Министерство за IT обслужването

Ивайло Филипов, изпълнителен директор на "Информационно обслужване"

Вие лично съгласен ли сте с решението "Информационно обслужване" да бъде вписана в Закона за електронно управление?

- Изцяло.

А защо смятате, че се наложи тази промяна?

- Правителството оцени състоянието и подхода за управление на критичната ИКТ инфраструктура в държавата. Двете големи кризисни събития - през лятото на 2019 г. в НАП и през 2018 г. в Агенция по вписванията с Търговския регистър, ускориха взимането на това решение.

Сега след като "Информационно обслужване" ще отговаря за всички системи на 27 институции, какво се променя? Защо смятате, че само чрез вашите решения ще има по-високо ниво на сигурност, по-високо качество?

- Нека започна от малко по-назад. Информационно обслужване е технологичен партньор на Министерството на финансите от далечната 1999 г., също успешен технологичен партньор и на Централната избирателна комисия от 2003 г. В Министерство на финансите например, компанията изпълнява ролята на системен интегратор за голяма част от ИКТ системите, но не за всичките. Има системи в самото министерство, в НАП, в Агенция "Митници", които не са в обхвата на настоящите ни договори. В НАП част от системите са разработени от вътрешни екипи, част от системите са разработени от външни компании. В Агенция "Митници" не малка част от системите са разработени от външни компании. Министерски съвет, конкретно министър Горанов и министър Желязков, предложиха в държавната администрация да има единен подход при реализацията на IT проектите. Подходът ще гарантира информационната сигурност и това как ще бъдат използвани новите технологии за достигането на стратегическите цели, както на ниво структурна единица, така и по-важното - достигането на целите на приетата от програмата на правителството политика в областта на електронното управление и кибер защита.

Какво ще се промени за компанията и има ли тя капацитета да изпълнява задачите си по закон?

- "Информационно обслужване" е търговско дружество. И като такова досега вървеше в посока гарантиране на приходи, печалби, развитие и компетентност в технологиите. След промените в ЗЕУ фокусът на компанията ще се насочи много повече в предоставяне и гарантиране на качеството на предоставяните услуги. Качество не само по отношение на използване, развитие и поддръжка на технологиите, чрез придобиване и развитие на нови знания и умения, партньорства със световните технологични производители и техните локални партньори, но качество и по отношение на финансовото управление на предоставяните услуги. Прилагане на системния подход при управление достигането на стратегическите цели. Ние си оставаме търговско дружество, но вече със специална мисия. През последните 5 г. компанията не е спирала да се преструктурира. Както като екип, така и като използвани технологични платформи. Екипът ни е намалял с около 20-25% за този период, концентрирахме се в ключовите ни продукти и услуги. Придобихме уникални технологии и знания в областта на киберсигурността. Резултатът е сериозен ръст на приходите и печалбата като цяло и на един зает, на средната работна заплата, ефективно управление на разходите, подобряване на работната среда, технологично обновление, ежедневно използване на нишови продукти и услуги и изграждане на знания в областта на киберсигурноста, привличане, задържане и развитие на професионалисти. Ние сме публични, прозрачни и на интернет сайта ни може да се получи необходимата информация за финансите ни.

Една от критиките към тези промени е именно, че "Информационно обслужване" е търговско дружество и с вписването си в закона става монополист за тези 27 институции...

- Думата "монополист" не е правилна. Ние сме търговско дружество, да, но се пропуска, че 99.5% от акциите му са собственост на държавата и реално то се управлява изцяло от държавата. Целият мениджмънт на компанията на ниво Съвет на директорите се определя изцяло от държавата в лицето на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Когато компанията не предоставя услуги и продукти с необходимото качество, ръководството й може да бъде сменено, без да има нужда от допитвания до странични организации и т.н. Такива неща вече са се случвали в миналото. Процентното съотношение в акционерния капитал на дружеството ясно показва възможността собственикът - държавата - да изисква предоставяне на качествени и устойчиви услуги, постоянно.

Не е ли удар по конкуренцията и съответно качеството, ако има само един играч в изграждането на голям част от държавните системи?

- Бих желал да подчертая нещо, което от определени организации не се разбира или се комуникира некоректно по различни поводи. Тоест опита им да създадат усещането, че компанията става монополист абсолютно контрастира с реалността. Пазарът на ИТ специалисти в България има огромен недостиг като цяло. Не само като обем, а и като компетенции. Това е основният момент - няма необходимия брой специалисти, нито за българските компании, нито за чуждестранните, които оперират тук. Да не говорим за компаниите, които работят изцяло и в голямата си част по държавни проекти. Това не е проблем само в нашата страна. Проблемът е в огромния обем, кратките срокове и технологичния разрив, който трябва да се наваксва от държавата, е огромен. "Информационно обслужване" само по себе си може да презентира качествени услуги, да упражнява проектно управление и качествен контрол върху изпълнение на определени проекти. Точно затова бе и решението на Министерски съвет да се стартира с ограничен брой държавни структури, а не с всички. Също така, буквално в края на миналата година се приеха и публикуваха уточнителни корекции в ЗЕУ, където беше уточнено, че "Информационно обслужване" в дейността си, като единен системен интегратор, ще е и публичен възложител по Закона за обществените поръчки. Тоест всички дейности, които компанията не може да извърши или достави, ще бъдат публично възложени прозрачно и управлявани по правилата на ЗОП.

