при 15% ръст на кредита, 12.5% увеличение на средните възнаграждения и безработица 3.5% да има толкова слаб реален ръст на БВП", е мнението на Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Според него начинът на изчисляване на показателя включва и други данни. Това се потвърждава и от самия НСИ. От там посочват, че използват три различни метода за изчисляване на БВП и при тях се ползват различни входни данни. Както и че основният метод, който ползват, е производственият. Той се измерва "с добавената стойност, създадена при производството на стоки и услуги от единиците, резиденти на икономическата територия на страната".

"Данни от информационната система "Външна търговия на НСИ" не се използват директно при разработването на тримесечния БВП. Източници на информация са месечна и тримесечна информация от краткосрочна бизнес статистика, статистика на платежния баланс от БНБ, статистическа информация от изследване на домакинските бюджети, от изследването на работната сила, консолидиран отчет за изпълнението на държавния бюджет и административни данни и балансови разработки", посочват от института. А самият Цветарски още по-конкретно казва, че все още "не е известно дали и колко БВП бъде засегнат от тази корекция на вноса". Но естествено каквото и число да излезе, критиците (и особено политиците) ще могат да го атакуват като манипулирано.

Така НСИ се изправя пред задачата да се справи с репутационна криза. И то не само за вътрешна употреба - Евростат вероятно също няма да е доволна от изненадващата ревизия.