🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Кой ще обере реколтата, когато границите затворят

Мерките за справяне с COVID-19 нарушават мрежите за доставка на храна в Европа

Никоя песен не улавя духа на Германия през пролетта така, както хитът от 1930 г. "Вероника, пролетта е тук" - "Момичетата пеят тра-ла-ла, целият свят е очарован. Вероника, аспержите са поникнали". Април в Германия е Spargelzeit, или "времето на аспержите". Хората отиват до фермерските сергии, за да купят най-свежите стъбла (бели, за разлика от зеления вид през лятото), и ги сервират с нарязана шунка и сос "Холандез" или с галета и масло. Но тази година голяма част от реколтата ще изгние на полето. Рестрикциите по границите за овладяване на COVID-19 задържат у дома земеделските работници от Източна Европа, които помагат за събирането й.

Германия обикновено наема 30 000 сезонни работници за обирането на аспержите, като 5000 са само в провинция Бранденбург. Засега в Бранденбург са пристигнали едва около половината от тази бройка. Германската граница е отворена за поляци, работещи в жизненоважни сектори, но полските земеделски работници се колебаят дали да дойдат, защото тяхното правителство казва, че всеки, който го направи, ще бъде поставен под карантина за 14 дни при връщането си. В края на март отчаяни фермери, отглеждащи аспержи, изпратиха самолет да докара 190 румънци. Те за малко да не влязат в страната, тъй като на 25 март Германия забрани сезонните работници от държави, които не са в Шенген. В началото на април обаче страната реши да облекчи граничния контрол и министерство на земеделието заяви, че ще бъдат допуснати 40 000 земеделски работници през април и още толкова през май.

Не са само аспержите

Аспержите са само малка част от проблема, пред който скоро ще се изправят европейските фермери. Германия ще се нуждае от почти 300 000 сезонни работници тази година. На Франция, където наближа сезонът на ягодите, ще са необходими 200 000 през следващите три месеца, като между една трета и две трети от тях обикновено идват отвън. Холандия е най-големият земеделски износител в Европа, но по-голямата част от работниците, които берат домати и краставици в парниците, са от Източна Европа, а много от тях няма да дойдат тази година.

Някои индустрии могат да бъдат временно замразени, но не и земеделието. На 30 март Европейската комисия публикува принципи, които да гарантират, че жизненоважни работници, включително сезонните, ще могат да преминават през границите. Но българите и румънците, пътуващи до Западна Европа, обикновено минават през Унгария, която затвори границата си с Румъния в средата на март (после я отвори отново, но предимно за стоки и за хора, пътуващи за работа, които живеят в граничните райони). Дори там, където границите са отворени, много работници не пътуват, притеснени да не се заразят с коронавирус в чужбина или да не бъдат поставени под карантина, когато се върнат.

Оставането у дома означава трудности. Българката Нитфие Салимова била планирала да замине за Белгия през май, за да бере малини - работа, която миналата година й е носела по 150 евро на ден. Това е почти половината от минималната месечна заплата в България. Със спечеленото тя купила смартфони за дъщерите си и отишла на почивка на Черноморието. Ръководителят на българска агенция, изпращаща годишно по 500 работници в Германия, Австрия и Великобритания, посочва, че никой не отива натам сега, а мнозина дори се връщат обратно.

В Полша проблемът не е само загуба на работни места в Германия, а и недостиг на украинци, които работят в полските ферми. Якуб Зтандера, който отглежда гъби в Шедълце, наема 200 работници, като 90% от тях са украинци. Когато Полша затвори границите си на 14 март, украинците побързаха да си тръгнат и сега Зтандера не знае как да ги замени. Смята се, че около 1.3 млн. украинци са работели в Полша преди затварянето на границите. Ръководителят на фермерския съюз в страната казва, че без тях доставките на храна са поставени под риск.

В търсене на решение

Някои държави се надяват да ограничат щетите, като позволят на работниците, които вече са там, да останат за по-дълго. Белгия удължи разрешителните за работа на чуждестранните земеделски работници, а Германия увеличи периода, през който те могат да работят, без да плащат местни социални осигуровки. В Холандия колапсът в търсенето на цветя остави чуждите берачи на лалета без работа, затова някои от тях отидоха в зеленчуковите ферми.

Друго решение е да се наемат местни, станали безработни заради карантинните мерки. В Германия уебсайт за фермерска заетост е получил хиляди молби на първия ден след стартирането си. Френската земеделска организация FNSEA казва, че нейният нов сайт за работни места има 150 000 абоната. Холандската онлайн група "Помогнете ни да оберем реколтата" предоставя 2500 свободни работни места, но не е ясно колко от тях в действителност са запълнени.

Европейските фермери предпочитат да не разчитат на хора, които извършват дейността за пръв път. Едуин Веенхьов, който отглежда аспержи в Холандия, коментира, че през последните 40 години може би десет холандци са кандидатствали за работа в неговата семейна ферма, а само този месец вече 30 са изявили желание. И все пак в сравнение с опитните поляци, румънци и българи те не са идеалните работници. Както Веенхьов посочва: "Холандците са свикнали да работят от понеделник до петък от 9 до 17 ч. А аспержите растат седем дни в седмицата."

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    victortonev avatar :-|
    Victor Tonev
    • + 2

    Искат ние да сме им берачите.
    Във всички страни, сблъскали се с коранавируса има голяма безработица. Имат достатъчно свободна работна ръка, която да обере реколтата.

    Нередност?
  • 2
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев
    • - 1

    Да де, ама за селскостопанска работа дупе трябва. Не е като да клепеш на едно гише в данъчната служба на Остенде от 09.00 до 16.00 от понеделник до петък и да ти е крив целият свят.

    Нередност?
  • 3
    icx07647159 avatar :-|
    icx07647159

    Нека България им изпрати сезонни работници, но с условие. Като тръгнат да ги връщат, да ги тестват всичките - и със стандартни тестове, и с бързи за антитела. Заразените да ги държат под карантина там и да ги лекуват при необходимост. Да връщат само напълно проверени и здрави лица със специално организирани чартърни полети, а не с редовни.

    Нередност?
Нов коментар