Няма ли да направи това "Информационно обслужване" един вид институция, която преразпределя финансов ресурс?

- Изразът "преразпределение" не е точен или коректен. Бих използвал "управление". Ние, като компания, посочена в закон, носим отговорност за услугите, които предоставяме и за гарантиране на тяхното качество. Ние ще изискваме качество, качество и отново качество - както при изпълнение на проектите от самите нас, така и при изпълнението на проектите от частните компании на пазара. Ще бъдем непримирими в това да бъдем взискателни професионалисти.

Това ли е отговорът на въпроса и за капацитета - т.е. ако "Информационно обслужване" няма капацитет за дадена задача, тя ще бъде превъзложена?

- ИКТ пазарът на специалисти има огромен недостиг, включително и на компетенции. Това може би е и една от причините Министерски съвет да определи малък брой структури, само 27, от държавната администрация, а не всички. От 2015 г. компанията интензивно се развива в областта на човешките ресурси, технологичното обновление и финансовото управление. Тя е стандартна търговска компания и като всички останали такива, застъпила сериозно принципите на търговския закон, с много добро финансово представяне и печалба. И досега винаги част от тази печалба - в момента 50% - се е връщала в държавната хазна под формата на дивидент. А печалбата ни като процент от приходите е значителна, за разлика от редица други частни компании, които работят по проекти на държавата в края на годината отчитат 1-2% печалба.

Тоест това е един начален списък?

- Списъкът винаги може да бъде коригиран, но държавата иска да се убеди, че решението, което е взела, че системният подход, който е избрала да прилага, е правилният и резултатният. Първо трябва да се покаже положителен резултат и да се задържи, чак тогава може да се мисли за увеличение на списъка, според мен.

Колко време ще отнеме, за да стане ясно дали този подход работи?

- Промените са от края на ноември месец 2019 г., така че като вземем предвид коледната ваканция, ние реално работим от едва три седмици върху това да се създадат предпоставки и условия законът да се изпълнява. Тази година е ключова, за да положим основите на прилагането на закона, както да стартираме реализирането на системния подход при предоставянето на услуги за тези 27 организации. Ключов момент ще е и взаимодействието в съвместната ни работа с ДАЕУ.

Какви са критериите, по които са подбрани институциите в списъка?

- Списъкът е определен от Министерски съвет с решение от началото на месец декември 2019 г. Да, има сериозни държавни структури в него. Голяма част от този списък са структури, на които сме стабилен дългогодишен партньор, например Министерство на финансите, Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения е структурата, която изпълнява правата на собственик в компанията. На другите сме партньори през последните пет години под една или друга форма, по определени проекти. Към настоящия момент има системи, които се поддържат от външни компании и поддръжката им ще продължи да се извършват от тях до изтичане на сроковете по договорите. Но през това време ние ще наблюдаваме как те се изпълняват. В последствие "Информационно обслужване" ще поеме тяхното управление.

Част от структурите са избрани поради това, че отговарят за управлението на първични регистри, други защото отговорността им като организации и чувствителността на данните в тях е огромна. Това е системният подход, който държавата иска да реализира. Системите и данните в тях да са сигурни, защитени, налични, използваеми.

Как ще работи "Информационно обслужване" през 2020 г. спрямо 2019 г. сега, след като компанията официално е вписана в ЗЕУ?

- Ще обърнем повече внимание на процесите вътре в компанията не от гледна точка на администриране на процеси, а от гледна точка на постоянно подобряване качеството и изпълнение на задачите ни. Не спрямо досегашно качество на изпълнение, от него ще вземем само най-добрите практики, а такива има, а спрямо международните стандарти и добри практики при обезпечаване с ИКТ технологии на държавни процеси и отговорности. За нас промяната значи повече отговорност, възможност за развитие, признание към досегашната работа на екипа й.

Притеснява ли ви това, че трябва да изградите в някои случаи от начало системи?

- Амбицирани сме, не сме притеснени. С новия подход системите няма да се градят една по една, няма да са различни. Амбицирани сме да покажем и на частния бизнес, че само чрез партньорство, базирано на качество и устойчивост, можем да успеем в технологичното развитие на държавата ни. И не само, а и като създадем и надграждаме устойчив модел на развитие и задържане на специалистите ни в България.

Има ли системи, разработени от други компании, които ще наследите?

- И в момента в държавните институции от списъка, има системи, които са изградени и от вътрешни екипи, и от други компании. Например в МВР и в НОИ е така. Ние ще прегледаме цялата техническа документация, дали са спазвани принципите на световните практики при предишните системи. Там където е необходимо ще изграждаме наново, там където не е необходимо ще коригираме, за да отговарят те на съвременните нужди и предизвикателства.

Защо отпадна идеята за Единен системен оператор?

- Държавата разполага с доказала се и работеща през годините структура - "Информационно обслужване", която е под пълен контрол на държавата, технологично подготвена и със значителен исторически успешен опит при реализация на национални проекти. Прецени се, че времето за трансформация и широкия набор от дейности, описани в закона, в пълния мащаб на цялата държава, не би довело до нужния резултат в кратък период от време. Поетапното въвеждане на системния подход в определен малък брой структури и при положителен резултат, ще предоставят устойчива база за мултиплицирането им. Само тогава ще има успех.