Има ли проблем в ромските квартали в София и какви са решенията

Дали и защо е сложна ситуацията в двата квартала и какво може да се направи, за да не се задълбочи проблемът, а и да е по-спокойно населението - това са двата основни въпроса в конкретната ситуация.

Има ли проблем във "Факултета" и "Филиповци"

"В двата квартала ("Факултета" и "Филиповци") имаше впечатляващи съсредоточавания на случаи, включително и едни от най-тежките, които в момента са в болница", каза ген. Венцислав Мутафчийски, ръководител на Националния оперативен щаб. Реално никой друг квартал не е тестван така активно.

"Няма бедняшки квартали в градовете по света, в които е влязла инфекцията, които да не са засегнати по-тежко от останалите поради няколко причини. Първата е гъстото населване, струпването на хора в тези малки пространства. Другата причина е, че освен че съществуват всички естествени фактори за предаване на въздушно-капкова инфекция, съществуват и повече ограничения, вкл. и физически, да се спазват правилата за ограничаване на разпространението", коментира д-р Елена Кабакчиева, председател на Фондация "Здраве и социално развитие - Хесед". Организацията работи на терен във "Факултета.

Същевременно преки наблюдатели като д-р Кабакчиева и Христо Николов, сътрудник на РЗИ в столицата, дават примери с хора, върнали се от чужбина, които съвестно са спазвали карантината. Николов добавя, че нарушителите на мерките, които се забелязват, са много малко - обикновено са младежи, които подценяват ситуацията. "По-зрелите, будни и информирани следят и си правят забележки взаимно", разказва той.

Информационната кампания на медиаторите започна още в началото на март. Христо Николов разказва, че се говори с жителите на "Факултета" и "Филиповци" активно, общуват с тях и чрез техните неформални лидери, тъй като те могат да влияят много.

Пунктовете по-скоро се приемат от общността като мярка, макар и хората да се чувстват дискриминирани, споделя Николов. "Може да се каже, че организацията на тези КПП-та, които органите на реда са реализирали, показва, че те са ефективни във висока степен" , казва д-р Кабакчиева.

Какво може да се направи

"Наред с мерките с контролно-пропускателните пунктове трябва да се предприемат спешно мерки за доставки на маски. Трябва да се мисли за мерки за достъпност - да се снабди населението с маски и най-обикновен сапун", предлага д-р Кабакчиева. Именно базовите хигиенни материали са в основата на превенция на разрастване на заразата по препоръки от Световната здравна организация.

Дезинфекция в двата квартала имаше и през март, като през последните дни мярката отново е в сила.

Според Дора Петкова, експерт и член на етичната комисия към Сдружение "Национална мрежа на здравните медиатори", дългогодишните нерешени проблеми на национално ниво изплуваха на повърхността по време на извънредната ситуация. Те са и причината за усложняването на положението. Тя уточнява, че здравните медиатори в много от кварталите и махалите са единствените, които работят на терен от години. Не е тайна, че представителите на институциите в повечето случаи избягват да работят там.

Петкова подчертава огромния проблем с адресните регистрации на хора, които живеят извън регулация и не са регистрирани там, където в действителност живеят, защото законът не го позволява. Това затруднява проследяването на контактните лица. "Другият проблем е стигматизацията, болният да се сочи с пръст, има опасност стигмата да раздели хората на "ние" и "те"; на стигматизиращи и стигматизирани. Във всичките си форми стигматизирането е инструмент за създаване на предразсъ­дъчна враждебност към "различните хора", те са застрашени от реални прояви на дискриминационни поведения. Традиционните жертви на това третиране са етнически и други групи. Не трябва да допускаме това, защото може да доведе до обратен ефект, да предизвика етническо напрежение или самоизолация и понякога укриване на болни. Затова и е важна активната и адекватна информационна кампания по темата, подкрепящите инициативи, солидарността", коментира Петкова.

"Другото, върху което много бих искала да акцентирам, по-скоро за други махали и квартали, не "Факултета", е, че сред най-уязвимите общности няма вода от години по една или друга причина, а това е недопустимо при наличие на подобна епидемия, освен това увеличава и риска от хепатит А", казва Петкова. Тя дава пример с кмета на Бургас, който е поставил чешми в квартал "Победа", и приканва и другите кметове да го последват, защото ние сме всъщност един общ организъм и здравето е на всички.

Не на последно място, в други държави - например в Китай и Израел, хората под карантина бяха премествани в хотели или отделни центрове, за да се гарантира изолацията им. Вероятно подобна мярка за всички, не само за карантинирани от ромски произход, може да има ефект, ако контролът така или иначе е слаб.

Икономическият ефект

Друг проблем е, че продължителната изолация на кварталите може да задълбочи бедността в тях. "Ако искаме мерките да се спазват наистина и да не настройваме общностите една срещу друга, хуманитарната криза трябва да се предотврати", предупреждава д-р Кабакчиева.

Ген. Мутафчийски каза на 16 април, че хората от "Филиповци" и "Факултета" не трябва да се притесняват, че ще загубят работата си, защото "работниците от тези квартали имат доста незаменима роля в София и едва ли някой ще ги уволни просто така". Той вероятно е имал предвид, че в сметосъбирането и почистването на града са ангажирани предимно роми. Това обаче далеч не означава, че всички роми работят само в тези две сфери. Христо Николов разказва, че работодателите се обаждат на ромски служители и им казват просто да не идват на работа.

"В паниката някои работодатели бързат да освободят работниците си и служителите си от ромски произход. Когато се спазват баналните мерки като носене на маска и дистанцията от метър и половина между хората - обичайните мерки за всички работни места, не би трябвало да има опасност", обяснява д-р Кабакчиева.

Освен това ако фокусът се поставя само върху ромите, това може да накара останалата част от обществото да пренебрегне мерките що се отнася до хората не от ромски произход. "Вместо вниманието да се насочва към предпазване от всички хора, защото всеки потенциално може да бъде вирусоносител, те ще се предпазват от едни, а ще бъдат по-безотговорни в другите си контакти. Тази стратегия води най-лесно до разпространението на епидемията, защото вниманието към инфекцията рязко спада", посочва тя.